През 2018 г. в област София (столица) са издадени:
В сравнение с предходната година през 2018 г. броят на издадените книги и брошури намалява с 551 (7.7%), а средния тираж се увеличава от 811 през 2017 г. на 1 558 през 2018г., или с 92.1 %.
Към 31.12.2018 г. в област София (столица) функционират 191 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 8 303 места в тях (табл. 1). Продължава очерталата се в последните години тенденция на увеличение броя заведения в област София (столица). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 298, или с 3.5%.
В градовете детските ясли са 186 с 8 165 места, а в селата – 5 със 138 места.
През 2018 г. на територията на област София (столица) в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 6 857 деца, или с 1 289 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитание в детските ясли остават 8 422 деца (фиг. 1), от които момчетата са 4 333, а момичета – 4 089.
Към 31.12.2018 г. в област София (столица) са регистрирани 610 087 жилища, което представлява 15.4% от жилищата в страната.
Повече от половината жилища в София (столица) са с две и три стаи, съответно 40.9 и 34.2%, следвани от тези с една стая (13.5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (1.8%). Жилищата, състоящи се от четири стаи са 7.8% от всички жилища в областта.
През периода 2009-2018 г. общият брой на жилищата в област София (столица) се е увеличил с 14.1%, като най-чувствително се е увеличил броя на жилищата с шест и повече стаи – 89.1%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 40.6% през 2009 г. и 40.9% през 2018 година.
Към 31.12.2018 г. общата полезна площ на жилищата в област София (столица) е 45 252 хил. кв. м, което е с 0.05% повече в сравнение с 2017 година. В областта 74.9% от общата полезна площ е жилищна, 15.4% е спомагателна, а площта на кухните е 9.7%.
През периода 2009-2018 г. общата полезна площ на жилищата в област София (столица) се е увеличила с 29.4%, като дела на жилищната площ е нараснал с 58.1%, а спомагателната площ е намаляла с 21.6%.
През първото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 213 жилищни сгради с 2 906 жилища в тях и 357 787 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 8 административни сгради/офиси с 54 044 кв. м РЗП и на 46 други сгради с 59 165 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 35.1%, а жилищата в тях и общата им застроена площ – съответно с 45.1 и 46.4%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележат спад с 38.5%, а тяхната РЗП – със 74.9%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 4.2%, а общата им застроена площ – с 42.6%.
В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради нарастват с 3.9%, броят на жилищата в тях – с 24.3%, а разгънатата им застроена площ – с 18.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават със 7.0%, а тяхната РЗП – с 6.2% (фиг. 1).
Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.
През 2018 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 651 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им нараства с 38, или 2.4%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.
Към 31 декември 2018 г. населението на област София (столица) е 1 328 120 души, което представлява 19.0% от населението на България. В сравнение с 2017 г. населението се увеличава с 2 691 души, или с 0.2%. Мъжете са 636 963 (48.0%), а жените – 691 157 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., а на жените – 40-44 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 231 939, или 17.4% от населението на област София (столица). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Бракове
През 2018 г. в област София (столица) са регистрирани 6 064 юридически брака – с 11 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност[1] е непроменен – 4.6‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (5 892) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 172 брака.
Сключилите брак през 2018 г. във възрастова група 25-34 години са 58.4% за мъжете и 61.6% за жените.
За 85.2% от мъжете и 86.9% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.
Разводи
Броят на разводите през 2018 г. е 2 340, или със 127 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове 96.1% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.8%), следват причините „несходство в характерите“ (28.7%) и фактическа раздяла (4.7%).
За 9.0% от жените и 12.3% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 40.2 при мъжете и 37.9 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 30-39 при мъжете – 28.2% и 35-39 при жените – 20.9%.
• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 697.0 хил., или 77.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.5 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица e 701.5 хил., или 62.0% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 75.4 %, следвани от лицата със средно образование – 57.1%, и от лицата с основно и по-ниско образование -23.0%.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 682.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 75.6%, съответно 77.5% за мъжете и 73.8% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 1.0 процентен пункт.
• Безработните лица в област София (столица) са 14.5 хиляди. В сравнение с 2017 г. броят на безработните лица намалява с 26.4%.
• Коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта (при 1.0 процентен пункта намаление за страната) в сравнение с 2017 г. и достига 2.0%.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 205.6 хил., от които 92.5 хил. са мъже и 113.1 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 2.6%, съответно с 1.1% за мъжете и с 3.8% за жените.
По окончателни данни произведеният брутен вътрешен
продукт[1] (БВП)
за област София (столица) през 2017
година е 40 127 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в
страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил със
6.7%. Произведеният в областта БВП е 39.7% от общия за страната. На човек от
населението се падат 30 295 лв. от
стойностния обем на БВП за областта, при
14 280 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е
област София (столица) – 30 295 лв.
[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:
а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.
б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.
в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).
По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 141.4 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 16.4%.
Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 5 572.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 45.5% , а при нежилищните сгради – с 23.3% спрямо предходната година.
Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 568.5 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 12.2%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 55.7%, а на жилищни сгради – 44.3%.
През 2017 г. приходите от сградно строителство са 3 184.7 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 29.5%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 51.0%, а от строителство на нежилищни сгради – 49.0% от общите приходи от сградно строителство.
В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 2 956.7 млн. лв., като нарастват с 4.9% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 48.1% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 51.3%.