Териториални статистически бюра

През февруари 2023 г. в област Пазарджик са функционирали 110 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 3 562, а на леглата – 7 482. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 63, а леглата в тях – с 95.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2023 г. е 101 166, или със 140.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 96.8% от тях са осъществени от български граждани и 3.2% – от чужди.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през февруари 2023 г. в област Пазарджик се увеличават със 129.5% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достигат 43 062. От всички пренощували лица – 97.6% са български граждани и са реализирали средно по 2.3 нощувки. Пренощувалите чужди граждани са 1 054 и са реализирали средно по 3.0 нощувки.

През февруари 2023 г. в област Хасково са функционирали 62 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 422, а на леглата – 2 548. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 33, а леглата в тях се увеличават – с 87.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2023 г. е 13 616, или със 70.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 78.2% и Гърция 2.7%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през февруари 2023 г. в област Хасково са      7 243. От всички пренощували лица 4 379 или 60.5% са български граждани и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Пренощувалите чужди граждани са 2 864  и са реализирали средно по 1.5 нощувки.

През февруари 2023 г. в областта са функционирали 217 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.9 хил., а на леглата – 11.9 хиляди. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.6%, а леглата в тях – с 15.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 102.2 хил., или с 45.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 85.6 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 16.6 хил. – от чужди граждани.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 69.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от български граждани те са 37.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.2% от нощувките на чужди граждани и 37.9% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 4.5 и 24.4%.

През февруари 2023 г. в област Кърджали са функционирали 67 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 045, а на леглата – 2 125. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 67.5%, а на леглата в тях – с 53.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2023 г. е 5 861 и нараства с 38.1% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди е 4 282, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – 1 579.

През февруари 2023 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 50.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 22.9% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 49.1 и 77.1%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 59.9% от всички реализирани нощувки.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 113.8 хил., или 72.7% от населението на същата възраст.

• Общият брой на заетите лица достига 110.9 хил., или 53.0% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 107.6 хиляди.

• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 68.7% (74.7% за мъжете и  62.5% за жените).

• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 70.2%.

• Броят на безработните лица е 6.2 хиляди.

• Коефициентът на безработица е 5.3%.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 42.7 хил., от които 18.1 хил. са мъже и 24.6 хил. са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години с висше образование е 18.1 хил., със средно – 68.0 хил. и с основно и по-ниско образование – 21.4 хиляди.

Коефициентът на заетост за възрастовата група 15 – 64 навършени години при лицата с висше образование е 88.9%, за лицата със средно образование – 76.2% и за лицата с основно и по-ниско образование – 45.7%.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 293.4 хил., или 69.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2021 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) нараства с 0.6 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица достига 295.4 хил., или 52.6% от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 285.5 хил., като в сравнение с 2021 г. нарастват с 3.2 хиляди.
• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 67.3% (71.4% за мъжете и 63.2% за жените), или с 1.0 процентен пункт по-висок в сравнение с 2021 година.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 66.7% и е с 1.2 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2021 година.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 131.0 хил., от които 56.6 хил. са мъже и 74.4 хил. – жени. Коефициентът на икономическа неактивност е 30.9%, съответно 26.7% за мъжете и 35.1% за жените.
• Броят на заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години с висше образованиее 88.2 хил., със средно – 168.3 хил. и с основно и по-ниско образование – 29.0 хиляди.
• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години при лицата с висше образование е 87.6%, или с 1.0 процентен пункт по-висок от този за 2021 г., за лицата със средно образование той е 72.1% и съответно също с 1.0 процентен пункт по-висок, за лицата с основно и по-ниско образование – 32.2%, съответно с 1.1 процентни пункта по-нисък спрямо 2021 година.
• Безработните лица са 8.2 хиляди, от които 4.4 хил. са мъже и 3.8 хил. – жени.
• Коефициентът на безработица намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2021 г. и достига 2.7%, съответно за мъжете и жените също е 2.7%.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 94.1 хил., или 69.2% от населението на същата възраст.
• Общият брой на заетите лица достига 97.4 хил., или 52.0% от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 93.2 хиляди.
• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 68.5% (73.5% за мъжете и 63.2% за жените).
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 65.2%.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 41.9 хиляди от които 18.1 хил. са мъже и 23.8 9 хил. са жени.

През януари 2023 г. в област Смолян са функционирали 210 места за настаняване с над 10 легла, от които 91 са хотели и 119 – други места за краткосрочно настаняване (хижи, квартири, почивни станции, бунгала и ваканционни селища). Броят на стаите в тях е 4 502, а на леглата – 9 785. В сравнение с предходния месец общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 3.2%, а леглата в тях – с 0.3%. Спрямо януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 10.6%, а леглата в тях – с 10.7%.

Реализираните нощувки в област Смолян са 109 738, като 66 004 (60.1%) от тях са от български граждани, а 43 734 (39.9%) – от чужди граждани. В сравнение със същия месец на предходната година, през януари 2023 г. реализираните нощувки се увеличават с 11.6%, като в категориите с 3 звезди се увеличават с 37.8%, а в местата с 4 и 5 звезди – с 5.6%, а нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намаляват с 13.1%,.

През януари 2023 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 55.7% от нощувките на чужди и 33.9% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 37.4% от общия брой нощувки на чужди и 40.9% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 6.9 и 25.3%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2023 г. се увеличават с 15.6% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достигат 37 378. От всички пренощували лица 74.2% са български граждани и са реализирали средно по 2.4 нощувки. От тях 35.8% са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Пренощувалите чужди граждани са 9 625, като 52.3% от тях също са предпочели местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки във всички места за настаняване е 2.9.

През януари 2023 г. в областта са функционирали 222 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.0 хил., а на леглата – 11.9 хиляди. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 11.6%, а леглата в тях – с 13.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 84.7 хил., или с 41.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 71.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 13.0 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 63.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 40.2%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.9% от нощувките на чужденци и 34.4% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.6 и 25.4%.

Чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кърджали към 31.12.2021 г. възлизат на 413.1 млн. евро, което е с 61.1% повече в сравнение с 2020 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.5%, съответно 12.8% от чуждестранните преки инвестиции в рамките на Южен централен район.

През 2021 г. в сектор търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство са инвестирани 7.7 млн. евро, или 1.9% от общият обем на направените ЧПИ в областта.

През 2021 г. са направени чуждестранни инвестиции във всички общини на областта, като c голям дял e община Кърджали – 163.6 млн. евро, или 39.6% от всички инвестиции в областта. Спрямо предходната 2020 година направените чуждестранни преки инвестиции в общината бележат спад от 6.0%, а относителният им дял от общите инвестиции в областта намалява с 28.3 процентни пункта.