Териториални статистически бюра

През май 2020 г. в областта са функционирали 110 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 2.5 хил., а на леглата – 5.0 хиляди. В сравнение с май 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 47.9%, а леглата в тях – с 49.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 8.5 хил., или с 91.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 8.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 0.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 18.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 22.8%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 73.9% от нощувките на чужденци и 34.7% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.9 и 42.5%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Кърджали e 340.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 24.2% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 29.2%, а относителният дял на бедното население – със 7.3 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 24.2 до 29.4%, или с 5.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.2%, или с 19.0 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Пловдив e 393.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.0% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 6.6%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.9 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 31.0%, или с 10.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.5%, или с 19.5 процентни пункта.

През април 2020 г. в област Кърджали са функционирали 17 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 263, а на леглата – 507. В сравнение с април 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 52.8%, а на леглата в тях – с 56.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2020 г. е 539 и намалява с 90.3% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 84.1%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – с 96.8%.

През април 2020 г. в местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 84.2% от общия брой нощувки на български граждани, а в тези с 3 звезди – 15.8%. Няма реализирани нощувки от чужди граждани.

През април 2020 г. в областта са функционирали 48 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1.3 хил., а на леглата – 2.3 хиляди. В сравнение с април 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява със 76.5%, а леглата в тях – със 76.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 2.8 хил., като 2.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 0.1 хил. – от чужденци.

В местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 64.0% от общия брой нощувки на български граждани, докато от чужденци те са 12.1.0%.

Средният брой реализирани нощувки от чужденците във всички места за настаняване в областта през април 2020 г. е 1.5. Най-много чужденци, посетили област Пловдив, са граждани на Украйна – 51.5%, Турция – 25.0% и Австрия – 10.3% от всички пренощували чужденци в областта.

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 549 сгради или с 80 повече в сравнение с 2018 година. Жилищата в тях са 123 471. В градовете се намират 66.7% от всички жилища в областта, а в селата – 33.3%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 611 с 31 034 жилища в тях, тухлените сгради – 54 950 със 77 341 жилища, а 14 988 жилища се намират в 15 096 сгради с друга конструкция. В градовете 36.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.3% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.3% в тухлени сгради и само 1.8% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -33.9%, а най-нисък след 2011 г. – 0.8%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.7%, а в селата с три  и четири стаи са 61.8%.

Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9.

Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 548 при средно за страната 571.

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2019 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 706 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 6.7‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 5.2‰, а в селата – минус 9.2‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.5‰, и Кюстендил – минус 13.2‰.

В област Пазарджик само община Сърница е с положителен естествен прираст 0.6‰, останалите единадесет общини са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Велинград (-3.2‰) и  Ракитово (-3.6‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Белово – минус 18.8‰, следвана от общините Брацигово (-15.2‰) и Лесичево (-14.7‰). Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 997 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

През 2019 г. се наблюдава намаление на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 1 088 и са с 12 по-малко от предходната година. От всички регистрирани бракове 66.6% (725) са сред населението в градовете. В селата са сключени 363 брака. Коефициентът на брачност през 2019 г. е 4.3‰.

По общини най-малко бракове на 1 000 души от населението са сключени в община Сърница (2.5‰) и общините Лесичово и Панагюрище (с по 2.8‰). Най-висок е коефициентът на брачност в община Пещера (6.0‰) и община Брацигово (5.7‰).

През 2019 г. в област Пазарджик най-голям е броят на сключените бракове във възрастовата група от 25 до 29 години при мъжете – 267, а при жените – 298.

За 90.3% от мъжете и жените, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.

През 2019 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.9 и 27.8 години. Спрямо предходната година средната възраст намалява с по 0.1 години за мъжете и за жените.

Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Разград – 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2020 г. намаляват с 478, или с 0.9% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 50.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 29.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 17.4% и „Образование“ с 8.8%.

В края на март 2020 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1766, или с 3.5% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2020 г. е 953 лв., за февруари – 972 лв. и за март – 941 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 1.6%, като достига 955 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 171 лв., а за частния – 882 лева.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на март 2020 г. намаляват с 0.6 хил., или с 2.0% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 29.6 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор бележат увеличение с 1.8% (до 8.8 хиляди), докато в частния сектор имаме намаление с 3.5% и достигат до 20.8 хиляди.

В края на март 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 4.4%. В сравнение с края на март 2019 г. наетите в обществения сектор намаляват с 0.5% (или с 41 човека), а в частния сектор – с 5.9% (или с 1.3 хил.).

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава с 4.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. и достига 1 019 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 126 лв., а за частния – 973 лева. През първото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 14.0% в сравнение със същия период на предходната година.