Териториални статистически бюра

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.5 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.3 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.6 години, докато при жените е с 8.3 години по-висока – 77.9 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.5 и 1.8 години.

В периода между 2008 и 2018 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.0 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.1 години Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 455 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 8.6%.

В градовете детските ясли са 12 със 425 места, а в селата – 1 с 30 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 399 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2018 г. е 15.9% при 17.3 – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (66.7%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за страната е 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2018 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 353.17 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 11.9% от населението на областта (табл.1).

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 3 515 деца, или с 1.9% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 359 и 465 ученици.
• През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 88.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Перник са водени 162 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им намалява с 16, или с 9.0%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 127 лица, или 78.4%;
• Малолетни (8 – 13 г.) –  35 лица, или 21.6%;
• Момчета – 126 (77.8%);
• Учащи – 127 лица (78.4%);
• В криминогенна среда живеят 117 малолетни и непълнолетни (72.2%).

Текуща демографска ситуация в областта през 2018 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Увеличава се абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Намалява броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите остава непроменен.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2018г. населението на област Перник е 120 880 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 1 541 души, или с 1.3%.

           Мъжете са 58 824 (48.7%), а жените – 62 056 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат

 1 055 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

• През 2018 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 55.2 хил., или 72.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.7 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 52.7 хил., или 49.4% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 27.9 хил. (52.9%) са мъже и 24.8 хил. (47.1%) са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 51.0 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66.7%, съответно 68.5% за мъжете и 64.8% за жените. В сравнение с 2017 г. този коефициент се увеличава с 0.2 процентни пункта, като увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 6.0 процентни пункта  и във възрастовата група 45 – 54 години с 0.8 процентни пункта.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 21.4 хил., от които 10.1 хил. са мъже и 11.3 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5%. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  3.8%, а при жените – с 5.0%.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 70.2%. В сравнение с 2017 г. този коефициент намалява с 4.8 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2018 г. намаляват спрямо края на септември2018 г. с 4.1% и достигат 27.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.1 и 17.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.5% (до 6.4 хил.), докато в частния сектор намаляват с 1.1% (до 21.4 хиляди).

В края на декември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 0.3% в сравнение с края на декември 2017 година.

 През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.0%, като достига 906 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 998 лв., а за частния – 877 лева. 

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2017 година е 952 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с  2016 г. обемът му в номинално изражение нараства с 10.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 735 лв. от стойностния обем на показателя.

Създадената през 2017 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2016 г. с 11.4% и възлиза на 826 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.

През 2017 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 60.6% от общата БДС за областта и е в размер на 500 млн. лв., което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2016 година.

Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 274 млн. лв. и представлява 33.2% от общата БДС за областта. Спрямо 2016 г. нейният относителен се увеличава с 0.7%.

Води

През 2017 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се запазва на равнището на предходната година – 109 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2014 г. насам в област Перник не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.