Териториални статистически бюра

През февруари 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 73 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 163 стаи и 2 685 легла в тях. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 43.1%, а на леглата в тях – с 29.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари 2023 г. е 19 717, или със 72.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 18 734 нощувки, а чуждите – 983.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 137.4 млн. лв. по текущи цени, което е с 46.0% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 60.7 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 35.4 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на индустрията, като относителният им дял се увеличава със 7.4 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) с 5.2 процентни пункта.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Кюстендил са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 257 млн. лв., от които 66.7% са от нехранителни стоки и 33.3% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 21.6%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 19.2 и 22.8%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 516 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 69.5%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 24.2%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на нехранителни стоки съответно 4.5 и 35.3%.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 6 060 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 062) и Дупница (2 139), или съответно 50.5% и 35.3% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търгивия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 37.3%, следван от сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 13.9% и сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 8.5%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 94.1%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.9%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Нефинансовите предприятия в област Кюстендил приключват 2021 г. с положителен финансов резултат от 149 млн. лева. Предприятията, приключили 2021 г. с печалба, са 4 449, със загуба – 966 и с нулев финансов резултат – 645.

През периода април – юни 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) стартира провеждането на анкетно изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“. Изследването се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз по обща методология, която отразява разпространението и използването на ИКТ в Република България и осигурява международна съпоставимост на резултатите.

Анкетната карта съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет от домакинствата и лицата, електронно правителство, електронна търговия и др., както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата.

Aнкетьори от отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“ ще посетят избрани на случаен принцип домакинства за провеждане на персонални интервюта, легитимирайки се със служебна карта издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област Кюстендил може да се получи на телефон 078/55 96 65 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“.

В област Кюстендил ще бъдат анкетирани 84 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години. В област Кюстендил изследването ще се проведе в градовете: Кюстендил, Бобошево, Сапарева баня и Дупница, както и в селата: Горна Гращица, Пиперков чифлик, Овчарци, Дяково и Трекляно.

По данни на същото проучване, проведено в област Кюстендил за 2022 г. 87.4% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, а 61.3% от лицата на възраст 16 – 74 навършени години използват регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично). Мъжете в областта са по-активни от жените, като 63.0% от тях използват редовно интернет, при 59.8% за жените.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството при представянето на страната ни в eвропейската общност!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“ може да се намери на уебсайта на НСИ в рубриката „Статистически данни“ – „Бизнес статистика“, „Информационно общество“: https://www.nsi.bg/node/2805/.

В началото на април 2023 г. Националният статистически институт (НСИ), чрез териториалните статистически бюра (ТСБ) в страната, започва провеждането на Наблюдението на домакинските бюджети в новоизбрани домакинства.

Изследването е ежегодно и е включено в Националната статистическа програма за 2023 година. В него ще вземат участие 72 домакинства от област Кюстендил, избрани на случаен принцип, които са разделени в три подизвадки от по 24 домакинства. В периода април – юни 2023 г. домакинствата от всяка подизвадка се включват последователно в Наблюдението на домакинските бюджети. Всяко домакинство участва в изследването четири пъти в рамките на дванадесет месеца на ротационен принцип.

По време на своето участие домакинствата попълват дневници за получените доходи и направените разходи през текущия месец, както и информация за нерегулярните доходи и направените разходи за предходните два месеца, когато не са участвали пряко в изследването.

В област Кюстендил изследването ще се проведе в градовете: Кюстендил, Рила и Дупница, както и в селата: Ябълково, Радловци, Лиляч и Баланово.

Анкетьорите, които ще посетят домакинствата, са задължени, съгласно Закона за статистиката, да пазят в пълна тайна получената от тях информация. Същите ще се легитимират със служебна карта, издадена от ТСБ – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“ и при първото си посещение в домакинствата ще представят писмо от председателя на НСИ. Предоставените от домакинствата лични данни ще бъдат събирани, обработвани и съхранявани само и единствено за производството на статистическа информация.

Опазването на тайната на данните, тяхната защита и използването им изключително за статистически цели е гарантирано от разпоредбите на Общия регламент за защита на личните данни, Регламент (ЕО) 223/2009 относно европейската статистика, Закона за статистиката и Закона за защита на личните данни.

Наблюдението на домакинските бюджети е основен източник за получаване на обобщена информация за доходите, разходите и потреблението на населението в страната, която е необходима за разработване на различни политики и мерки в социалната сфера. Подобни изследвания се провеждат във всички страни от Европейския съюз и в редица страни по света и представляват неделима част от дейността на статистическите институции.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област Кюстендил може да се получи на телефон 078/55 96 65 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството! Повече информация за методологията на наблюдението, както и резултати от предходни изследвания, могат да се намерят в сайта на НСИ, рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“: http://www.nsi.bg/bg/node/3168/ и в Информационната система „Инфостат“.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2022 г. се увеличават спрямо края на септември2022 г. с 0.2% и достигат 25.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.8 и 13.3%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор  намаляват с 3.5% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 3.9% (до 19.0 хиляди).

В края на декември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 3.8%  в сравнение с края на декември 2021 година.

         През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2022 г. със 7.8%, като достига 1 251 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 727 лв., а за частния – 1 076 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 18.0%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.1%, а в частния – с 19.4%.

През януари 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 69 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 187 стаи и 2 705 легла в тях. В сравнение с януари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 27.8%, а на леглата в тях – с 27.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2023 г. е 17 063, или с 81.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 745 нощувки, а българските – 15 318.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2023 г. се увеличава с 52.9% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 9 338. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2023 г., са 8 616 и са реализирали средно по 1.8 нощувки. Чуждите граждани са 722 и са реализирали средно по 2.4 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2023 г. е 20.4%, като спрямо януари 2022 г. се увеличава с 6.1 процентни пункта.

Приходите от нощувки през януари 2023 г. достигат 1 159.3 хил. лева.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 19 жилищни сгради с 30 жилищa в тях и 4 876 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 27 други сгради с 5 212 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 36.7%, жилищата в тях с 6.3%, докато общата им застроена площ е повече с 0.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 22.7%, докато общата им застроена площ е по-малко с 33.3%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са повече с 11.8%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно със 76.5 и 27.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно  с 3.6 и 54.8%.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.