Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата през 2023 г. в област Кюстендил

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 г. показват, че 83.2% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 88.5%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Кюстендил с достъп до интернет се е увеличил с 37.4 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2023 г. област Кюстендил се нарежда на 19-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 95.8%, а най-малък в област Монтана – 74.5%.

Основни резултати от изследването за използването на информационно-комуникационните технологии от домакинствата и лицата през 2023 г. в област Благоевград

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 г. показват, че 92.2% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 88.5%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 30.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2023 г. област Благоевград заедно с област Видин се нареждат на трето място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 95.8%, а най-малък в област Монтана – 74.5%.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Кюстендил през 2022 година

Средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил е 27 188, което представлява 1.2% от общия брой на наетите лица в страната на база резултатите от годишния отчет по труда за 2022 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Броят на наетите лица нараства със 786 души или с 3.0%, спрямо 2021 година. В шест икономически дейности има намаление на наети лица, като най-високо е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ (5.2%), „Строителство“ (3.7%) и „Операции с недвижими имоти“ (3.6%). Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (182.0%), „Финансови и застрахователни дейности“ (16.3%), „Култура, спорт и развлечения“ (16.2%) и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (7.0%).

В разпределение по икономически дейности, най-голям процент на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в „Преработваща промишленост” (31.6%)  и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (13.1%).

Област Кюстендил  се нарежда на двадесет и второ място сред 28-те области в страната по брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 година. Най-голям е броят на наетите лица в област София (столица) – 768.8 хил., а най-малък в област Видин – 15.9 хиляди.

В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2022 г. е 13 988 лева, при 21 242 лв. средно за страната.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Благоевград през 2022 година

Средногодишният брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград е 86 341, което представлява 3.8% от общия брой на наетите лица в страната на база резултатите от годишния отчет по труда за 2022 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Броят на наетите лица нараства с 1 552 души или с 1.8%, спрямо 2021 година. В девет икономически дейности има намаление на наети лица, като най-голямо е регистрирано в „Добивна промишленост“ (23.8%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (21.0%) и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (6.5%). Увеличение се наблюдава в десет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Култура, спорт и развлечения“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“  (12.4%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (6.8%), и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (6.0%).

В разпределение по икономически дейности, най-голям процент на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в „Преработваща промишленост” (28.9%) и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” (13.3%).

Област Благоевград се нарежда на шесто място сред 28-те области в страната по брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 година. Най-голям е броят на наетите лица в област София (столица) – 768.8 хил., а най-малък в област Видин – 15.9 хиляди.

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2022 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2022 г. възлизат на 280.9 млн. евро по текущи цени, което е с 25.5% повече в сравнение с 2021 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.0% и съответно 1.6% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 215.2 млн. евро, или с 27.7% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 57.5 млн. евро, което е с 8.9% повече в сравнение с 2021 година.

И през 2022 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 231.6 млн. евро, което е 82.5% от общия обем. В сравнение с 2021 г. относителният дял на чуждестранните инвестиции в община Перник спрямо общия размер за областта се запазва същия.

Дейност на местата за настаняване в област Перник през ноември 2023 година

През ноември 2023 г. в област Перник са функционирали 12 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 257 стаи и 513 легла в тях. В сравнение с ноември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се запазва същия, а на леглата в тях се увеличава с 1.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2023 г. е 3 350. Българските граждани са реализирали 2 931 нощувки, а чуждите – 419.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през ноември 2023 г. е 1 608. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през ноември 2023 г. са 1 444 и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са 164 и са реализирали средно по 2.6 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през ноември 2023 г. е 21.8%, като спрямо ноември 2022 г. намалява с 2.8 процентни пункта.

Приходите от нощувки през ноември 2023 г. достигат 169.8 хил. лв., като от български граждани те са 133.0 хил. лв., а от чужди – 36.8 хил. лева.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област София (столица) през 2022 година

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2022 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 768 766, което представлява 33.7% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2021 г. броят на наетите се увеличава с 7 462 души или с 1.0%. Увеличение се наблюдава в дванадесет от общо 8 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения “ (9.8%), „Култура, спорт и развлечения“ (9.8%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (6.7%). Намаление на наетите лица е регистрирано в 12 икономически дейности, като най-значимо е в „Селско, горско и рибно стопанство“ (6.1%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 18.7 и 13.8%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (768 766) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2022 г. е 29 698 (фиг.1), при 21 242 лв. средно за страната.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област София (столица) през 2022 година

През 2022 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 11 236.3 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 10.7%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 3 043.8 млн. лв., което е с 3.2% повече в сравнение с 2021 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2022 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в секторите „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Строителство“ съответно със 0.4 и 2.6 процентни пункта. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ инвестициите за ДМА са с 44.6% повече в сравнение с 2021 година и достигат 1 113.9 хил. лв.

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през третото тримесечие на 2023 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2023 г. намаляват спрямо края на юни2023 г. с 1.5% и достигат 28.3 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.4 и 14.1%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 6.2% (до 7.8 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.4% (до 21.0 хиляди).

В края на септември 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 0.1%  в сравнение с края на септември 2022 година.

         През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта  се увеличава спрямо второто тримесечие на 2023 г. с 1.6%, като достига 1 553 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 694 лв., а за частния – 1 501 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за област Перник нараства с 15.7%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 13.0%, а в частния – с 16.6%.

Наети лица и средна работна заплата в Софийска област през третото тримесечие на 2023 година

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на септември 2023 г. са 59 225. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на септември 2023 г. обхваща 6.0% от наетите лица в него.

Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за юли 2023 г. е 1 842 лв., за август – 1 806 лв. и за септември – 1 943 лв. За третото тримесечие на тази година тя е 1 864 лв., което нарежда Софийска област на второ място в страната след област София (столица) по размер на средната брутна месечна работна заплата за този период. Въпреки това през трето тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област остава под размера на тази за страната (2 000 лв.).

През последните 10 години средната месечна работна заплата в Софийска област е нараснала със 127.0 % – от 821 лв. за първо тримесечие на 2014 г. до 1 864  лв. за трето тримесечие на 2023 г. В този период средната месечна работна заплата в областта най-съществено е надвишавала тази за страната през първо тримесечие на 2014 г. – с 3.0%, а най-голямо отклонение спрямо стойността за страната в отрицателна посока е в трето тримесечие на 2021 г. – с 9.1%.