Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 37 жилищни сгради с 41 жилищa в тях и 7 187 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 34 други сгради с 6 946 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 21.3%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 12.8 и 14.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 2.9%, а общата им застроена площ – с 81.3%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са повече в област Кюстендил съответно с 94.7 и 47.4%, а жилищата в тях – с 36.7%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно с 25.9 и 33.3%.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в Софийска област през 2022 г. е 5 725 млн.лв.  В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 25.9%. Произведеният в областта БВП е 3.4% от общия за страната. На човек от населението се падат 25 014 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 25 956 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

По окончателни данни на НСИ за 2022 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област София (столица), са 127 144, което е с 2.4% повече в сравнение с 2021 година.

Микропредприятията (до 9 заети) са най-много – 117 952. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 7 356, на средните (50 – 249 заети) – 1 513, а на големите предприятия (над 250 заети) – 323.

Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия е  759 660 , или с 2.0% повече  спрямо предходната година. С най-голям относителен дял е сектор  „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети “ – 23.7% от общия брой на заетите, следван от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 14.8%.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Кюстендил през 2022 г. е 1 486 млн.лв. В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 12.0%. Произведеният в областта БВП е 0.9 % от общия за страната. На човек от населението се падат 13 575 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 25 956 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2022 г. 22 422 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2021 г. техния брой намалява със 100, или с 0.4%, а в сравнение с 2017 г.  –  с 951, или 4.1%.

През 2022 г. на територията на област София (столица) функционират 21.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2023 г. се увеличава с 0.4% спрямо края на септември 2023 г., като достигат до 83.8 хиляди. Спрямо края на третото тримесечие на 2023 г. наетите лица се увеличават в обществения сектор с 1.8% (до 22.6, хиляди), докато в частния сектор намаляват с 0.1% до – 61.3 хиляди.

В края на декември 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличава с 1.5%. По сектори в сравнение с края на декември 2022 г. наетите в обществения и частния сектор се учеличават съответно с – 5.1% (или с 1.1 хил.) и с 0.2% (или с 0.1 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 6.0% до – 1 417 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 003 лв., а за частния – 1189 лева.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 14.6% в сравнение със съответния период на предходната година.

През декември 2023 г. в област Благоевград са функционирали 226 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 8 461 стаи и 18 959 легла в тях. В сравнение с декември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода намалява с 3.0%, а на леглата в тях се увеличава с 0.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2023 г. е 173 843, или с 5.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 112 992 нощувки, а чуждите – 60 851.

През декември 2023 г. в област София (столица) са функционирали 145 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 14.9 хиляди. В сравнение с декември 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, е намалял с 2.7%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 0.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през декември 2023 г. е 170.6 хил., или с 6.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 102.0 хил. нощувки, а българските – 68.6 хиляди.

През декември 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 80.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 51.8% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.0% от нощувките на чужди граждани и 31.0% – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.0 и 17.2%.

През декември 2023 г. в област Перник са функционирали 10 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 221 стаи и 441 легла в тях. В сравнение с декември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно с 16.7 и 12.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2023 г. е 3 060. Българските граждани са реализирали 2 512 нощувки, а чуждите – 548.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2023 г. е 1 714. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през декември 2023 г. са 1 479 и са реализирали средно по 1.7 нощувки. Чуждите граждани са 235 и са реализирали средно по 2.3 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през декември 2023 г. е 22.4%, като спрямо декември 2022 г. се увеличава с 1.6 процентни пункта.

Приходите от нощувки през декември 2023 г. достигат 189.8 хил. лв., като от български граждани те са 146.0 хил. лв., а от чужди – 43.8 хил. лева.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2022 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 10 510.1 млн. лв., като спрямо 2021 г. се увеличават с 5.9%.    

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 9 982.8 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 22.7%, а при нежилищните сгради с 11.6% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 527.3 млн. лв., или с 3.9% повече в сравнение с 2021 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 60.7%, а на жилищни сгради – 39.3%.

            През 2022 г. приходите от сградно строителство нарастват с 16.6% спрямо 2021 г. и достигат 5 078.4 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 59.8%, а от строителство на нежилищни сгради – 40.2% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 5 431.7 млн. лв., като намаляват с 2.5% спрямо предходната година. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Други“ – 45.9%, следван от „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 42.0%.