Лицата, които са обект на преброяването и за определяне населението на страната са посочени в чл.4 на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд а темите, по които ще се събират данни за тях са описани в чл.6 на Закона. По-конкретно за лицата - обект на наблюдение по време на преброяването, се събират следните данни:
1. собствено, бащино и фамилно име;
2. единен граждански номер (ЕГН) за българските граждани и за чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България съгласно чл. 23, ал. 3, т. 2 от Закона за чужденците в Република България, и личен номер на чужденец (ЛНЧ) за чужденците, получили разрешение за краткосрочно или за продължително пребиваване съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Закона за чужденците в република България;
3. възраст;
4. пол;
5. състав на домакинството;
6. постоянен адрес и настоящ адрес;
7. гражданство;
8. място на раждане;
9. семейно положение;
10. завършена степен на образование;
11. етническа група;
12. вероизповедание;
13. майчин език;
14. трудов статус на лицето;
15. професия/длъжност;
16. икономическа дейност на заетостта;
17. местонахождение на работата или учебното заведение;
18. вид на транспорта, използван за пътуване до местоработата или до учебното заведение;
19. вътрешна и външна миграция на лицата.
Данните за етническата група, вероизповеданието и майчиния език се предоставят доброволно съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката.
При събирането на информацията ще използват следните дефиниции:
Само следните лица следва да се считат за обичайно пребиваващи в даден географски район:
i) тези, които са живели в своето обичайно местопребиваване в продължение най-малко на дванадесет месеца преди критичния момент или
ii) тези, които са пристигнали в своето обичайно местопребиваване през последните дванадесет месеца преди критичния момент с намерението да пребивават там най-малко една година.
Когато обстоятелствата, посочени в подточка i) или ii), не могат да бъдат установени, „обичайно местопребиваване“ означава мястото на законно или регистрирано местожителство;
При прилагането на определението за „обичайно местопребиваване“, дадено в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 763/2008, се разглеждат следните специални случаи:
● Когато едно лице има няколко обичайни местопребивавания в рамките на една година, за негово обичайно местопребиваване се приема мястото, на което е прекарало по-голямата част от годината, без значение дали то се намира в друго населено място в същата държава или извън границите и от дома си и се прибира в семейното жилище през уикенда, за негово обичайно местопребиваване се приема семейното жилище, без значение дали работното му място е в друго населено място в рамките на същата държава или извън нея.
● За обичайно местопребиваване на учащите в заведения за начално и средно образование, които са далече от дома през учебната година, се приема семейното жилище, без оглед на това дали учат в друго населено място в рамките на същата държава или извън нея.
● За обичайно местопребиваване на обучаващите се в колеж или университет далече от дома се приема адресът, на който те са регистрирани през учебната година, без значение дали местопребиваването е институция (като например интернат) или частна квартира, и без оглед на това дали те следват в друго населено място в рамките на същата държава или извън нея. Изключение от това са случаите, в които мястото на следване се намира в същата държава, за обичайно местопребиваване може да се приеме семейното жилище.
● Дадена институция може да се разглежда като обичайно местопребиваване на всеки един от нейните обитатели, които към момента на преброяването са живели или възнамеряват да живеят в нея в продължение на поне 12 месеца.
● Общото правило във връзка с мястото, на което лицето прекарва по-голямата част от деня, се прилага и по отношение на военнослужещи на наборна военна служба и кадри на въоръжените сили, които живеят в казарми или военни лагери.
● За обичайно местопребиваване на бездомни или безпризорни лица, номади, скитници и лица без постоянно местожителство се приема местонахождението им към момента на преброяването.
● За обичайно местопребиваване на деца, които имат две различни места на пребиваване (чиито родители например са разведени), се приема мястото, където детето прекарва по-голямата част от времето. В случаите, в които детето прекарва равни периоди от време с двамата родители, за обичайно местопребиваване се приема мястото, на което то се намира в нощта на преброяването.
Въз основа на определението за обичайно местопребиваване лицата, които са постоянно пребиваващи на място, където се извършва преброяване, но отсъстват, или се очаква да отсъстват към момента на преброяването за по-малко от една година, се считат за временно отсъстващи лица и като такива се включват в общата съвкупност. Лицата, които живеят или се очаква да живеят извън мястото на преброяването за една година или повече, не се считат за временно отсъстващи и следователно не се включват в общата съвкупност. Това се прилага без оглед на продължителността на евентуалните периоди, през които те гостуват на семействата си.
Лицата, които са обхванати от преброяването, но не отговарят на критериите за обичайно местопребиваване на мястото на преброяването, т.е. не живеят или не възнамеряват да живеят на мястото на преброяването в продължение на непрекъснат период от най-малко 12 месеца, се считат за временно присъстващи и следователно не се включват в общата съвкупност на обичайно пребиваващите.
Местоположението на работното място е географският район, в който понастоящем професионално заето лице упражнява професията си. Работното място на работещите предимно вкъщи лица съвпада с обичайното им местопребиваване. Понятието „работещ“ се отнася до работа, извършвана от „професионално заето лице“, в съответствие с определението в тема „Статут на настояща дейност“. Работещ „предимно“ вкъщи означава, че лицето прекарва цялото или по-голямата част от времето, работейки от дома, и по-малко или никакво време на работно място, различно от дома. За разбивките по географски район се използват версиите на общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) и на класификацията на местните административни единици (LAU), валидни към 1 януари 2011 г.
● Юридическо семейно положение - Семейното положение на лицето съгласно семейното право към критичния момент на преброяването. Всяко лице се категоризира в съответствие с най-скорошно придобитото си юридическо семейно положение към критичния момент на преброяването.
● Фактическо семейно положение - Фактическият семеен статус на лицата, независимо дали е оформен юридически.
Трудовият статус отразява връзката на лицето с определена икономическа дейност през последните седем дни, преди критичния момент на преброяването. Според трудовия статус лицата се разделят на:
● Икономически активни – заети и безработни лица. Заети са лицата на 15 и повече години, които през наблюдавания период са отработили поне 1 час срещу възнаграждение в пари или в натура. За заети се считат и лицата, които не са работили през наблюдавания период, но имат работа от която временно отсъстват поради болест, платен отпуск, стачка, обучение, отпуск по майчинство, престои и др. Безработни са лицата на 15 и повече години, които са без работа през наблюдавания период, но понастоящем са на разположение за наемане на работа, т.е. на разположение са за наемане на платена работа или за самостоятелна заетост, през референтната седмица и две седмици след това, или търсят работа, т.е. предприели са конкретни стъпки за търсене на платена работа или за самостоятелна заетост в продължение на четири седмици, последната от които е референтната седмица.
● Икономически неактивни – това са лицата под установената за страната минимална възраст за упражняване на икономическа дейност; лица, които получават доход от пенсия, наеми, лихви, инвестиции; учащи; домакини.
„Занятие“ означава вида трудова дейност, извършвана в рамките на дадена професия. Видът трудова дейност се описва с основните задачи и функции, свързани с дейността. Категоризирането на лицата в разбивките на теми „Занятие“, „Индустрия“ и „Статут на настояща дейност“ се основава на същото работно място. На лицата, упражняващи повече от една професия, се приписва занятие въз основа на главното им работно място, което се определя според времето, прекарано на работното място или, ако то не е известно получения доход.
Икономическата дейност се отнася до вида производство или дейност на предприятието (или сходна структура), в което понастоящем е местоработата на дадено икономически активно лице. За лицата, които са наети от едно предприятие, но чието работно място в действителност се намира в друго (наети чрез агенция или командировани работници), се докладва индустрията (или клонът на икономическа дейност) на предприятието (или сходна структура), в което действително се намира работното място. Класирането на лица в разбивките по занятие, индустрия и статут на заетост се извършва въз основа на същото работно място. Лицата с повече от едно работно място се класират към индустрията (или клона на икономическа дейност) на главното им работно място, което се определя според времето, прекарано на работно място или, ако то не е известно — според получения доход.
Статусът в заетостта се определя от наличието на формален или устен трудов договор между преброяваното лице и друго лице или организация. Според статуса в заетостта лицата се разделят на:
● Работодател е лице което работи самостоятелно или с малък брой съдружници и е наел на постоянна работа едно или повече лица. Работодателят взема оперативни решения, засягащи предприятието или делегира вземането на подобни решения, като запазва отговорността за благосъстоянието на предприятието.
● Наети са лицата извършващи определена работа, която на базата на устна или писмена договореност им дава право на възнаграждение. Размерът на възнаграждението не е свързан с печалбата на предприятието и може да бъде изплащано под формата на работна заплата (в пари или натура), надница, комисионни, премии.
● Самостоятелно работещ - самостоятелно или с един или дава съдружници на основата на самозаетост управлява собствено предприятие и няма наети лица
● Неплатен семеен работник е лице, което се самостоятелно заето в предприятие собственост на лице от същото домакинство, и с което имат роднинска връзка
● Член на производствени или селскостопански кооперации – лице, което упражнява дадена професия в качеството на самостоятелно заето лице в рамките на структура, организирана под формата на кооперация, в която всеки от членовете участва на равни начала с останалите членове във вземането на решения относно организацията на производството, продажбите и/или други дейности, инвестициите и разпределянето на приходите между членовете.
● Селскостопански производител за собствена консумация
Информация за мястото на раждане се събира въз основа на обичайното местопребиваване на майката към момента на раждането или, ако то не е известно, на мястото, на което се е състояло раждането. Информация за държавата на раждане се събира въз основа на междудържавните граници към 1 януари 2011 г. „Държава-членка на ЕС“ означава държава, която членува в Европейския съюз към дата 1 януари 2011 г.
Гражданството се определя като специфична правна връзка между дадено лице и неговата държава, придобито по рождение или чрез натурализация, независимо дали това е станало посредством декларация, по избор, брак или друг начин, в съответствие с националното законодателство.
Лицата с две или повече гражданства се класират към една единствена категория, която се избира съгласно следния ред на приоритетност: докладваща страна или ако лицето няма гражданство на докладващата страна: друга държава-членка на ЕС, или ако лицето няма гражданство на друга държава-членка на ЕС: друга държава извън Европейския съюз.
В случай на двойно гражданство и при положение че и двете държави се намират в Европейския съюз, но нито една от тях не е докладващата държава, държавите-членки определят в коя категория да бъде класирано лицето. „Държава-членка на ЕС“ означава държава, която членува в Европейския съюз към дата 1 януари 2011 г.
Постоянният и настоящият адрес, както са декларирани от лицата пред съответните административни власти.
● Постоянен адрес е адресът в населеното място, в чийто регистър на населението е вписано лицето.
● Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Той може да съвпада с постоянния или да бъде друг адрес, на който лицето живее. За лицата, чийто настоящ адрес е извън страната се записва само държава.
Домакинствата се дефинират като два основни вида: обикновени (частни) и институционални (колективни).
● Институционално (колективно) домакинство образуват лица, потребностите на които от жилище и храна се удовлетворяват от учреждения. Под учреждение се разбира юридическа единица, обезпечаваща продължителното живеене и обслужване на група лица. То обикновено има общи удобства, използвани от всички живущи (бани, стаи за отдих, столови, спални помещения и др. В повечето случаи институционалните домакинства попадат в една от следващите категории: болници, санаториуми, домове за инвалиди, психиатрични клиники, домове за стари хора и домове за деца; комплекси за живеене с оказване на помощ, учреждения за социално подпомагане, вкл. и за бездомни; трудово-изправителни домове и места за задържане (затвори, следствени арести и др.); религиозни домове;
● Обикновените (частните) домакинства се определят въз основа на концепцията за водене на домакинство съгласно препоръките в Регламент №1201/2009 от 30.11.2009, за прилагане на основния Регламент № 763/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд в ЕС. Те се състоят от едно или повече лица, които живеят заедно в едно жилище или част от него, имат в определена степен общ бюджет и се хранят заедно, независимо от родствените връзки по между им.
● Едночленно домакинство е едно лице живеещо само в жилището или в стая (стаи) от него, без да се обединява с други лица от същото жилище в групово домакинство.
● Групово (многочленно) домакинство са две и повече лица, които живеят съвместно в жилището или в част от него за обезпечаване на продуктите за храна и други необходими средства за съществуване. Членовете на тази група могат в по-голяма или по-малка степен да обединяват своите доходи
Група от две или повече лица живеещи в едно домакинство и свързани помежду си със съпружеска връзка в рамките на регистриран брак, партньорство или родствена връзка - родител и дете. Това понятие за семейство ограничава възможните връзки между децата и възрастните до преки (от първа степен), т.е. между родители и деца. Понятието „дете“ (син/дъщеря) се отнася до родени, доведени/заварени или осиновени дъщеря или син (без оглед на възрастта и семейното положение), чието обичайно местопребиваване е в домакинството на поне един от родителите и което няма собствен партньор или деца в същото домакинство. Децата, настанени в приемни семейства, не се включват. Синовете и дъщерите, които живеят с брачен партньор, в регистрирано партньорство или съвместно съжителство, с едно или няколко деца, не се разглеждат като деца. За домакинство на децата, които обитават две различни домакинства (например ако родителите са разведени), се смята домакинството, в което прекарват по-голямата част от времето. Когато детето прекарва равни периоди от време и в двете домакинства, за негово домакинство се смята домакинството, в което детето се намира в нощта на преброяването.
Етническата група представлява общност от лица, родствени по произход и език и близки по бит и култура. Преброяваните лица сами определят етническата група, към която принадлежат. Информацията се предоставя чрез самоопределение и на доброволен принцип.
Умения на лицата езиково да общуват, комуникират с други лица, официални и неофициални институции в ежедневието, трудовата, образователна, културна и друга дейност. Тя включва следните подтеми:
● Владеене на официалния език на страната - За България това е българският език, съгласно член 3 от Конституцията на Република България.
● Майчин език - Майчин език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство или този, който лицето говори най-добре и се използва обичайно за общуване в семейството му.
● Владеене на други езици - Владеене на други езици, различни от официалния език за страната и майчиния език.
Вероизповеданието е исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи. Религиозността на лицата се установява с допълнителен въпрос.
Всички живородени деца на майката, независимо на колко години са, от кой пореден брак или без брак, както и осиновените от нея деца. В общия брой на живородените деца се записват и тези, които не са живи към 10.03.2011 година.
Преселване е всяка промяна на мястото на обичайно живеене на лицата. Преселването може да бъде, както между населени места на територията на страната, така и от чужбина в страната.
Най-високата успешно завършена образователна степен от лицето, за която то притежава диплома, независимо от формата на обучение.
Това е източника на доходи, от който се финансира издръжката на живота на всяко лице към критичния момент на преброяването.
Определя степента на затруднения на лицата в ежедневната им дейност поради здравословни проблеми. Лица със здравни увреждания, освидетелствани от съответната експертна лекарска комисия - детска, трудова, териториална или национална, за което имат документ за проценти на загубена работоспособност за лицата на 16 и повече години или намалена възможност за социална адаптация за лицата под 16 годишна възраст.
Преброяването на лицата се извършва на принципа на местоживеенето. При събирането на персоналните данни преброителите ще се ръководят от Инструкцията за попълване на преброителните карти и от указанията на експерти от НСИ.
Данните за лицата, домакинствата и семействата се получават лично от преброяваните лица. Изключения се прави за малолетни и непълнолетни членове на домакинствата, тежко болни лица и други.
Преброяването на лицата ще се извърши в:
● жилищата;
● в колективните жилища – пансиони, интернати, ученически общежития, домове за деца и юноши, домове за стари хора, манастири, затвори и др;
● в общежитията – студентски, работнически и др.
● в заведенията за временно пребиваващи лица – хотели, мотели, хижи, болници, почивни станции и др.
Подреждането на лицата в преброителната карта се извършва по домакинства и семейства.
Преброяванията на населението в България по правило включват и преброяване на сградите и жилищата. Целта е да се установят жилищните и битовите условия, при които живее населението.
Жилищни сгради са тези постройки, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване, и се състоят от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от разгънатата им площ.
● Къщи са ниско етажни (от един до три етажа) жилищни сгради (свободно стоящи, „на калкан” или „близнаци”, терасовидни, редови и др.), при които всяко от жилищата в тези сгради има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите на три етажа с по едно жилище на етаж, и общ вход от улица/ двор.
● Жилищни блокове са сгради със средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и общо стълбище, от което има входове към отделните жилища. Тук се отнасят и триетажните сгради с две и повече жилища на етаж.
● Лятна кухня, когато е отделна постройка е сграда, от допълващо застрояване, чийто помещения се ползват от домакинство, което живее постоянно в жилищна сграда, към която принадлежи лятната кухня. За тази сграда не се събира информация за жилище, и данните за това жилище са отнесени към основното жилище.
● Вила или къща за почивка е сграда, построена от здрав и траен материал и е годна за целогодишно обитаване.
● Сграда за колективно домакинство (пансион, дом за стари хора и др.) е жилищна сграда, в която живеят колективни домакинства - общежития, пансиони, манастири, домове за стари хора, затвори и други подобни.
● Домове за временно настаняване/бездомни - сгради, в които временно се настаняват бездомни лица или лица, живеещи на улицата. За тези сгради не се събира друга информация.
В чертите на населеното място се намират тези сгради, които са построени в регулацията на съответното населено място. Във вилна зона са тези, които са построени в регулирана вилна зона. Регулираните вилни зони са специално одобрени за строителство с постановления на съответните институции. За всички останали случаи се приема, че са извън регулация.
● Година на построяване на сградата - Сградата се счита за построена в годината, когато в нея са се нанесли да живеят обитателите й - собственици или наематели, независимо от това, че сградата няма разрешение за ползване. Ако сградата е пристроена или надстроена, така че новата част е по-голяма от старата постройка, то цялата сграда се счита за построена през годината на пристрояването й или надстрояването.
● Материал, от който е построена сградата (конструкция) -Посочва се материалът/конструкцията от който е построена сградата.
● Наличие на инсталация за отопление в сградата - Когато всички жилища в сградата се отопляват с централно или собствено топлоподаване и когато половината и повече имат монтирани радиатори и изведени тръби извън жилището (независимо, че няма захранване) се приема, че в сградата има инсталация за централно или собствено отопление.
● Наличие на асансьор в сградата -Когато в сградата е оставено място за асансьор, но той не е монтиран се счита, че сградата няма асансьор.
● Брой етажи в сградата -В броя на етажите се включват всички жилищни и нежилищни етажи (магазини, складове гаражи и др.), подът на които се намира най-много до 50 см под прилежащото (естествено или изкуствено създадено) ниво на терена. Сутеренът се смята за етаж, ако подът му е най-много до 50 см. под прилежащото ниво. Партерът и мецанинът са етажи. За етаж се смятат и помещенията в най-горния етаж на сградата (мансардите), чиято светла височина, т.е. височината на стаята е най-малко 2 м. Мазетата и таваните не се включват в броя на етажите. Когато най-горният етаж е изграден само върху част от размера на застроената площ, този етаж се включва в броя на етажите само тогава, когато обхваща половината или повече от половината от размера на застроената площ на сградата.
● Брой жилища в сградата - Записва се броят на жилищата в сградата.
В преброителната карта за жилище са включени признаци, които характеризират жилищата както в количествено, така и в качествено отношение. Това са традиционно използвани характеристики. Преброяването осигури информация за всяко жилище, независимо от това дали е обитавано или необитавано.
В преброителната карта са включени следните теми и характеристики:
● Обитавани жилища от обикновен вид се тези, които по време на преброяването са място на обичайно местоживеене за едно или повече лица.
● Необитавани жилища от обикновен вид са тези, които по време на преброяването не са място на обичайно местоживеене (вакантни, резервирани за сезонна употреба или използвани като второ жилище).
● Жилищата в студентско (работническо) общежитие имат специфично предназначение и служат за временно задоволяване на жилищни потребности.
● Жилища в нежилищна сграда (административна, стопанска и др.) са тези, в които живеят постоянно към момента на преброяването едно или няколко домакинства.
● Колективното жилище (пансион, манастир, дом за стари хора и други) обхваща помещенията, които са предназначени за обитаване от големи групи хора или няколко домакинства, и които се използват, като място на обичайно местоживеене от поне един човек по време на преброяването.
● Примитивни/подвижни жилища обикновено са предназначени за постоянно обитаване от хора, но по време на преброяването се използват от едно или повече лица, като място на обичайно местоживеене.
● Жилища за временно настаняване/бездомни са помещения, в които се настаняват бездомни лица или лица, които живеят на улицата. За тези жилища не се събира друга информация.
● Държавни или общински жилища са тези, които са собственост на държавата, на общините, на държавни предприятия и организации, учреждения и други.
● Жилища на физическо лице са тези, които са частна собственост на населението.
● Жилища на юридически лица са собственост на юридически лица, т.е. жилища на фирми, фондации и др. и в тях са настанени лица от тези фирми, дадени са под наем на други лица или са празни към момента на преброяването.
● Жилище, обитавано само от собственици - когато поне един от членовете на домакинството, което живее в жилището, притежава части или цялата площ на жилището
● Жилище, обитавано само наематели - когато домакинството, което живее в жилището го е наело под наем, независимо чия собственост е то - на държавата, на организация или на частно физическо или юридическо лице и независимо дали плаща или не плаща наем. Наети жилища са тези, в които поне един от обитателите заплаща наем за обитаването на жилището и в които нито един от обитателите не притежава части или цялата площ на жилището
● Жилище, обитавано от собственици и наематели, когато в жилището живеят няколко домакинства, от които едното е собственик на жилището, а другите са наематели
● Необитавано жилище, когато по време на преброяването се установява, че те не са място на обичайно местоживеене на нито едно лице
Броят на обитателите в дадена жилищна единица е равен на броя на хората, за които жилищната единица е обичайно местопребиваване.
Полезната застроена площ се определя като общата застроена площ на помещенията, които се вписват в понятието за „стая“. Стая е пространство в дадена жилищна единица, оградено със стени от пода до тавана или покрива, с размери, достатъчни за поместването на легло за възрастен човек (най-малко 4 кв. м.) и най-малко 2 м. височина на по-голямата част на тавана. Записват се стаи с площ 4 и повече кв. м. Описва се наличието на:
● кухня - Кухня е помещение в жилището, с площ не по-малка от 4 кв. м., което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено и обзаведено с необходимите съоръжения за приготвяне на храна на домакинството, което живее в жилището. Когато една кухня се използва едновременно за спане и за престояване през деня или за столова, тя се брои за кухня, но само в случаите, когато жилището има и други стаи.
● Кухненски бокс - Когато в жилището няма отделно помещение за кухня, а кухненското оборудване заема част от друго помещение (може да е отделено или не с бар плот или нещо друго).
● Спомагателни помещения – площ - Като спомагателни помещения се включват стаи с площ по-малка от 4 кв.м, вестибюл, без пряко осветление, коридор, антрета, баня, тоалетни, баня - тоалетна, килери, дрешници, други спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии), независимо от големината на площта им. Площта на банята, когато представлява самостоятелна постройка и се намира извън сградата, но в двора, също се включва към спомагателните помещения.
В жилището има електричество, когато в него е прокарана електрическа инсталация и по нея протича електрически ток.
Посочва се наличие на водоснабдителна система, когато кранът за вода се намира в кухнята, банята, тоалетната или някое друго помещение на жилището. Посочва и случая когато в жилището няма изградена водопроводната инсталация (кранът за водата се намира извън входа на жилището) и тя достига до сградата или извън нея, и снабдяването с вода става от централен или собствен източник. Няма наличие на водопровод когато осигуряването на вода става от други източници (кладенец, езеро, река и др.) извън очертанията на дворното място.
Посочват се поотделно източниците на вода в случаите когато водопроводната инсталация е свързана с централна водопроводна мрежа, или със собствен източник на вода (кладенец), или се използват и двата източника на вода. Не се посочва източник, когато жилището не е водоснабдено.
Видът на канализационна инсталация в жилището се определя в зависимост от това дали тя е свързана с: обществената канализационна мрежа; изгребна яма; септична яма; модулно пречиствателно съоръжение. Жилището не е свързано с канализация или съоръжение (когато няма течаща вода или отпадъчните води се заустват директно в близко дере или река).
В жилището има тоалетна когато е изградена инсталация за промиване, свързана с водоснабдителната и канализационна мрежа. Тя може да бъде в сградата, но извън жилището и, която обслужва едно или няколко жилища, с изградена инсталация за промиване, свързана с водоснабдителната и канализационна мрежа. Тоалетната може да бъде и извън сградата с изградена или без изградена инсталация за промиване.
Източникът може да бъде централен, бойлер или друго отоплително съоръжение.
Като баня се квалифицира всяко устройство, предназначено за измиване на цялото тяло, включително и душовете. Приема се, че жилището има баня, когато помещението, което е определено за баня, е обзаведено със съоръжение за къпане - душ, вана, печка и казан или други съоръжения, свързано е с обществената канализационна мрежа, със септична шахта или попивна яма, и се използва за тази цел.
Счита се, че жилищната единица се отоплява централно, ако отоплението се осигурява от обществена отоплителна инсталация или от местна за сградата инсталация, или от инсталация в самата жилищна единица, създадена за отоплителни цели, без значение от енергийния източник. Източниците на отопление се определят според това, с какво се е отоплявало жилището - с определен вид гориво за отопление, електроенергия или друг енергиен източник. Жилището се счита за отоплявано, ако поне едно от помещенията в него се отоплява.
Посочва се наличието на предмети и устройства с дълготрайна употреба, които домакинството използва в ежедневието си за битови и културни дейности. "Движими вещи и услуги с културно-битово предназначение, ползвани от домакинството" са: цветен телевизор; видеокасетофон; видеокамера; сателитна/кабелна телевизия; музикална уредба; домашен телефон; интернет; домашен компютър; мобилен телефон; готварска печка с фурна; микровълнова печка; автоматична перална машина; автоматична миялна машина; хладилник; фризер; лека кола/минибус; лодка/яхта; книги и компактдискове в домакинството.