Териториални статистически бюра

Към края на 2018 г. в област Смолян функционират 16 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 379 места в тях (табл. 1). В градовете детските ясли са 13 с 347 места, а в селата – 3 с 32 места. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта през 2018 г. намаляват с 26. 15 са детските ясли в състава за детски градини, а една е самостоятелна.

През 2018 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 301 деца или с 11 деца по-малко в сравнение с 2017 година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 309 деца (табл. 2), от които момчета са 162, а момичета – 147. В сравнение с 2017 г. броят на децата в детските ясли към 31.12.2018 г. намалява с 1.9%.

Разпределението на децата, отглеждани в детски ясли, към 31.12.2018 г. по възраст е следното – най-голям е относителният дял на децата на 2-годишна възраст – 92.6%, децата на 3 и повече години са 3.2%. На 1 година са 13 деца или 4.2% (фиг. 1).

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2018 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 469 сгради или с 59 повече в сравнение с 2017 година. Жилищата в тях са 123 088. В градовете се намират 66.6% от всички жилища в областта, а в селата – 33.4%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 536 с 30 713 жилища в тях, тухлените сгради – 54 941 със 77 275 жилища, а 15 100 жилища се намират в 14 992 сгради с друга конструкция. В градовете 36.6% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.5% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.4% в тухлени сгради и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -34.0%, а най-нисък след 2011 г. – 0.7%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.7%, а в селата с три  и четири стаи са 61.8%.

Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9. Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 540 при средно за страната 566.

През април 2019 г. в област Кърджали са функционирали 36 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 564, а на леглата – 1 153. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 5.9%, а на леглата в тях – с 4.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г. е 5 532 и намалява с 8.4% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства с 6.8%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 20.5%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 57.9%, следвани от Гърция – 8.9%, Обединеното кралство – 5.0% и Германия – 4.5.

През април 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 51 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 922, а на леглата – 4 222. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 2.0%, а на леглата в тях – с 1.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г. е 42 607, или с 8.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 10.4%) се наблюдава в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди.

През април 2019 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 84.0% от общия брой нощувки на български граждани и 83.2% – на чужди, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 16.0 и 16.8%.   Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Република Северна Македония – 17.0%, следвани от Израел – 9.4% и Руската федерация – 9.0%.

През април 2019 г. в областта са функционирали 204 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.1 хил., а на леглата – 9.7 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 7.9%, а леглата в тях – с 3.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 87.1 хил., като 64.8 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 22.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 54.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 36.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 38.4% от нощувките на чужденци и 39.2% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.0 и 24.1%.

Естествен и механичен прираст на населението.

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 440 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 5.6‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.1‰, а в селата – минус 8.1‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. 

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9‰) и Сливен (-3.6‰). 

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.0‰, и Кюстендил – минус 13.4‰

Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Сърница (-0.2‰), Ракитово (-0.3‰) и Велинград (-3.4‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Лесичово – минус 15.8‰, следвана от общините Стрелча (-14.9‰) и Белово (-13.1‰).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 1 046 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

През 2018 г. се наблюдава увеличение на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 1 100 и са със 14 повече от предходната година. От всички регистрирани бракове 65.8% (724) са сред населението в градовете. В селата са сключени 376 брака. Коефициентът на брачност[1] през 2018 г. е 4.3‰.

По общини най-малко бракове на 1 000 души от населението са сключени в община Панагюрище (2.4‰) и община Стрелча (2.4‰), следват общините Белово (2.6‰), Велинград (2.8‰) и Батак (3.0‰). Най-висок е коефициентът на брачност в община Брацигово (5.8‰) и община Септември (5.2‰).

През 2018 г. в област Пазарджик най-голям е броят на сключените бракове във възрастовата група от 25 до 29 години при мъжете – 282, а при жените – 289.

За 90.1% от мъжете и 90.3% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.0 и 27.9 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и с 0.1 години за жените.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич – 5.4‰, и Разград – 5.1‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2.6‰.

Предучилищно образование

През 2018 г. броят на самостоятелните детски градини в област Смолян е 49, като 19 от тях са в градовете на областта, а 30 – в селата. Броят на децата настанени в тях е 2 779, което е с 93 деца или със 3.2% по-малко от броя им през предходната учебна година, като от общия брой деца 1 386 са момичета и 1 393 – момчета. Детските групи са 148, от които 146 са целодневни и 2 – полудневни. Полудневните групи са в детски градини в селата, като в тях са настанени 12 деца.

Средният брой деца в една детска градина е 57, като в градовете той е значително по-голям – 100, а в селата – 30. За страната този показател е 119 (154 в градовете и 62 в селата). Средният брой деца формиращи една група е 19, съответно – 22 в градовете и 15 в селата.

Броят на местата в детските градини в област Смолян е 3 898, като на 100 деца се падат 140 места. За страната на 100 деца се падат 107 места.

Педагогическият персонал зает в детските градини е 316 души, от които 298 са детски учители. Общият брой на педагогическия персонал през учебната 2018/2019 година намалява с 7 души (2.2%) в сравнение с предходната учебна година.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. в област Смолян на отчет[1] в детските педагогически стаи (ДПС) саводени 120 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления като броят им в сравнение с 2017 г. намалява с 2 лица (1.6%) .

Основните характеристики на водените на отчет в детските педагогически стаи са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) са 71.7%, а малолетни (на възраст от 8 до 13 г.) са 28.3%;
• Момчета са 101 лица (84.2%), а   момичета – 19 или 15.8%;
• Учащи са 107 лица (89.2%);
• В криминогенна среда живеят 87 лица (72.5%).

Броят на заведените на отчет през годината в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни е 39, или 32.5% от всички водени на отчет лица като 48.7% от тях са малолетни. В сравнение с 2017 г. броят на новозаведените нараства с 8.3%.

[1] Малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на март 2019 г. се увеличават с 1.4% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 60.0 хиляди.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.7% (13.3 хиляди), а в частния сектор с 1.3% (46.8 хиляди) през първото  тримесечие на 2019 година.

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 1.3% или с 0.8 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е с 2.2%., а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 1.9%.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2019 г. за област Пазарджик е 907 лв., за февруари – 927 лв., и за март – 985 лева.

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 3.0% и достига 940 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 019 лв., а за частния – 917 лева. През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 13.8% в сравнение с първото тримесечие на 2018 година.