1. Общ преглед

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 39 795 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в област Пловдив. В тях работят 208 038 заети лица или с 2.0% повече от 2020 година. Нетните приходи от продажби са 33 104 млн. лв. и са с 20.2% повече от предходната година, стойността на продукцията е 21 463 млн. лв. или с 18.5% повече от 2020 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 92.4% от общия брой, в които стойността на произведената продукция е 3 953 млн. лв. по текущи цени или 18.4% от общата за областта. Следват малките предприятия (от 10 до 49 заети) – 6.2% от всички и съответно 4 039 млн. лв. стойност на продукцията и дял от 18.8%. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.2% от всички и съответно 5 780 млн. лв. и дял от 26.9%. Големите предприятия (над 250 заети) – 0.2% от всички и съответно 7 691 млн. лв. стойност на продукцията и дял от 35.9%. Крайният финансов резултат на предприятията от област Пловдив за 2021 г. е печалба в размер на 2 589 млн. лв. Предприятията, приключили финансовата година с печалба са 72.6% от общия брой, със загуба – 18.6%, а с нулев финансов резултат са 8.8%.

1. Преки чуждестранни инвестиции

В област Пловдив преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2021 г. възлизат на 2 146 млн. евро, което е със 7.8% повече в сравнение с 2020 година.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в индустрията – 1 519 млн. евро, и в сектор “Операции с недвижими имоти” – 266 млн. евро. През 2021 г. тези дейности заедно формират 83.2% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял общо намалява с 0.7 пунктa спрямо предходната година. В сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” преките чуждестранни инвестиции нарастват с 22.6% в сравнение с 2020 г. и са в размер на 205 млн. евро.

С най-голям размер на ПЧИ е община Пловдив – 66.2% от общия обем, следвана от Марица и Раковски – съответно 12.1% и 5.4%.

2. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

През 2021 г. извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на областната икономиката са 2 246 млн. лв., като е отчетено увеличение с 31.6% в сравнение с предходната година.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 830 млн. лв., и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 515 млн. лева. През 2021 г. тези сектори заедно формират 59.9% от общия обем разходи за ДМА, а относителният им дял общо нараства с 1.6 пункта спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти” инвестициите в ДМА достигат 266 млн. лева, или с 14.9% повече в сравнение с 2020 година.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по      темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот,  дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 99 199 (48.2%), следвани от много добро – 49 661 (24.1%), и задоволително – 39 027 (19.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 8 142 и 1 561 души, или 4.0 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 298 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 6 024, или 2.9% от отговорилите лица.

По окончателни данни на  Националния статистически институт за 2021 г. годишен отчет за дейността си са представили общо 11 528 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в област Хасково, или с 2.2% по-малко от 2020 г.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 93.8%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.2%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

С най-висок относителен дял на предприятията за 2021 г. е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 44.3% от общия брой на отчетените предприятия, следван от сектори „Преработваща промишленост“ – 10.3% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 6.5%.

Крайният финансов резултат на предприятията в областта за 2021 г. е печалба в размер на 490.5 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба са 8 646 (75.0% от общия брой), със загуба – 1 792 (15.5%) , а с нулев финансов резултат – 1 090 (9.5%).

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение; 
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната.

При преброяванията използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Кърджали българската етническа група обхваща 37 383, или 29.0% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 1.2 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 83 280, или 64.5% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.7 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към ромския етнос са се самоопределили 1354, или 1.0% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група остава непроменен в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 2 130 души, или 1.7%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 640 (0.5%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 269, или 3.3% от отговорилите лица.

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата показват, че през 2022 г. 89.1% от домакинствата в област Пловдив имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 0.2 процентни пункта спрямо предходната година. Средната стойност за страната по този показател е 87.3%. По дял на домакинствата с достъп до интернет областта е на пето място в страната.

През 2022 г. 78.4% от населението на възраст 16 – 74 навършени години се възползва от удобствата на глобалната мрежа всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата в сравнение с предходната година е регистриран ръст от 5.6 проценти пункта, а в сравнение с 2010 г. – ръст от 39.4 проценти пункта.

През октомври 2022 г. в областта са функционирали 237 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.4%, а леглата в тях – с 12.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 116.0 хил., или с 42.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.3 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 24.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 39.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.4% от нощувките на чужденци и 34.0% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.3 и 27.0%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Смолян българската етническа група обхваща 86 818, или 90.9% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 3 049, или 3.2% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.7 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към ромския етнос са се самоопределили 483, или 0.5% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група се запазва същия като в 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 3 589 души, или 3.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 236 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 373, или 1.4% от отговорилите лица.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.  Към 7 септември 2021 г. в област Хасково българската етническа група обхваща 154 088, или 78.5% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.9 процентни пункта.  Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.