Териториални статистически бюра

През второто тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 263 жилищни сгради с 1 279 жилища в тях и със 149 876 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради с 9 673 кв. м РЗП и на 125 други сгради с 90 154 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 19.5%, но жилищата в тях намаляват със 7.9%, а общата им застроена площ – с 14.2%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради бележи ръст от 66.7%, а тяхната РЗП – почти четири пъти. Разрешителните за строеж на други сгради са повече с 8.7%, но тяхната РЗП намалява със 7.1%.

В сравнение с второто тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради нарастват със 17.9%, но жилищата в тях намаляват с 3.0%, а разгънатата им застроена площ – с 0.7%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 14.4%, а тяхната РЗП – с 38.6%.

През 2018 г. в област Смолян с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата на 303 извършени престъпления. Осъдените лица в съдилищата на територията на област Смолян през 2018 г. са 308. От тях 3 лица (1.0%) са непълнолетни (фиг. 1).

Обвиняемите лица в област Смолян през 2018 г. са 396. От тях с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 95 лица или 24.0% от общия брой на обвиняемите, на 213 лица – с условно осъждане (53.8%), 79 лица са освободени от наказание (19.9%), а 9 лица са оправдани (2.3%). Няма лица с прекратени дела.

През 2018 г. коефициентът на криминална активност за областта е 324 на 100 хил. души от средногодишното наказателноотговорно население в област Смолян и е по-малък от коефициента на криминална активност за страната (395) с 18.0%.

Лечебни заведения

Към 31.12.2018 г. в областта функционират осем заведения за болнична помощ с 1 025 легла в тях (табл.1). Многопрофилните болници са четири с 555 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 37 с 10 легла за краткосрочно лечение, а другите лечебни и здравни заведения са три с 22 легла.

В сравнение с 2017 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ се запазва, а легловият фонд нараства с 1.2%.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е една от най-високите в страната – 974.2 на 100 000 души при средно за страната – 759.6.

Сред извънболничните заведения най-голям е броят на самостоятелните медико-технически лаборатории – 20, следват медицинските центрове – 9 и самостоятелните медико-диагностични лаборатории – 7 и един диагностично – консултативен център. През 2018 г. в област Смолян функционират три други лечебни и здравни заведения с 22 легла. Към тях се отнасят Център за спешна медицинска помощ, Регионалната здравна инспекция и хоспис

През май 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 53 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 943, а на леглата – 4 267. В сравнение с май 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 3.9%, а на леглата в тях – с 0.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2019 г. е 41 076, или със 7.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо е увеличението на нощувките (с 29.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди.

През май 2019 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 82.6% от общия брой нощувки на български граждани и 81.8% – на чужди, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 17.4 и 18.2%.   Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел 13.4%, следвани от Руската федерация – 11.9% и Република Северна Македония – 11.0%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2018 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 120 легла в тях (табл. 1).

Заведенията за извънболнична помощ са 62 с 41 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 50 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 71.6% от легловия фонд на всички болници в областта. В сравнение с 2017 г. легловият фонд на болниците  се увеличава със 17 легла.

В област Хасково през 2018 г. има 5 специализирани болница с 238 легла.

В края на 2018 г. заведенията за извънболнична помощ са 62 с 41 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2017 г. броят на тези заведенията намалява с едно.

През май 2019 г. в областта са функционирали 211 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.2 хил., а на леглата – 10.0 хиляди. В сравнение с май 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 10.5%, а леглата в тях – със 7.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 96.1 хил., или с 6.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 61.5 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 34.6 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 28.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 33.1% от нощувките на чужденци и 42.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.7 и 29.9%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Пловдив e 368.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава със 7.7%, а относителният дял на бедното население запазва равнището си (табл.1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.9 до 31.5%, или с 9.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.6%, или с 21.7 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Кърджали e 263.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 16.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 8.4%, докато относителният дял на бедното население намалява с 12.2 процентни пункта (табл.1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 16.9 до 31.1%, или с 14.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 49.5%, или с 32.6 процентни пункта.

Към 31.12.2018 г. в област Пазарджик в състава на 23-те детски градини (ДГ) функционират яслени групи с общо 700 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта се увеличават с 8, или с 1.2%.

В градовете в областта детските ясли са 20 с 634 места, а в селата – 3 с 66 места.

Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2018 г. общо за област Пазарджик е 9.8 на 100 деца до 3-годишна възраст (фиг. 1). Най-висока е осигуреността с места в общините

Стрелча (21.9 на 100 деца), Брацигово (19.0 на 100 деца) и Пещера (18.6 на 100 деца). Най-ниска е осигуреността в общините Велинград (4.1 на 100 деца), Септември (6.6 на 100 деца) и Панагюрище (9.8 на 100 деца). В общините Лесичово и Сърница няма функциониращи детски ясли.

През 2018 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 591 деца, или с 12 повече в сравнение с 2017 г. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 648 деца (табл. 2), от които момчета са 339, а момичета – 309. В сравнение с 2017 г. броят на децата в детските ясли намалява с 4.7%.

По последни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян към края на март 2019 г. нарастват с 2.5% спрямо края на декември 2018 г. и достигат 32.1 хил., като обществения сектор има увеличение на наетите с 6.3%, а в частния сектор – с 1.2%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, „Административни и спомагателни дейности” и „Селско, горско и рибно стопанство“. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Операции с недвижими имоти” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 36.6 и 11.5%.

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян са с 2.5% повече в сравнение със същия период на предходната година, като увеличението на наетите в обществения сектор е с 10.3%, а в частния сектор – с 0.1%.Средната брутна месечна работна заплата в област Смолян за януари 2019 г. е 827 лв., за февруари – 847 лв. и за март – 877 лева.