Териториални статистически бюра

PDF_файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2017 г. линията на бедност за област Пловдив e 342.33 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 18.7%, а относителният дял на бедното население – с 1.5 процентни пункта (табл.1).

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.9 до 27.6%, или с 5.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.7%, или с 20.8 процентни пункта.

PDF_файл

През май 2018 г. в областта са функционирали 191 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.3 хиляди. В сравнение с май 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 7.3%, а леглата в тях – с 2.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 90.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 56.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 34.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 67.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 27.2%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.3% от нощувките на чужденци и 45.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 6.4 и 27.7%.

PDF_файл

Към 31.12.2017 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 103 легла в тях (табл. 1). Заведенията за извънболнична помощ са 63 с 45 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 50 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. многопрофилните болници в областта са 5 със 799 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.1% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2017 г. има 5 специализирани болница с 224 легла.

В края на 2017 г. заведенията за извънболнична помощ са 63 с 45 легла за краткосрочно лечение.

PDF_файл

Към 31.12.2017 г. в област Пазарджик в състава на 25-те детските градини (ДГ) функционират яслени групи с общо 692 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта намаляват с 12, или с 1.7%.

В градовете в областта детските ясли са 22 с 626 места, а в селата – 3 с 66 места.

Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. общо за област Пазарджик е 9.6 на 100 деца до 3-годишна възраст (фиг. 1). Най-висока е осигуреността с места в общините

Стрелча (22.9 на 100 деца), Брацигово (19.5 на 100 деца) и Пещера (15.7 на 100 деца). Най-ниска е осигуреността в общините Велинград (3.3 на 100 деца), Септември (7.2 на 100 деца) и Панагюрище (8.8 на 100 деца). В общините Лесичово и Сърница няма функциониращи детски ясли.

През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 579 деца, или с 20 по-малко в сравнение с 2016 г. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 680 деца (табл. 2), от които момчета са 360, а момичета – 320. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли се увеличава с 1.6%.

PDF_файл

По последни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян към края на март 2018 г. намаляват с 1.7% спрямо края на декември 2017 г. и достигат 31.3 хил., като обществения сектор има увеличение на наетите  с 1,3%, а в частния сектор – намаление с 2.6%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 39.3 и 11.0%.

В края на март 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян са с 0.3% повече в сравнение със същия период на предходната година, като увеличението на наетите в обществения сектор е с 0.9%, а в частния сектор – с 0.1%.

Средната брутна месечна работна заплата в област Смолян за януари 2018 г. е 789 лв., за февруари – 778 лв. и за март – 822 лева.

PDF_файл

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 410 сгради или с 45 повече в сравнение с 2016 година. Жилищата в тях са 122 914. В градовете се намират 66.5% от всички жилища в областта, а в селата – 33.5%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 503 с 30 613 жилища в тях, тухлените сгради – 54 914 със 77 200 жилища, а 15 101 жилища се намират в 14 993 сгради с друга конструкция. В градовете 36.6% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.5% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.4% в тухлени сгради и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

PDF_файл

През април 2018 г. в област Пазарджик са функционирали 50 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 963, а на леглата – 4 142. В сравнение с април 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 10.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2018 г. е 46 611, или с 9.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 9.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди.

През април 2018 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 88.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 85.3% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 11.1 и 14.7%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел – 14.7%, следвани от Русия и бившата югославска република Македония по 12.0% .

PDF_файл

През април 2018 г. в област Кърджали са функционирали 34 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 551, а на леглата – 1 102. В сравнение с април 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.3%, а на леглата в тях – с 23.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2018 г. е 6 038 и намалява с 6.9% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства с 23.1%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 22.0%.

През април 2018 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 46.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 58.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 53.9% и 41.9%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция –  67.7%, следвани от Гърция –  8.3%, Германия –  4.9% и Швеция –  3.9%.

PDF_файл

През април 2018 г. в областта са функционирали 189 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.4 хиляди. В сравнение с април 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 6.8%, а леглата в тях – с 3.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 87.0 хил., или със 7.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 66.3 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 20.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 58.9% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 32.2%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 32.0% от нощувките на чужденци и 44.3% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 9.1 и 23.5%.

PDF_файл

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 804 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 7.0‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 5.5‰, а в селата – минус 9.4‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2017 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.2‰, следвана от областите Габрово – минус 14.4‰, Кюстендил и

Монтана – по минус 13.5‰. В осем области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2017 година.