Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 76 жилищни сгради със 169 жилища в тях и 26 798 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 49 други сгради с 3 251 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 21.6%, но броят на жилищата в тях се увеличава – с 23.4%, а общата им застроена площ – с 29.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 16.9%, така и на разгънатата им застроена площ – с 68.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са повече с 33.3%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно – с 47.0 и 63.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са нараства с 69.0%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 86.7%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Перник е започнал строежът на 35 жилищни сгради с 97 жилища в тях и с 11 856 кв. м обща застроена площ, и на 4 други сгради с 1 274 кв. м РЗП.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 195.6 млн. лв. по текущи цени, което е с 13.4% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 63.3 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 46.6 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство), като относителният им дял се увеличава с 10.1 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на индустрията със 7.3 процентни пункта.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години

В област Перник към 7 септември 2021 г. 1 547 лица, или 3.3% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 1 527 лица, или 3.2%. Абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 22 723 (48.3%) са близки по стойности с тези на лицата, които пътуват до населеното място, в което работят – 21 129 (44.9%). Заетите, които пътуват извън страната, са 129, или 0.3%.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 51 342 (45.8%), следвани от много добро – 26 731 (23.8%), и задоволително – 22 154 (19.8%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 360 и 1 061 души, или 4.8 и 0.9%     (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 466 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 048, или 3.6% от отговорилите лица.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2021 г. е 1 321 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 16.9%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 11 084 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2021 г. възлизат на 223.7 млн. евро по текущи цени, което е с 0.2% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 168.6 млн. евро, или с 23.9% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 52.8 млн. евро, което е с 36.4% по-малко в сравнение с 2020 година.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата в областта с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 36.5 процентни пункта.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Перник се нарежда на 20-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София-столица ( 94.7%), а най-малък в област Сливен – 67.8%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2022 г. се увеличават спрямо края на юни2022 г. с 0.9% и достигат 28.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.8 и 14.9%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.4% (до 7.4 хил.), докато в частния сектор остават без промяна (21.0 хиляди).

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.6% повече в сравнение с края на септември 2021 година.

През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо второто тримесечие на 2022 г. с 0.4%, като достига 1 342 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 499 лв., а за частния – 1 287 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 11.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 10.9%, а в частния – с 11.7%.

През 2021 г. на територията на област Перник са регистрирани 535 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2020 г. се наблюдава увеличение с 5.7%. През годината по пътищата на областта са регистрирани 62 тежки пътнотранспортни произшествия, в следствие на които са загинали 54 лица и са ранени 72 души. В сравнение с 2020 г. броят на ПТП с пострадали се увеличава с 12.7%, този на ранените – с 16.1%, а загиналите лица са 17 пъти повече.