Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2021 година

• През 2021 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 57.3 хил., или 76.9% от населението на същата възраст.

• Общият брой на заетите лица e 55.4 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 28.4 хил. са мъже и 27.0 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 56.4% за мъжете и 49.6% за жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.0 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 71.2%, съответно 71.8% за мъжете и 70.5% за жените

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 17.2 хиляди.

• Заетите лицана възраст 15 – 64 навършени години с висше образование в област Перникса 10.8 хил., като коефициентът на заетост е 86.8%.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност за област Перник през 2020 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2020 г. е 1 120 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение намалява с 0.7%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 352 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 229 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през четвъртото тримесечие на 2021 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2021 г. се увеличават спрямо края на септември2021 г. с 0.2% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.4 и 16.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.7% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 0.1% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 1.0% в сравнение с края на декември 2020 година.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2021 г. с 4.2%, като достига 1 253 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 526 лв., а за частния – 1 161 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 22.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.0%, а в частния сектор – с 25.5%.

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия в област Перник към 31.12.2020 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2020 г. възлизат на 224.3 млн. евро по текущи цени, което е с 19.9% повече в сравнение с 2019 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2020 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 136.1 млн. евро, или с 25.0% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 83.1 млн. евро, което е с 8.0% повече в сравнение с 2019 година. И през 2020 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 190.3 млн. евро, или 84.9% от общия обем. Спрямо 2019 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта нараства с 2.0 процентни пункта.

Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата през 2021 г. в област Перник

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2021 г. показват, че 82.8% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 83.5%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Перник с достъп до интернет се е увеличил близо два пъти.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2021 г. област Перник се нарежда на 13-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Варна – 91.1%, а най-малък в област Враца – 67.9%.

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през третото тримесечие на 2021 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2021 г. намаляват спрямо края на юни2021 г. с 1.9% и достигат 27.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.4 и 16.4%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.1% (до 6.9 хил.), докато в частния сектор намаляват с 3.5% (до 21.0 хиляди).

В края на септември 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.3% по-малко в сравнение с края на септември 2020 година.

Пътнотранспортни произшествия, загинали и ранени в област Перник през 2020 година

През 2020 г. на територията на област Перник са регистрирани 506 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2019 г. се наблюдава намаление с 14.1%. През годината по пътищата на областта са регистрирани 55 тежки пътнотранспортни произшествия, в следствие на които са загинали 3 лица и са ранени 62 души. В сравнение с 2019 г. броят на ПТП намалява с 19.1%, този на загиналите – със 78.6%, а на ранените лица – с 24.4% (Фиг.1).

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през второто тримесечие на 2021 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2021 г. се увеличават спрямо края на март2021 г. с 0.8% и достигат 28.5 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.8 и 16.4%.

Спрямо края на първото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.2% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор се увеличават с 1.5% (до 21.7 хиляди).

В края на юни 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.3% повече в сравнение с края на юни 2020 година.

 През второто тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2021 г. със 7.6%, като достига 1 192 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 376 лв., а за частния – 1 133  лева (Фиг. 1).

В сравнение с второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област се увеличава с 23.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства със 17.8%, а в частния сектор – с 26.5%.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Перник през периода 2018 – 2020 година

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2018 – 2020 г., е 72.9 години, или с 0.5 години по-малкоспрямо предходния период 2017 – 2019 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.7 години по-ниска от средната за страната – 74.6 години.


[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68.9 години, докато при жените е с 8.4 години по-висока – 77.3 години.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Перник през 2020 година.

  1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2020 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 27 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла.Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2020 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

  • За активно лечение – 2 с 93 легла;
  • За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 371.2 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 783.9.