Териториални статистически бюра

Към 31.12.2021 г. жилищният фонд в област София (столица) се състои от 102.5 хил. жилищни сгради. В градовете се намират 70.5% от всички жилищни сгради, а в селата – 29.5%. Жилищните сгради в областта представляват 4.9% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради (с бетонна плоча или с гредоред) – 87.3 хил. или 85.2% от всички жилищни сгради. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 8.7%, панелните – 3.4%, а сградите с друга конструкция – 2.7%.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 – 1960 г. – 18.0%, а най-нисък на тези, построени до 1918 г. – 1.1%.

Към 31.12.2021 г. броят на жилищата в област София (столица) е 620.5 хиляди. В градовете се намират 585.4 хил. жилища или 94.3% от общия брой.

Осигуреността с жилища в област София (столица) на 1 000 души от населението през 2021 г. е 475, като в градовете тя е 469, а в селата – 595.

По-голямата част от жилищата са с две и три стаи – 75.2% от всички жилища в областта, следвани от едностайните жилища – 13.4% и  жилищата с четири и повече стаи – 11.4%.

Средният брой лица на едно жилище отчетен в област София (столица)  е 2.1, като за градовете показателят е 2.1 лица, а за селата – 1.7.

Преобладаващата част от жилищата са собственост на частни физически лица – 574.0 хил. или 92.5% от общия жилищен фонд на област София (столица).

Общата полезна площ на жилищата в областта е 46 366.5 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 74.7 кв. м., като в градовете тя е 74.0 кв. м., а в селата – 87.6 кв. метра.

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че в област София (столица):

• През учебната 2021/2022 година в детски градини са записани 44.6 хил. деца, или с 1.2% повече в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2021 година в общообразователни и професионални училища са съответно 5.9 и 3.2 хил. ученици.
• Записаните в различните степени на висшето образование за академичната 2021/2022 година са 93.6 хиляди.
• Към 31.12.2020 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ се обучават 3 564 лица, от които 381 чужди граждани.

Към 31.12.2021 г. в област София (столица) функционират 198 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 8 068места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта нараства  с 41, или с 0.5%.

В градовете детските ясли са 193 със 7 933 места, а в селата – 5 със 135 места.

През 2021 г. на територията на област София (столица) в детски ясли са постъпили 6 592 деца, или с 97 деца повече в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитание в детските ясли остават 7 750 деца (фиг. 1), от които момчетата са 3 929, а момичета – 3 821.

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2021 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 264 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 89.9%;
• малолетни (8-13 години) – 10.1%;
• момчета –  877 (69.4%);
• момичета – 378 (30.6%);
• учащи – 1 027 (81.3%);
• в криминогенна среда живеят 441 малолетни и непълнолетни (34.9%).

[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните лица се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

По данни от текущата демографска статистика, население на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души, а на област София (столица) – 1 307 439 души. В сравнение с предходната година населението на страната намалява със 77 611 души (1.1%), а на областта – с 973 души, или с 0.1%. Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

През 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка^[1] от Преброяване 2021, очаквания брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души, а на територията на област София (столица) – 1 480 830.

[1] Предварителна оценка за броя на населението на България към 7 септември 2021 година (nsi.bg)

През първото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 229 жилищни сгради с 3 316 жилища в тях и 390 944 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 43 други сгради с 86 854 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 35.9%, жилищата в тях с 36.4%, а общата им застроена площ – с 33.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради е регистрирано намаление с 18.9%, a при общата им застроена площ с 9.7%.

• През 2021 г. в област София (столица) икономически активните лица са 692.2 хил., а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 62.5% при 55.3% общо за страната. Коефициентът на икономическа активност е съответно 67.7% за мъжете и 57.7% за жените.
• През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години са 675.4 хил., или 76.9% от населението на същата възраст, съответно  79.2% за мъжете и 74.7% за жените.
• Общият брой на заетите лица достига 673.7 хил., или 60.8% от населението на 15 и повече навършени години (над средното ниво за страната, което е 52.3%). Коефициентът на заетост е съответно 65.7% за мъжете и 56.4% за жените.
• Заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 657.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 74.8%, съответно 76.8% за мъжете и 72.9% за жените.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 72.4%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2020 година е 51 281 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение се намалява  с 0.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 38 891 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 299 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 891 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През 2020 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 12 055.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 27.9%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите  (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 5 266.3 млн. лв., което е с 114.7% повече в сравнение с 2019 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2020 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“; „Финансови и застрахователни дейности“ съответно с 3.6 и 1.6 процентни пункта, както и в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ с 5.5 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са 1 028.2 млн. лв. и са с 38.0% повече в сравнение с 2019 година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2020 г. възлизат на 13 983 млн. евро, което е с 10.2% повече в сравнение с 2019 година.

През 2020 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 177 млн. евро, което е с 2.3% по-малко в сравнение с 2019 година. Следващ по обем е отрасъл „ Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като ПЧИ възлизат на 2955 млн. евро, или с 68.0% повече спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти“ преките чуждестранни инвестиции са 2 448 млн. евро, или с 5.4% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 2 023 млн. евро, което е с 3.7% повече спрямо 2019 година.