Териториални статистически бюра

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Брой и прираст на населението

Населението на област Смолян към 7 септември 2021 г. е 96 284. Жените са 50 063 (52.0%), а мъжете 46 221 (48.0%), или на 1000 жени се падат 923 мъже.

В периода между последните две преброявания населението на област Смолян е намаляло с 25 468 души, или с 20.9%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление се увеличава от 1.3 на година през периода 2001 – 2011 г. на 2.1 през периода 2011 – 2021 година.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на област Смолян, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Брой и прираст на населението

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789.

Населението на област Хасково към 7 септември 2021 г. е 211 565, или 3.2% от населението на страната. Жените са 109 400 (51.7%), а мъжете 102 165 (48.3%), или на 1000 жени се падат 934 мъже.

През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Най-малка загуба на население има при областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%). За област Хасково населението на областта е намаляло с 34 673 души, или с 14.1%. Населението в градовете е намаляло с 24.8 хил., или с 14.0%, а в селата с 9,9 хил. (14.4%).

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция, или броят на лицата, напуснали областта през периода 2011 – 2021 година.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Брой и прираст на населението в област Кърджали

Населението на област Кърджали към 7 септември 2021 г. е 141 177. Жените са 71 762 (50.8%), а мъжете – 69 415 (49.2%), или на 1000 жени се падат 967 мъже.

В периода между последните две преброявания населението на областта е намаляло с 11631 души, или със 7.6%. Средногодишният темп на намаление на населението през периода 2011 – 2021 г. е 0.8 на година, докато през периода 2001 – 2011 г. е бил 0.7.

В сравнение със средно за страната и по отделни области, намалението на населението в област Кърджали е относително малко. През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има при областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%).

Териториално разпределение на населението в област Кърджали

Териториалното разпределение на населението се определя както от неговото естествено движение (раждания и умирания) и външната миграция, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната.

Към 7 септември 2021 г. в област Кърджали има 468 населените места. Те са разпределени по общини както следва: Ардино – 52, Джебел – 47, Кирково – 72, Крумовград – 80, Кърджали -118, Момчилград – 49 и Черноочене – 50 населени места.

От всички населени места 5 са градове.

В градовете живеят 59 247 души, или 42% от населението на областта. Населението на градовете е както следва: гр. Ардино – 3 387, гр. Джебел – 3 044, гр. Крумовград – 4 962, областния град Кърджали – 40 659, гр. Момчилград – 7 195.

През юли 2022 г. в област Кърджали са функционирали 73 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 129, а на леглата – 2 264. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 19.7%, а леглата в тях – с 12.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2022 г. е 16 690 и намалява с 11.5% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява със 7.5%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – с 19.1%.

През юли 2022 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 36.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 63.7% и 68.9%. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 34.5%, следвани от Румъния – 15.9%, Гърция – 9.7% и Сърбия – 5.6%.

През юли 2022 г. в областта са функционирали 263 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.4 хил., а на леглата – 12.7 хиляди. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 11.0%, а леглата в тях – с 11.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 137.2 хил. или с 16.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 110.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.8 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 46.4% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 34.6%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 41.2% от нощувките на чужденци и 34.8% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.4 и 30.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Пазарджик през второто тримесечие на 2022 г. е 41, което е с 57.7% повече спрямо съответното тримесечие на предходната година. Новопостроените жилища в тях са 134, като в сравнение със същия период на 2021 г. е регистрирано увеличение с 39.6% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 75.6%, с тухлена – 14.6% и с друга – 9.8%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 165 сгради с 1 026 жилища, Пловдив – 163 сгради с 533 жилища, и Бургас – 138 сгради с 472 жилища в тях.

През второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Хасково е 100.5 хил., от които 56.1 хил. са мъже, а 44.4 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 6.5%, а спрямо второто тримесечие на 2021 г. нарастването е с 2.8%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години в областта през второто тримесечие на 2022 г. е 53.7% (съответно 61.8% за мъжете и 46.0% за жените), колкото е и коефицентът за страната. По коефициент на заетост област Хасково е на седмо място сред областите в страната.

През второто тримесечие на 2022 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 95.8 хил., като 53.1 хил. от тях са мъже, а 42.7 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група се увеличава в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. със 5.7%, а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. увеличението е с 2.1%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 70.3% (съответно 75.7% за мъжете и 64.6% за жените), при 69.8% за страната. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент нараства с 4.0 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. нараства с 2.7 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. намаляват с 208, или с 0.4% спрямо края на март 2022 г., като достигат 48.3 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 27.3%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 18.4% и „Образование“ с 9.2%.

В края на юни 2022 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 2865, или с 5.6% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за април 2022 г. е 1 191 лв., за май – 1 155 лв. и за юни – 1 142 лева.

През второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо първото тримесечие на 2022 г. с 8.1%, като достига 1 163 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 517 лв., а за частния – 1 030 лева.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. нарастват с 1.9 хил., или с 0.9% спрямо края на март 2022 г., като достигат 223.1 хиляди. По икономически дейности спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Строителство“ – с 3.8%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.2% и „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 2.9%. Увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 22.3%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 4.7% и „Добивна промишленост“ – с 3.5%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.7%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.0% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.9%.

В края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.03% повече в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 19.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 12.2% и „Добивна промишленост“ – с 9.3%.

През второто тримесечие на 2022 г. местните администрации на територията на област Пазарджик са издали разрешителни за строеж на75 жилищни сгради със 166 жилища в тях и
21 972 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 64 други сгради с 36 390 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.7%, жилищата в тях – с 14.0%, докато общата им застроена площ се увеличава – с 5.3%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече с 39.1%, а общата им застроена площ – с 18.7%.

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 1.3%, жилищата в тях – с 11.7%, а разгънатата им застроена площ – с 5.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 8.5%, както и разгънатата им застроена площ – с 64.8%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите
Пловдив – 399, София (столица) – 338, София – 243, Варна – 203, и Бургас – 153. Най-много жилища
предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 5 984, Варна – 2 380, Пловдив – 1 820,
Бургас – 614, и Благоевград – 409.

През второто тримесечие на 2022 г. в област Пазарджик е започнал строежът на 41 жилищни сгради със 130 жилища в тях и с 15 441 кв. м обща застроена площ и на 54 други сгради с 30 534 кв. м РЗП.