Териториални статистически бюра

1. Води

През 2021 г. 98.0% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 102 л/ден през 2020 г. на 107 л/ден през 2021 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 102 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/чов./ден) и Благоевград (119 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (64 л/чов./ден).

През септември 2023 г. в област Перник са функционирали 13 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 269 стаи и 565 легла в тях. В сравнение със септември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се запазва същия, а на леглата в тях се увеличава с 1.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2023 г. е 5 182. Българските граждани са реализирали 4 023 нощувки, а чуждите – 1 159.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) към края на септември 2023 г. намаляват с 6 177 спрямо второ тримесечие на 2023 г., като достигат 792.3 хиляди. Спрямо края на второ тримесечие на 2023 г. най – голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Образование” – с 1.7%, „Добивна промишленост” – с 1.2% и „Хуманно здравеопазване и социална работа” – с 0.5%. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 8.7%, „Други дейности”- с 3.1% и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ с 2.5%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най – голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” с 20.9% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” с 13.0%.

В края на септември 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са със 7.6 хил., или с 1.0%, повече в сравнение с края на септември 2022 г. Най – голямо увеличение на наетите в абсолютно изражение се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – с 3.7 хил., „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – с 2.8 хил., и „Хотелиерство и ресторантьорство”- с 2.6 хиляди. В процентно изражение увеличението е най – значително в икономическите дейности „Добивна промишленост“ с 14.7% и „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 10.1%, както и „Строителство“  с 5.1%.

През септември 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 97 обекта с 10 и повече легла  – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 479 стаи и 3 530 легла в тях. В сравнение със септември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се запазва непроменен, докато леглата в тях се увеличават с 3.1%.

            Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2023 г. е 24 283, или с 33.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 21 445 нощувки, а чуждите  – 2 838.

През третотото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 351 жилищни сгради с 4 099 жилища в тях и 433 818 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 10 административни сгради/офиси с 67 421 кв. м РЗП и на 38 други сгради със 166 653 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече със 7.3%, но жилищата в тях намаляват с 11.5%, а общата им застроена площ – с 13.5%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано увеличение със 100.0%, а при общата им застроена площ – с над четири пъти. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 26.9%, но тяхната РЗП нараства със 143.9%.

През 2022 г. на територията на област Перник са регистрирани 600 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2021 г. се наблюдава увеличение с 12.1%. През годината по пътищата на областта са регистрирани 69 тежки пътнотранспортни произшествия, в следствие на които са загинали 16 лица и са ранени 72 души. В сравнение с 2021 г. броят на ПТП с пострадали се увеличава с 11.3%, този на ранените се запазва същия, а броя на загиналите намалява със 70.4%.

Към 31.12.2022 г. жилищният фонд в област Благоевград се състои от 85 939 сгради със 163 648 жилища в тях. В селата се намират 62.4% от всички жилищни сгради, а в градовете – 37.6%. Жилищните сгради в областта представляват 4.2% от общия жилищен фонд в страната.

Според броя на етажите на жилищните сгради най-висок е относителният дял на двуетажните жилищни сгради – 61.0%, а най-нисък на тези на девет и повече етажа – 0.1%.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1961 – 1970 г. -20.5%, а най-нисък на тези, построени от началото на 2021 г. – 0.2%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 935, тухлените – 76 147, а 6 857 сгради с друга конструкция.

Към 31.12.2022 г. в градовете се намират 62.2% от всички жилища в областта, а в селата – 37.8%.

Преобладаващата част от жилищата са с три и четири стаи – 90.0 хил., или 55.0% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с две стаи – 34.0 хил. (20.7%), жилищата с пет и повече стаи – 30.1 хил. (18.4%), а едностайните са 9.6 хил. (5.9%).

В градовете най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи 60.0%, докато в селата преобладават жилищата с три и четири стаи – 53.6%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 80.0%, а многостайните с пет и повече стаи (60.3%) – в селата.

1. Дълготрайни материални активи с екологично предназначение

В края на 2021 г. за област София (столица) общата стойност на наличните дълготрайни материални активи за околната среда е 1 376.8 млн. лв., при 1 350.2 млн. лв. през 2020 година.

• Битови отпадъци

В област София (столица) образуваните битови отпадъци и през 2021 г., са 683 хил. т. или с 1.2% по – малко спрямо 2020 година. Предадените за директно депониране битови отпадъци намаляват от 28.1 хил. т. през 2020 г. на 1.8 хил. т. през 2021 година. Регистрира се намеление на битовите отпадъци, предадени за предварително третиране от 626.6 хил. т. (2020 г.) на 607.5 хил. т. (2021 г.).

Продължава изграждането на регионални системи за управление на битовите отпадъци. Същевременно се закриват изградени в миналото депа за битови отпадъци, които не отговарят на екологичните изисквания. Общият брой на депата и инсталациите за третиране на битови отпадъци в експлоатация за страната е 2021 г. е 73, като част от тях са съоръжения от регионалните системи за управление на битовите отпадъци. В област София (столица) през 2021 г. са регистрирани 5 инсталации за третиране на битови отпадъци с обща заета площ от 289 дка.

В края на 2021 г. за област Кюстендил общата стойност на наличните дълготрайни материални активи за околната среда е 197.5 млн. лв., при 197.4 млн. лв. през 2020 година.

Регионалните данни сочат, че в края на 2021 г. най-много налични ДМА с екологично предназначение има в Югоизточния райно на страната (3 349.8 млн. лв.), а най-малка наличност е отчетена в Северния централен район (882.8 млн. лева).

В национален план общата стойност на наличните в края на 2021 г. ДМА за околната среда се оценява на 10 873 млн. лв. и се разпределя по основните направления за околната среда, както следва: за пречистване и отвеждане на отпадъчните води (производствени и селищни пречиствателни станции, канализационна мрежа и др.) – 34.0%, а за съоръжения за опазване на въздуха и за третиране на отпадъците по 30.0%.

Разпределението на данните по икономически дейности за 2021 г. показва, че значителна част от ДМА с екологично предназначение са съсредоточени в сектор „Промишленост“ – 6 317.9 млн. лв. (58.1%) от наличните в края на годината и 315.9 млн. лв. (55.8%) от придобитите в страната.

През 2022 г. на територията на област Кюстендил са регистрирани 316 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2021 г. се наблюдава намаление с 5.7%. През годината в областта са регистрирани 88 тежки пътнотранспортни произшествия, в следствие на които са загинали 10 лица и са ранени 123 души. Спрямо предходната година броят на ПТП намалява с 3.3%, докато този на ранените лица се увеличава със 7.0%, а този на загиналите над три пъти (фиг. 1).