Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През 2015 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 102 л/ден през 2014 г. на 107 л/ден през 2015 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (67 л/ден/чов.).
През 2015 г. в област Перник, както и в още 13 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%), Ловеч (11.4%) и Търговище (8.9%).
В областта 78.9% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 5.0% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2015 г. за опазване и възстановяване на околната среда в страната са изразходвани 3 102.3 млн. лева.
В края на 2015 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в област Перник е 112.8 млн. лв., или с 17.4% повече в сравнение с 2014 година.

PDF файл
 

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Перник през 2015 година е 760 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с 2014 г. обемът му в номинално изражение е нараснал с 0.1%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 6 021 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2015 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Перник е намаляла в сравнение с 2014 г. с 0.3% и възлиза на 657 млн.лв.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 427 млн. лв. и представлява 65.0% от общата БДС за областта. В сравнение с 2014 г. относителният и дял се увеличава с 2.4 процентни пункта.
През 2015 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 183 млн. лв. и представлява 27.9% от общата БДС за областта. Спрямо 2014 година нейният относителен дял намалява с 2.4%.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 7.1% от добавената стойност на областта и е в размер на 47 млн. лева. Спрямо 2014 г. остава без промяна.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2016 г. се увеличават спрямо края на септември 2016 г. с 0.8% и достигат 28.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.3 и 18.9%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.2% (до 6.2 хил.), а в частния сектор – с 0.4% (до 21.8 хиляди).
В края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.4 хил., или с 1.6% повече в сравнение с края на декември 2015 година.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 5.8%, като достига 740 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 875 лв., а за частния – 701 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства със 7.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.0%, а в частния сектор – със 7.1%.

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 25 жилищни сгради с 26 жилища в тях и 3 611 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 30 други сгради с 9 299 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 13.6%, жилищата в тях – с 8.3%, докато общата им застроена площ намалява с 3.9%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 11.1%, а разгънатата им застроена площ – с 1.9%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 31.6%, броят на жилищата в тях – с 4.0%, а разгънатата им застроена площ – с 3.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 36.4%, а разгънатата им застроена площ е повече с над три пъти.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. в област Перник е започнал строежът на 8 жилищни сгради с 9 жилища в тях с 1 274 кв. м обща застроена площ и на 4 други сгради с 294 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради и жилищата в тях намаляват съответно с 11.1 и 10.0%, а общата им застроена площ – с 6.0%. Броят на започнатите други сгради бележи спад с 55.6%, а тяхната РЗП – с 88.4%.
В сравнение с четвъртото тимесечие на 2015 г. броят на започнатите нови жилищни сгради и жилищата в тях намалява съответно с 27.3 и 35.7%, а разгъната им застроена площ с – 45.9%. Започнатите други видове сгради нарастват с 33.3%, а тяхната разгъната застроена площ е повече – с 96.0%.

PDF файл
 

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2015 г. са представили общо 5 154 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.9% повече в сравнение с 2014 година. Най-голяма е групата на микро-предприятията, с персонал до 9 заети – 4 807 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 282, а на средните (50 – 249 заети) е 55. Големите предприятия с над 250 заети са 10.
Произведената продукция в област Перник през 2015 г. възлиза на 1 450 млн. лв., като е отчетен ръст от 1.1% спрямо 2014 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 59.7% от произведената продукция.
През 2015 година активните предприятия в област Перник са реализирали приходи от дейността в размер на 2 284 млн. лева. Отчетен е ръст от 3.1% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 2 266 млн. лв., което е с 3.1% повече в сравнение с 2014 година.
Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 000 млн. лв., като е отчетено увеличение с 1.0% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 52.6%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно 29.4 и 6.2%.
През 2015 година 63.7% от предприятията са приключили финансовата година с печалба, 19.8% със загуба и 16.5% с нулев резултат.
Броят на заетите лица в нефинасовите предприятия в областта през 2015 г. е 25 607, или с 1.8% повече в сравнение с предходната година.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2015 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Перник сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 27 560, което представлява 1.2% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2014 г. броят на наетите се увеличава с 396 души или с 1.5%. Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Култура, спорт и развлечения“ (11.6%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (11.0%), „Транспорт, складиране и пощи“ (8.6%) и „Преработваща промишленост“ (8.3%). Намаление на наетите лица е регистрирано в осем икономически дейности – най-значимо в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (31.0%) и „Административни и спомагателни дейности“ (13.1%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 28.9 и 15.1%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2015 г. областта заема 25 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 707.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.8 хиляди.
В област Перник средната брутна годишна работна заплата за 2015 г. е 7 514 лв. (фиг. 1), при 10 535 лв. средно за страната.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2015 г. възлизат на 178.9 млн. евро, което е с 18.3% по-малко в сравнение с 2014 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлеността – 112.3 млн. евро, с 22.6% по-малко в сравнение с 2014 година. В предприятията от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани – 62.2 млн. евро или с 4.5% повече от 2014 година. През 2015 г. тези две дейности заедно формират 97.5% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 година с 4.1 процентни пункта.
И през 2015 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Перник, като в сравнение с предходната година те са с 22.8% по-малко. Относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 4.7 процентни пункта спрямо 2014 година.

PDF файл
 

През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 166.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 31.0%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 55.3 млн. лв., или с 6.2% по-малко от 2014 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 30.4 млн. лв., или със 17.7% повече в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези сектори заедно формират 51.6% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 15.3 процентни пнкта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 29.7 млн. лева, или с над три пъти повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените други разходи нараства с 8.3 пункта в сравнение с предходната година и достига 14.5%, а делът на разходите за сгради, строителни съоръжения и конструкции – с 1.2 пункта, и е 24.5%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура с 5.2 пункта и за закупуване на земя – с 3.9 пункта, които формират съответно 39.4 и 11.2% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата през 2016 г. показват, че 57.2% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при общо за страната 63.5%, като е отбелязан ръст от 4.2 процентни пункта спрямо предходната година.
За седемгодишен период използването на информационно-комуникационните технологии в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил близо четири пъти.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2016 г. област Перник се нарежда на 18-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Варна – 73.8%, Русе – 72.5%, Враца – 70.8%, а най-малък в област София – 47.5%.
През текущата година 54.5% от населението в област Перник на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 0.5 процентни пункта

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото Наблюдение на доходите и условията на живот (EU- SILC).
Оценка на бедността

През 2015 г. линията на бедност общо за страната е 325.83 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 585.8 хил. лица, или 22.0% от населението на България.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2015 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 352.17 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 20.5% от населението на областта (табл.1).