Териториални статистически бюра

PDF_файл

Към 31.12.2016 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 103 легла в тях (Таблица 1).

Заведенията за извънболнична помощ са 62 с 45 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 50 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. многопрофилните болници в областта са 5 със 799 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.1% от легловия фонд на всички болници в областта. В сравнение с 2015 г. легловият фонд на болниците  се увеличава с 57 легла.

В област Хасково през 2016 г. има 5 специализирани болница с 224 легла.

В края на 2016 г. заведенията за извънболнична помощ са 62 с 45 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2015 г. броят на тези заведенията се увеличава с две.

PDF_файл

През май 2017 г. в област Пазарджик са функционирали 55 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 2 025, а на леглата – 4 030. В сравнение с май 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 1.9%, а на леглата в тях намаляват – 1.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2017 г. е 35 121, или с 15.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 15.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди.

През май 2017 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 84.7% от общия брой нощувки на български граждани и 83.7% – на чужди, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 15.3 и 16.3%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел – 20.9%, следвани от Русия – 20.0% и бившата югославска република Македония – 6.9%.

PDF_файл

Към 31.12.2016 г. в областта функционират осем заведения за болнична помощ с 1018 легла в тях (табл.1). Многопрофилните болници са четири с 546 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 36 с 10 легла за краткосрочно лечение, а другите лечебни и здравни заведения са три с 22 легла.

В сравнение с 2015 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ се запазва, а легловият фонд нараства с 62 легла или с 6.5%.

Осигуреността на населението с болнични легла e  930.3 на 100 000 души при средно за страната – 730.

Сред извънболничните заведения най-голям е броят на самостоятелните медико-технически лаборатории – 20, следват самостоятелните медико-диагностични лаборатории и медицинските центрове – по 7.

През 2016 г. в област Смолян функционират три други лечебни и здравни заведения с 22 легла. Към тях се отнасят Центъра за спешна медицинска помощ, Регионалната здравна инспекция и хоспис.

PDF_файл

Към 31.12.2016 г. в област Пазарджик функционират 25 яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 704 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта намаляват с 56, или със 7.4%.

Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. общо за област Пазарджик е 9.5 на 100 деца до 3-годишна възраст (фиг. 1). Най-висока е осигуреността с места в общините

Брацигово (28.3 на 100 деца), Стрелча (22.3 на 100 деца) и Пещера (13.8 на 100 деца). Най-ниска е осигуреността в общините Велинград (3.4 на 100 деца), Септември (5.7 на 100 деца) и Батак (8.4 на 100 деца). В общините Лесичово и Сърница няма функциониращи детски ясли.

През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 599 деца, или със 108 по-малко в сравнение с 2015 г. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 669 деца (табл. 2), от които момчета са 347, а момичета – 332. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли намалява с 9.0%.

PDF_файл

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2016 г. показват, че 60.7% от домакинствата в област Пазарджик, при 63.5% общо за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 10.1 процентни пункта спрямо предходната година.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2016 г. област Пазарджик се нарежда на 12-о място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Варна – 73.8%, Русе – 72.5% и Враца -70.8%, а най-малък в област София – 47.5%.

През 2016 г., 49.2% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години в област Пазарджик използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 9.4 процентни пункта. По този показател областта се нарежда на 20-о място след областите Бургас с 50.9% и Смолян с 50.8%.

PDF_файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2016 г. линията на бедност за област Пловдив e 288.42 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 20.4% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 14.2%, а относителният дял на бедното население – с 0.5 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.4 до 24.1%, или с 3.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.4%, или с 20.0 процентни пункта.

PDF_файл

През април 2017 г. в област Кърджали са функционирали 30 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 450 , а на леглата – 891. В сравнение с април 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 9.1%, а на леглата в тях – с 13.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2017 г. е 6483 и намалява с 255 в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 30.6%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди се увеличава с 19.6%.

През април 2017 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 61.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 67.6% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 38.9% и 32.4%.

PDF_файл

През април 2017 г. в областта са функционирали 31 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 0.7 хил., а на леглата – 1.3 хиляди. В сравнение с април 2016 г. общият брой на стаите се увеличава със 7.1% и на леглата в тях – с 5.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 10 хил., или с 25.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение на реализираните нощувки от български граждани – с 24.0% и чужди граждани – с 27.8%.

Най – много чужденци, посетили област Хасково, са граждани на Турция – 60.6% от всички пренощували чужденци в областта следват Германия – 7.9%, Гърция – 4.6%, Румъния – 3.2%, Обединено кралство – 2.6% и Руската федерация  – 2.4%.

PDF_файл

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Смолян се състои от 36 120 сгради или с 17 повече в сравнение с 2015 година. Жилищата в тях са 65 988. В градовете се намират 49.4% от всички жилища в областта, а в селата – 50.6%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 1 797 с 9 221 жилища в тях, тухлените сгради – 17 669 с 34 334 жилища, а 22 433 жилища се намират в 16 654 сгради с друга конструкция. В градовете 25.0% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 62.4% – в тухлени и 12.6% – в други сгради. Същевременно 54.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 41.9% в тухлени сгради и само 3.2% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

PDF_файл

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 365 сгради или с 53 повече в сравнение с 2015 година. Жилищата в тях са 122 812. В градовете се намират 66.5% от всички жилища в областта, а в селата – 33.5%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 454 с 30 508 жилища в тях, тухлените сгради – 54 915 със 77 200 жилища, а 15 104 жилища се намират в 14 996 сгради с друга конструкция. В градовете 36.5% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.6% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.4% в тухлени сгради и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).