През 2016 г. на територията на област Кюстендил са регистрирани 96 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с пострадали, вследствие на които са загинали 8 лица и са ранени 115 души. В сравнение с 2015 г. се наблюдава намаление на ПТП с 15.8%, а на ранените лица – с 19.6%. Регистрирано е намаление на броя на убитите лица – с 42.9%.
От общия брой за страната делът на пътнотранспортните произшествия с пострадали през 2016 г. в област Кюстендил е 1.3%, а на ранените и убитите – съответно 1.2 и 1.1%.
Броят на ПТП по вина на водачите на пътни превозни средства (ППС) е 94, или 97.9% от общия брой за областта. От тях 44, или 46.8% са причинени от водачи, управлявали ППС, чиято собственост е неизвестна. Броят на пътнотранспортните произшествия по вина на водачи на лични превозни средства е отново 44.
През 2016 г. в областта всички убити лица при ПТП са по вина на водачите на ППС.
В област Кюстендил броят на пътнотранспортните произшествия е най-голям през месеците от май до септември, достигайки 13 през август, или 13.5% от общия брой ПТП. Най-малък брой ПТП има през месец януари 2016 г. – 3 броя. През месеците май и юни ранените лица са най-много – съответно 16 и 15, или 13.9 и 13.0% от общия брой за годината. По 2 убити лица има през месеците февруари, август и септември, а през месеците март и декември – по 1.
Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през август 2017 година
През август 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 74 места за настаняване с над 10 легла, от които 38 са хотели и 36 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 302, а на леглата 3 092. В сравнение с август 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 3.9%, а на леглата в тях – с 4.6%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2017 г., е 26 478, или с 4.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 85% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2017 г. в област Кюстендил се увеличава с 13.8% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 15 741. От всички пренощували лица над 84% са български граждани и са реализирали средно по 1.7 нощувки. Чуждите граждани имат средно по 1.6 реализирани нощувки. Както българските, така и пренощувалите чужденци са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през август са пренощували 69.6% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през август 2017 г. са граждани на Руска федерация – 15.4%, Франция – 9.2%, Израел – 9.0%, бившата югославска република Македония – 8.5%, Испания – 6.5% и Гърция – 5.6%.
Престъпления, обвиняеми и осъдени лица в област Кюстендил през 2016 година
През 2016 г. в област Кюстендил са приключили делата за 993 извършени престъпления. Делата за 315 от тях са завършили с ефективни осъдителни присъди, за 435 – с условно осъждане, за 37 – с оправдаване, за 3 – с прекратяване, и за 203 – с освобождаване от наказание.
През 2016 година в областта с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 750 извършени престъпления, което е с 13.8% повече в сравнение с 2015 година.
Броят на обвиняемите лица в област Кюстендил през 2016 г. е 1012, от които:
• с ефективни осъдителни присъди са приключили делата на 330 лица или 32.6% от общия брой на обвиняемите;
• условно осъдени са 436 лица, или 43.1% от общия брой на обвиняемите;
• освободени от наказателна отговорност са 208 лица, или 20.6% от общия брой на обвиняемите;
• оправдателни присъди са получили 35 обвиняеми лица (3.4%);
• на 3 лица (0.3%) делата са прекратени.
Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди през 2016 г. е 766, като в сравнение с 2015 г. се увеличава с 5.7%.
Осъдените непълнолетни лица (14 – 17 години) са 40, или 5.2% от всички осъдени.
През 2016 г. коефициентът на криминална активност е 691 на 100 000 души от наказателноотговорното население в областта и нараства със 7.6% в сравнение с 2015 година.
Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през второто тримесечие на 2017 година
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2017 г. намаляват с 1.5% спрямо края на март 2017 г., като достигат 28.7 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.2 и 13.6%.
Спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 0.3% (до 7.3 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.1% (до 21.3 хиляди).
В края на юни 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2 017, или с 6.6% по-малко в сравнение с края на юни 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Професионални дейности и научни изследвания” и „Операции с недвижими имоти”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на юни 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Транспорт, складиране и пощи”.
През второто тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2017 г. с 0.3%, като достига 722 лева. Най-голямо увеличение има в „Строителство“ – с 15.8% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 10.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Операции с недвижими имоти” – с 14.9% и „Финансови и застрахователни дейности”- с 8.0%.
Средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 833 лв., а за частния – 683 лева.
В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 7.8%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства със 7.2%, а в частния сектор – със 7.6%.
Издадени разрешителни за строеж в област Кюстендил през второ тримесечие на 2017 година
През второто тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 23 жилищни сгради с 26 жилища в тях и 3 597 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 36 други сгради с 13 218 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 283.3%, жилищата в тях – с 225.0%, а общата им застроена площ – със 193.6%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 50.0%, а при общата им застроена площ – със 153.2% (Фиг. 1).
В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. броят издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличават със 76.9%, жилищата в тях – с 13.0%, а разгънатата им застроена площ е повече с 10.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 2.9%, а разгънатата им застроена площ – със 157.0%.
Жилищен фонд в област Кюстендил към 31.12.2016 година
Към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 58 212 сгради или с 8 повече в сравнение с 2015 година. Жилищата в тях са 86 784. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 1 279 с 12 510 жилища в тях, тухлените – 48 940 с 66 203 жилища, а 8 071 жилища се намират в 7 993 сгради с друга конструкция. В градовете 25.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 72.8% – в тухлени и 1.5% в други сгради. В селата 80.3% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.1% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.6% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 66.6% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 15.0%, жилищата с пет и повече стаи – 11.1%, а едностайните са 7.3%.
Издателска дейност в област Кюстендил през 2016 година
Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
Издадени книги и брошури
През 2016 г. в област Кюстендил са издадени 18 книги с тираж 5 хил. екземпляра и 5 брошури с тираж 2 хиляди.
В сравнение с предходната година през 2016 г. броят на издадените книги и брошури в областта намалява с 11 (32.4%), а средният тираж – от 382 през 2015 г. на 304 през 2016 г., или с 20.4%.
През 2016 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 5 585 заглавия, или 65.5%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 9.7 и 5.8%. За област Кюстендил този дял е 0.3%.
Издадени продължаващи издания (вестници)
В област Кюстендил през 2016 г. са издадени 3 регионални вестника с годишен тираж 394 хил., или по 3 броя годишно на човек от населението в областта. Спрямо предходната година броят на издадените вестници се увеличава с един, а тиражът намалява с 58 хил. (12.8%). Еднократният тираж е 2 хиляди екземпляра през 2016 година.
Индикатори за бедност и социално включване в област Кюстендил през 2016 година
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Оценка на бедността в регионален аспект
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2016 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 314.83 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 18.3% от населението на областта или около 23.1 хил. лица.
За сравнение, общо за страната линията на бедност e 308.17 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 22.9% от населението на България.
През 2016 г. област Кюстендил се нарежда на 7 място в страната по размер на линията на бедност. Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно 194 и 204 лв., а най-високата – в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора и Габрово (съответно 332 и 328 лв.) (фиг. 1).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.4%, Пазарджик – 28.2%, Варна – 26.6%, и Стара Загора – 26.1%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4%, Силистра – 14.9%, и Благоевград – 15.7%.
Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през май 2017 година
През май 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 62 места за настаняване с над 10 легла, от които 33 са хотели и 29 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 121, а на леглата 2 583. В сравнение с май 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 11.4%, а на леглата в тях – с 14.5%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2017 г., е 10 065, или с 5.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Над 79% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през май 2017 г. в област Кюстендил намаляват с 5.6% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 6 222. От всички пренощували лица над 81% са български граждани. Както българските, така и пренощувалите чужденци са реализирали средно по 1.6 нощувки. Те са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през май са пренощували 78.0% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през май 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 17.7%, Израел – 8.5%, Нидерландия – 7.4%, Руска федерация – 6.9%, Италия – 6.0% и Гърция – 4.9%.
Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през май 2017 г. е 12.6%, като спрямо май 2016 г. се увеличава с 1.3 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 15.0%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 8.5%.
Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Кюстендил към 31.12.2016 година
1. Лечебни заведения и леглови фонд
Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2016 г. са 5 с 1011 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 8 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 20 легла .
В сравнение с 2015 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Кюстендил остава без промяна, а легловият им фонд намалява с 2 легла, или с 0.2%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 655 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 819.1 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на пето място в страната по този показател. Най-висока е стойността на показателя за област Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), а най-ниска – в област Ямбол (355.8). Осигуреността на населението с болнични легла средно за страната в края на 2016 г. е 729.6 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Кюстендил са 29 с 8 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 14 заведения с 8 легла.
В края на годината в областта функционират 8 самостоятелни медико-технически лаборатории и 7 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 3 с 20 легла, като в сравнение с предходната година броят им се запазва.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения в област Кюстендил по видове е следното:
• Хоспис – 1 с 20 легла;
• Регионална здравна инспекция – 1;
• Център за спешна медицинска помощ – 1.