Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Перник през 2020 година.

  1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2020 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 27 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла.Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2020 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

  • За активно лечение – 2 с 93 легла;
  • За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 371.2 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 783.9.

Детски ясли в област Перник през 2020 година

Към 31.12.2020 г. в област Перник функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 483 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година нарастват както броят на този тип детски заведения, така и местата в тях, съответно с 15.4 и 5.0%.

В градовете детските ясли са 14 с 463 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 11 детски ясли с общ капацитет от 405 места. В община Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2020 г. е 17.9% при 17.7% – средно за страната. В сравнение с 2019 г. стойността на показателя се повишава с 1.5 процентни пункта, което се дължи на по-големия брой места в детските ясли и по-малкия брой деца във възрастовата група до 3 години. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (42.9%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.


[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Индикатори за бедност и социално включване в област Перник през 2020 година.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2020 г. линията на бедност общо за страната е 451.00 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 659.9 хил. лица, или 23.8% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2020 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 505.50 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 20.1 хил. лица, или 16.9% от населението на областта (табл.1).

Образование в област Перник през учебната 2020/2021 година

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

  • През учебната 2020/2021 година в детски градини са записани 3 671 деца, или с 1.0% повече в сравнение с предходната година.
  • Завършилите средно образование през 2020 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 364 и 341 ученици.

            Предучилищно образование

            През учебната 2020/2021 г. броят на самостоятелните детски градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2019/2020 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2020/2021 г. е 3 671, от които 1 951, или 53.1% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата се увеличава с 1.0%  (фиг.1).

            Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване[1], за учебната 2020/2021 година е 87.7%, или с 0.9 процентни пункта по-малко спрямо миналата учебната година.

            Средният брой деца в една детска градина за областта е 167. За  община Перник този брой е 192, за община Радомир – 189, а за останалите общини е по-малък – Брезник (121), Трън (77), Земен (17), Ковачевци (10).


[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Противообществени прояви и престъпления на малолетните и непълнолетните лица в област Перник през 2020 година

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2020 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи в област Перник са водени 153 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2019 г. броят им намалява с 1, или с 0.6%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

  • непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 84.3%;
  • малолетни (8 – 13 години) – 15.7%;
  • момчета – 116 (75.8%);
  • момичета – 37 (24.2%)
  • в криминогенна среда живеят 74 малолетни и непълнолетни (48.4%).

Население и демографски процеси в област Перник през 2020 година

Текуща демографска ситуация в областта през 2020 година:

  • Населението на областта се увеличава.
  • Намалява абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
  • Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
  • Намалява детската смъртност.
  • Намалява броят на сключените граждански бракове.
  • Увеличава се броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2020 г. населението на област Перник е 120 426 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2019 г. населението на областта се увеличава с 1 236 души, или с 1.0%.

           Мъжете са 58 550 (48.6%), а жените – 61 876 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат

 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2020 година

• През 2020 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 56.8 хил., или 76.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се понижава с 1.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 54.1 хил., или 51.4% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 27.9 хил. са мъже и 26.2 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 55.0% за мъжете и 48.1% за жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 52.1 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 69.8%, съответно 69.6% за мъжете и 70.0% за жените. В сравнение с 2019 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) e по-нисък с 1.1 процентни пункта, като намалението при мъжете е с 2.8 процентни пункта, а при жените има увеличение с 0.7 процентни пункта.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 17.9 хиляди. В сравнение с 2019 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група се увеличават с 1.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 15.2 хил., като коефициентът на заетост е 74.0%. В сравнение с 2019 г. този коефициент нараства с 0.9 процентни пункта.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Перник през 2019 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2019 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 0.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 356 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 170 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през четвъртото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2020 г. намаляват спрямо края на септември2020 г. с 1.1% и достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.6 и 16.6%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.8% (до 6.7 хил.), а в частния сектор намаляват – с 1.7% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 1.1% в сравнение с края на декември 2019 година.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 3.4%, като достига 1 025 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 327 лв., а за частния – 925 лева.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Перник през 2019 година

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.

През 2019 г. в структурата на  разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.