Териториални статистически бюра

През януари 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 69 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 187 стаи и 2 705 легла в тях. В сравнение с януари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 27.8%, а на леглата в тях – с 27.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2023 г. е 17 063, или с 81.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 745 нощувки, а българските – 15 318.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2023 г. се увеличава с 52.9% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 9 338. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2023 г., са 8 616 и са реализирали средно по 1.8 нощувки. Чуждите граждани са 722 и са реализирали средно по 2.4 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2023 г. е 20.4%, като спрямо януари 2022 г. се увеличава с 6.1 процентни пункта.

Приходите от нощувки през януари 2023 г. достигат 1 159.3 хил. лева.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 19 жилищни сгради с 30 жилищa в тях и 4 876 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 27 други сгради с 5 212 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 36.7%, жилищата в тях с 6.3%, докато общата им застроена площ е повече с 0.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 22.7%, докато общата им застроена площ е по-малко с 33.3%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са повече с 11.8%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно със 76.5 и 27.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно  с 3.6 и 54.8%.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Благоевград са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 1 395 млн. лв., от които 39.7% са от храни, напитки и тютюневи изделия и 60.3% – нехранителни стоки. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 23.9%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 14.5% и 30.9%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 1 195 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 66.3%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 22.6%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 29.4% и 11.2%.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 538.0 млн. лв. по текущи цени, което е с 18.4% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) -162.5 млн. лв. което е с 27.4% повече в сравнение с 2020 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е индустрията – 135.4 млн. лева, или с 13.1% повече в сравнение с предходната година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектор  „Операции с недвижими имоти“, като относителният им дял се увеличава с 3.9 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност“ с 3.6 процентни пункта.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.

През декември 2022 г. в област София (столица) са функционирали 149 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.7 хил., а на леглата – 14.9 хиляди. В сравнение с декември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 33.0%, а броят на леглата в тях – с 20.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през декември 2022 г. е 181.5 хил., или с 87.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 113.0 хил. нощувки, а българските – 68.5 хиляди.

През декември 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 79.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 51.8% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 16.0% от нощувките на чужди граждани и 31.8% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.7 и 16.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област София (столица) през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 296, а новопостроени жилища в тях са 1 997. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са със 138 повече, или с 87.3%, а жилищата в тях нарастват със 749, или с 60.0% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 94.6%, с тухлена – 4.7% и с друга – 0.7%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив – 232 сгради с 517 жилища, и Варна – 182 сгради със 742 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (40.1%), следват тези с три стаи (33.0%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 2.4%.

През четвърто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 90 жилищни сгради със 151 жилища в тях и
24 585 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 49 други сгради с 26 748 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  намаляват с 20.4%, броят на жилищата в тях – с 48.1%, както и общата им застроена площ – с 49.3%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им с 26.9%, така  и на разгънатата им застроена площ – с 10.5%.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград намаляват с 15.9%, броят на жилищата в тях – с 4.4%, а разгънатата им застроена площ – с 21.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 38.8%, докато разгънатата им застроена площ нараства – с 8.2%.

През четвърто тримесечие на 2022 г. в област Благоевград е започнал строежът на 56 жилищни сгради с 259 жилища в тях и с 31 777 кв. м обща застроена площ и на 31 други сгради с 16 408 кв. м РЗП.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.

В област Перник броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) към 7 септември 2021 г. е 21 444. През последния десетгодишен период (2011 – 2021) – жените намаляват с 6 147, или 22.3%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2022 г. намалява с 1.4% спрямо края на септември 2022 г., като достигат до 82.6 хиляди. По сектори спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.5% (до 21.5 хиляди), а  в частния сектор намалението е с 1.4% до – 61.1 хиляди.

В края на декември 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат спад с 3.4%. По сектори в сравнение с края на декември 2021 г. наетите в частния сектор намаляват с 4.9% (или с 3.2 хил.), докато в обществения сектор нарастват с – 1.3% (или с 0.3 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 5.6% до – 1 237 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 756 лв., а за частния – 1 044 лева.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 15.3% в сравнение със съответния период на предходната година.