Етнокултурни характеристики на населението към 7 септември 2021 година в област Пловдив

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

  • Доброволност на отговорите;
  • Самоопределение;
  • Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението на двете основни етнически групи (минимално увеличение има само при турския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Наети лица и средна брутна заплата в област Пловдив през третото тримесечие на 2022 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 221.1 хиляди, като намаляват с 2.0 хил. или 0.9% спрямо края на юни 2022 година. По икономически дейности спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 8.0% и „Строителство“ – с 4.6%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.0%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 2.9% и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 2.2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.2% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 8.1%.

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.7% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление с 8.5% е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост“ – с 8.2%, „Други дейности“ – със 7.9% и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 5.8%.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кърджали през третото тримесечие на 2022 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на септември 2022 г. намаляват с 0.4 хил., или с 1.2% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 31.0 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в частния сектор бележат намаление с 2.0% (до 21.3 хиляди), докато в обществения сектор имаме увеличение с 0.6% и достигат до 9.7 хиляди.

В края на септември 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 1.0%. В сравнение с края на септември 2021 г. наетите в обществения сектор се увеличават с 2.9% (или с 0.3 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.7% (или с 0.6 хил.).

През третото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за областта намалява с 0.2% спрямо второто тримесечие на 2022 г. и достига 1 277 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 537 лв., а за частния – 1 162 лева.

През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 9.6% в сравнение със същия период на предходната година.

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през септември 2022 година

През септември 2022 г. в областта са функционирали 251 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 12.6%, а леглата в тях – с 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 118.0 хил., или с 22.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 51.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 38.1%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.0% от нощувките на чужденци и 31.8% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.2 и 30.1%.

Социално-икономически характеристики на населението към 7 септември 2021 година в област Пазарджик

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик броят на лицата с висше образование е 36 387, или всеки шести (16.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 4.5 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 20.4%, а на мъжете – 13.1%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 5.4 и 3.4 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 21.7%, то в селата е 9.2%.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).

В област Пазарджик най-висок е относителният дял на висшистите в общините Пазарджик (21.0%), Пещера (17.5%) и Панагюрище (17.0%), а най-нисък в Лесичово (7.9%), Ракитово (8.6%) и Сърница (10.8%).

Социално-икономически характеристики на населението в област Кърджали към 7 септември 2021 година

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Този процес в област Кърджали се извършва доста по-бавно и като краен резултат имаме относително по-неблагоприятна образователна структура, в сравнение с другите области в страната.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в област Кърджали е 18 668. Те съставляват 14.0% от населението на възраст 7 и повече години. Това е най-ниският относителен дял на висшистите спрямо другите области на страната.

Сравнението по общини показва още по-неблагоприятни резултати за всички общини на областта, с изключение на община Кърджали, където относителният дял на лицата с висше образование е 20.0%, но пак е по-нисък от средния за страната.

В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 3.7 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 16.8%, а на мъжете – 11.1%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 4.1 и 3.1 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете на областта е 25.2%, то в селата е 6.1%, или четири пъти по-малко.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пловдив през третото тримесечие на 2022 година

През третото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 345 жилищни сгради с 4 760 жилища в тях и с 475 521 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради с 1 899 кв. м РЗП и на 145 други сгради със 184 250 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради бележат спад с 13.5%, но жилищата в тях се увеличават със 161.5%, а общата им застроена площ – със 109.8%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи увеличение с 18.9%, а тяхната РЗП – със 169.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради бележат ръст от 39.1%, жилищата в тях – над три пъти, а разгънатата им застроена площ – над два пъти повече. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нарастват с 39.4%, а тяхната РЗП – със 140.8%.

Социално-икономически характеристики на населението към 7 септември 2021 година в област Пловдив

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в областта е 149.2 хил., или всеки четвърти (25.2%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.8 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.2%, а на мъжете – 20.8%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 6.9 и 4.6 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 29.7%, то в селата е 12.3%, или два и половина пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в община Пловдив – 35.2%, следвана от общините Родопи (21.9%) и Сопот (19.1%), а най-нисък е в общините Раковски (10.0%), Садово (10.1%), Съединение и Калояново (по 10.9%).

Социално-икономически характеристики на населението в област Хасково към 7 септември 2021 година

Образователна структура на населението

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в област Хасково е 35 670, или с висше образование са 17.9% от населението на възраст 7 и повече години. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 3.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 21.3%, а на мъжете – 14.3%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 4.8 и 2.9 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 22.1%, то в селата е 7.1%, или три пъти по-малко.

Към 7 септември 2021 г. 89 952 лица в областта са със завършена най-висока степен средно образование. От тях 32.5% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 67.5% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 316 лица, а 3 372 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование. 

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Смолян през второто тримесечие на 2022 година

През второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Смолян е 45.4 хил., от които 23.0 хил. са мъже, а 22.4 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица нараства с 10.5%, а спрямо второто тримесечие на 2021 г. – с 3.4%.

През второто тримесечие на 2022 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 42.7 хил., като 21.7 хил. от тях са мъже, а 20.9 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група нараства в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. с 9.5%,  а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.  – с 2.4%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 69.4%, съответно 69.1% за мъжете и 69.8% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент нараства с 6.4 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.  – с 4.0 процентни пункта.