Териториални статистически бюра

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 2 684 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 10.7‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 10.0‰, а в селата – минус 11.7‰.

През 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5‰) и Варна (-5.7‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 21.9‰, следвана от областите Монтана – минус 18.2‰, и Габрово – минус 18.1‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2020 година.

Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Ракитово (-5.0‰), Велинград (-6.6‰) и Сърница (-7.7‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Белово – минус 20.2‰, следвана от общините Стрелча (-18.3‰) и Батак (-17.9‰). Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г за област Пазарджик е положителен – плюс 1 208 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2020 г. в област Смолян на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) саводени 134 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления като броят им в сравнение с 2019 г. нараства с 3 лица (2.3%).

Основните характеристики на водените на отчет в детските педагогически стаи са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 70.9%;
• малолетни (на възраст от 8 до 13 години) – 29.1%;
• момчета – 120 лица (89.6%);
• момичета – 14 (10.4%);
• учащи – 101 лица (75.4%);
• в криминогенна среда живеят 44 лица (32.8%).

Броят на заведените на отчет през годината в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни е 38, или 28.4% от всички водени на отчет лица като 31.6% от тях са малолетни.

Раждаемост

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

През 2020 г. в област Пазарджик са регистрирани 2 131 родени деца, като от тях 2 123 (99.6%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял със 187 деца (за 2019 г. броят на живородените е 2 310 деца), или с 8.1%.

Броят на живородените момчета (1 123) е със 123 по-голям от този на живородените момичета (1 000), или на 1 000 живородени момчета се падат 890 момичета.

Коефициентът на общата раждаемост през 2020 г. е 8.4 ‰, а през предходните 2019 и 2018 г. той е бил съответно 9.1 и 9.4‰. В градовете и селата живородените са съответно 1 274 и 849 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.1‰ в градовете и 9.0‰ в селата. През 2019 г. тези коефициенти са били съответно 9.2 и 9.0‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 11.7‰, и София (столица) – 9.9‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Видин – 5.8‰, и Габрово – 5.9‰.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на март 2020 г. нарастват с 2.3 хил., или със 7.7% спрямо края на декември 2020 г., като достигат 31.8 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор бележат увеличение с 5.0% (до 9.2 хиляди), а в частния сектор – с 8.8% и достигат до 22.6 хиляди.

В края на март 2021 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства със 7.6%. В сравнение с края на март 2020 г. наетите в обществения сектор нарастват с 5.4% (или с 0.5 хил.), а в частния сектор – с 8.5% (или с 1.8 хил.).

През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за областта намалява с 4.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. и достига 1 142 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 332 лв., а за частния – 1 062 лева. През първото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 12.1% в сравнение със същия период на предходната година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на март 2021 г. се увеличават с 1.4% спрямо края на декември 2020 г., като достигат 59.3 хиляди.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 3.4% (и достигат до 13.0 хиляди), а в частния сектор се увеличават с 2.8% (достигат 46.3 хиляди) през първото тримесечие на 2021 година.

В края на март 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 1.1% или с 0.6 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е 0.5%., а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват съответно с 3.0%.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2021 г. за област Пазарджик е 1 175 лв., за февруари – 1 178 лв., и за март – 1 214 лева.

През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. с 2.8% и достига 1 189 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 412 лв., а за частния – 1 123 лева.

През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 16.6% в сравнение с първото тримесечие на 2020 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2021 г. нарастват с 204, или с 0.4% спрямо края на декември 2020 г., като достигат 50.1 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 29.4%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 16.7% и „Образование“ с 9.0%.

В края на март 2021 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 95, или с 0.2% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2021 г. е 1 004 лв., за февруари – 1 000лв. и за март – 1 036 лева.

През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. с 5.3%, като достига 1 014 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 411 лв., а за частния – 868 лева.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2021 г. нарастват с 4.2 хил., или с 1.9% спрямо края на декември 2020 г., като достигат 221.4 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Добивна промишленост“ – с 6.8%, „Строителство“ – с 4.9% и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 3.5%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Други дейности“ – с 14.4%, „Финансови и застрахователни дейности“ – с 12.0% и „Селско, горско и рибно стопанство“ – със 7.5%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 32.2%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.5% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.8%. В края на март 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.5% или 1,2 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Пловдив за януари 2021 г. е 1 260 лв., за февруари – 1 246 лв. и за март – 1 289 лева. През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. с 1.4%, като достига 1 265 лева. Най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е регистрирано в дейностите „Култура, спорт и развлечения“ – с 18.2%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – с 8.8% и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 6.5%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна заплата, са „Административни и спомагателни дейности“ – с 14.4%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 8.9% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 8.2%.

През март 2021 г. в областта са функционирали 192 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.5 хиляди. В сравнение с март 2020 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 9.7%, но леглата в тях намаляват с 0.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 44.9 хил., или с 46.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 41.0 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 3.9 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 58.1% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 43.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.7% от нощувките на чужденци и 31.2% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 11.2 и 25.1%.

През първото тримесечие на 2021 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 217 жилищни сгради с 1 780 жилища в тях и със 178 452 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 12 административни сгради с 30 724 кв. м РЗП и на 86 други сгради с 92 654 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.3%, жилищата в тях – с 50.9%, а общата им застроена площ – с 49.7%. Броят на разрешителните за строеж на административни сгради бележи увеличение със 140.0%, а тяхната РЗП – със 118.4%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад с 5.5%, но тяхната РЗП е повече с 59.3%.

В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 8.0%, жилищата в тях – над 1.5 пъти, а разгънатата им застроена площ – със 107.5%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, нараства с 33.3%, а тяхната РЗП – със 109.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 14.9%, но тяхната РЗП е с 88.4% повече.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2020 г. населението на област Пазарджик е 251 300 души, което представлява 3.6% от населението на България и нарежда областта на 7-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. В сравнение с 2019 г. населението на областта намалява с 1 476 души, или с 0.6% (за 2019 г. е било 252 776).

Мъжете са 122 821 (48.9%), а жените – 128 479 (51.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 046 жени.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

В края на 2020 г. лицата на 65 и повече навършени години са 52 974, или 21.1% от населението в областта. В сравнение с 2019 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.9%, а на мъжете -17.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (30.0%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.4%.

Към 31.12.2020 г. децата до 15 години са 38 032, или 15.1% от общия брой на населението в област Пазарджик. За страната този показател е 14.4%.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.5% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 11.5%, и Габрово – 11.6%.