Териториални статистически бюра

През първото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 227 жилищни сгради с 2 512 жилища в тях и 334 220 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 24 други сгради с 39 479 кв. м РЗП.

 Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 6.6%, жилищата в тях – с 0.1% , докато общата им застроена площ нараства с 10.1%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 51.0%, а общата им застроена площ – с 59.3%. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради нарастват с 6.6%, но броят на жилищата в тях и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 13.6 и 6.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради също намаляват с 47.8%, а тяхната РЗП – с 33.3%

Бракове

През 2019 г. в област София (столица) са регистрирани 6 292 юридически брака – с 228 повече спрямо предходната година. Коефициентът на брачност^[1] се повишава и възлиза на 4.7‰. От всички регистрирани бракове 96.9% (6 096) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 196 брака.

Сключилите брак през 2019 г. във възрастова група 25-34 години са 55.4% за мъжете и 60.2% за жените.

            За 84.2% от мъжете и 86.3% от жените, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2019 г. е 2 308, или със 32 по-малко спрямо 2018 г. От всички прекратени бракове  96% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.6%), следват причините „несходство в характерите“ (26.5%) и фактическа раздяла (5.2%).

Към 31 декември 2019 г. населението на област София (столица) е 1 328 790 души, което представлява 19.1% от населението на България. В сравнение с 2018 г. населението се увеличава с 670 души, или с 0.05%. Мъжете са 637 465 (48.0%), а жените – 691 325 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., и на жените е 30-34 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 235 188, или 17.7% от населението на област София (столица). В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

• През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 697.8 хил., или 77.7% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.5 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 706.1 хил., или 62.4% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 76.7 %, следвани от лицата със средно образование – 55.8%, и лицата с основно и по-ниско образование -28.1%.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 686.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 76.4%, съответно 78.4% за мъжете и 74.5% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.8 процентни пункта.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица)  през 2018 година е 44 364 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 8.7%. Произведеният в областта БВП е 40.4% от общия за страната. На човек от населението се падат  33 437 лв. от стойностния обем на БВП  за областта, при 15 615 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 33 437 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Води

През 2018 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта остава непроменена спрямо 2017 година – 126 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Благоевград (117 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2018 г. в област София(столица) не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2018 г. е 1.1% от населението в страната, като най-засегнати са областите Габрово (28.2%) и Търговище (13.1%) и Сливен (7.8%).

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 778.7 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 10.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 156.4 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 8.6% , а при нежилищните сгради – с 21.7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 622.3 млн. лв., или с 9.5% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 60.0%, а на жилищни сгради – 40.0%.

            През 2018 г. приходите от сградно строителство са 3 626.9 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 13.9%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 3 151.8 млн. лв., като нарастват с 6.6% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 46.5% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 59.1%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2018 г. възлизат на 12 432 млн. евро, което е с 1.0% повече в сравнение с 2017 година.

През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 266 млн. евро, което е с 1.9% повече в сравнение с 2017 година. Следващ по обем на направените ПЧИ е отрасъл „Операции с недвижими имоти“ – 2 338 млн. евро или с 3.1% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 960 млн. евро, което е с 8.0% повече спрямо 2017 година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 273 млн. евро, или с 34.0% по-малко в сравнение с 2017 година.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2018 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 751 111, което представлява 32.4% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2017 г. броят на наетите се увеличава с 11 569 души или с 1.6%. Увеличение се наблюдава в петнадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване“ (5.4%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения “ (5.2%) и „Професионални дейности и научни изследвания“ (4.0%). Намаление на наетите лица е регистрирано в четири икономически дейности, като най-значимо е в „Добивна промишленост“ (9.6%)

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 19.8 и 10.5 процентни пункта.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (751 111) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 7 395.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 8.8%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 2 108.1 млн. лв., което е с 10.8% повече в сравнение с 2017 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 1 060.3 млн. лв., което е с 1.5% по-малко в сравнение с предходната година. През 2018 г. тези два сектора формират 42.8% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2017 г. с 1.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 393.1 млн. лв., което е 21.2% по – малко в сравнение с 2017 година.