Териториални статистически бюра

Към 31.12.2022 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 64 778 сгради със 100 134 жилища в тях. В селата се намират 70.6% от всички жилищни сгради, а в градовете – 29.4%. Жилищните сгради в областта представляват 3.1% от общия жилищен фонд в страната.

Тухлените с бетонна плоча и гредоред са 47 423 жилищни сгради, a 13.9% – в стоманенобетонни сгради, 11.9% в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и  само 1.0% в панелни сгради.

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 67.9 хил., или 67.8% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 15.7 хил. (15.7%), жилищата с една стая – 6.9 хил. (6.9%), жилищата с пет стаи- 4.8 хил. (4.8%), а с шест и повече стаи са 4.8 хил. (4.8%).

В градовете най-висок е относителният дял на жилищата с една, две и три стаи с 81.3%, а в селата най-нисък – с една и шест и повече стаи съответно с 4.5 и 5.6%.

Според броя на етажите на жилищните сгради най-висок е относителния дял на двуетажните жилищни сгради – 47.5%, а най-нисък на тези, на десет и повече етажа – 0.04%.

През август 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 101 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 572 стаи и 3 813 легла в тях. В сравнение с август 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода намаляват с 1.0%, докато леглата в тях се увеличават с 0.5%.

            Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през август 2023 г. е 32 648, или с 21.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 28 750 нощувки, а чуждите – 3 898.

Брачност

През 2022 г. в област Перник са регистрирани 291 юридически брака – с 1 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 2.6‰ (фиг. 1).

От всички регистрирани бракове 82.5% (240) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 51 брака.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Благоевград през второто тримесечие на 2023 г. е 61, а новопостроени жилища в тях са 222. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са с 4 повече, или 7.0%, а жилищата в тях се увеличават с 30, или 15.6% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Благоевград през второто тримесечие на 2023 г. с тухлена конструкция са 55.7%  и със стоманенобетонна конструкция – 44.3%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив – 163 сгради с 449 жилища, и Бургас – 130 сгради с 1 352 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (47.3%).

Бракове

През 2022 г. в област Кюстендил са регистрирани 320 юридически брака – с 14 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 2.9‰. От всички регистрирани бракове 79.4% (254) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 66 брака.

Към 31.12.2022 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 61 268 сгради с 91 963 жилища в тях. В селата се намират 65.7% от всички жилищни сгради, а в градовете – 34.3%. Жилищните сгради в областта представляват 3.0% от общия жилищен фонд в страната.

Тухлените с бетонна плоча и гредоред са 53 647 жилищни сгради, a 10.6% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и  само 1.8% в стоманенобетонни и панелни сгради.

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 57.6 хил., или 62.6% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 18.4 хил. (20.0%), жилищата с пет стаи – 6.1 хил. (6.6%), жилищата с шест и повече стаи – 5.8 хил. (6.3%), а едностайните са 4.1 хил. (4.5%).

В градовете най-висок е относителният дял на жилищата с една, две и три стаи със 73.1%, а в селата най-нисък – с пет и шест и повече стаи съответно с 8.6 и 8.5%.

Според броя на етажите на жилищните сгради най-висок е относителния дял на едноетажните жилищни сгради – 47.1%, а най-нисък на тези, на девет етажа – 0.1%.

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност, производството на филми и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите препоръки на ЮНЕСКО.

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Перник функционират 4 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

През 2022 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 63 хил. фондови единици и в сравнение с 2021 г. техният брой се увеличава с 2206 (3.6%). Цифровизирани са 2 534 фондови единици, като броя им се запазва същия спрямо предходната година. Общата полезна площ, на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 10 538 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 45 хил. и в сравнение с 2021 г. се увеличават с 44.6% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 38.9% от посещенията (17.5 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – 1.4 хил., или с 352.2% спрямо предходната година.

През юли 2023 г. в Софийска област са функционирали 95 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 749 легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 5.0%, но броят на леглата се увеличава с 0.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2023 г. е 56 989, или с 6.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През юли 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 79.1% от общия брой нощувки на чужди и 45.1% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 20.1% от нощувките на български граждани и 14.1% – на чужди граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са реализирани 34.8% от нощувките на българските граждани и 6.8% от нощувките на чуждите граждани.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през юли 2023 г. е 24 408, като в сравнение със същия месец на 2022 г. се увеличава с 21.7%. Увеличение е отчетено както при чуждите, така и при българските граждани – съответно със 111.6% и с 9.1%.

Доходи на домакинствата

През 2022 г. в област София (столица) годишният общ доход средно на лице от домакинство е 11 237 лв. и нараства със 17.7% спрямо 2021 година. За последните 6 години общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.48 пъти (табл. 1.)

През периода 2017 – 2022 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

• Доходът от работна заплата през 2022 г. е 7 390 лв. и се увеличава със 18.1% спрямо 2021 г., а нарастването му в сравнение с 2017 г. е 1.5 пъти;
• Доходите от пенсии за последната година са 2 826 лева. Те нарастват с 31.1% спрямо 2021 г. и с 2.0 пъти в сравнение с 2017 година;
• Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 273 лв. и намаляват с 45.2% спрямо 2021 г., а спрямо 2017 г.  – с 2.2 пъти.
• Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 36 лв. и се увеличава 1.6 пъти спрямо 2021 г., а спрямо 2017 г. намалява 4.9 пъти.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на юни 2023 г. са 58 870. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на юни 2023 г. обхваща 5.9% от наетите лица в него.

Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за април 2023 г. е 1 855 лв., за май – 1 813 лв. и за юни – 1 777 лв. За второто тримесечие на тази година тя е 1 815 лв., което нарежда Софийска област на второ място в страната след област София (столица) по размер на средната брутна месечна работна заплата за този период. Въпреки това през второ тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област остава под размера на тази за страната (1 957 лв.).

През последните 10 години средната месечна работна заплата в Софийска област е нараснала със 121.1% – от 821 лв. за първо тримесечие на 2014 г. до 1 815  лв. за второ тримесечие на 2023 г. В този период средната месечна работна заплата в областта най-съществено е надвишавала тази за страната през първо тримесечие на 2014 г. – с 3.0%, а най-голямо отклонение спрямо стойността за страната в отрицателна посока е в трето тримесечие на 2021 г. – с 9.1%.