Териториални статистически бюра

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност , производството на филмии и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 6 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Благоевград са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 145.2 хил. фондови единици. В сравнение с 2021 г. техният брой нараства с 2.3%. Към 31.12.2022 г. броят на цифровизираните фондови единици е 8 305, което е със 195 повече спрямо предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Благоевград е 15 811 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 131.4 хил.  и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.7% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 14.7% от посещенията в музеите (19.3 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 2.3 хиляди., или с 27.5% спрямо предходната година.  

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Благоевград през първото тримесечие на 2023 г. е 63, а новопостроени жилища в тях са 495. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 11 повече, или 21.2%, а жилищата в тях се увеличават с 328, или 196.4% (фиг. 1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2023 г. нараства с 3.9% спрямо края на декември 2022 г., като достигат до 85.8 хиляди. Спрямо края на четвъртото   тримесечие на 2022 г. наетите лица се увеличават в обществения сектор с 1.8% (до 21.9, хиляди), в частния сектор с 4.6% до – 63.9 хиляди.

В края на март 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат спад с 0.3%. По сектори в сравнение с края на март 2022 г. наетите в обществения сектор се учеличават с – 3.5% (или с 0.7 хил.),а в частния сектор намаляват с 1.5% (или с 1.0 хил.).

През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 0.2 % до – 1 239 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 623 лв., а за частния – 1102 лева.

През първото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 19.1% в сравнение със съответния период на предходната година.

Демографска ситуация в областта през 2022 година:

• Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
• Намалява броят на живородените деца;
• Намалява броят на умрелите лица;
• Увеличава се детската смъртност;
• Намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2022 г. населението на област Благоевград е 288 161 души, което представлява 4.5% от населението на България. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 2 055 души, или с 0.7%^[1].

Мъжете са 139 761 (48.5%), а жените – 148 400 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 062 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 62 167, или 21.6% от населението на областта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.7%, а на мъжете – 18.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в област Благоевград са 41 985, или 14.6% от общия брой на населението.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2022 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Благоевград са водени 506 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2021 г. броят им нараства с 22, или с 4.5%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 72.9%;
• малолетни (8 – 13 години) – 27.1%;
• момчета – 444 (87.7%);
• момичета – 62 (12.3%);
• учащи – 435 лица (86.0%);
• в криминогенна среда живеят 151 малолетни и непълнолетни (29.8%).

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните лица се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2022 г. линията на бедност общо за страната е 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, или 22.9% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2022 г. в област Благоевград размерът на линията на бедност е 460.58 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия са 17.5% от населението на областта (табл.1).

Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 50 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 902 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения намаляват с 2, а местата в тях бележат спад с 1.7%.

В градовете детските ясли са 35 с 1 561 места, а в селата – 15 с 341 места. В община Гърмен няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Благоевград към 31.12.2022 г. е 25.3%, при 19.5% – за страната. По този показател област Благоевград се нарежда на трето място в страната, като с по-висока осигуреност  са областите Габрово (29.4%) и Плевен (26.7%).

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

През февруари 2023 г. в област Благоевград са функционирали 231 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 8 555 стаи и 19 018 легла в тях. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 48.1%, а на леглата в тях – с 43.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари 2023 г. е 282 743, или със 78.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 176 421 нощувки, а българските – 106 322.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 142.7 хил., или 74.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2021 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2022 г. се понижава с 1.3 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица e 136.9 хил., от които 71.2 хил., или 52.0% са мъже и 65.7 хил., или 48.0% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години е 54.0% (58.4% за мъжете и 49.9% за жените).
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 134.8 хиляди. Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група е 69.9% (72.0% за мъжете и 67.7% за жените). В сравнение с 2021 г. коефициентът се увеличава с 0.8 процентни пункта.
• Броят на заетите лица на възраст от 15 – 64 навършени години с висше образование е 30.5 хил., със средно – 87.0 хил. и с основно и по-ниско образование – 17.4 хиляди.
• Коефициентът на заетост на възраст от 15 – 64 навършени години при лицата с висше образование е 89.7%, за лицата със средно образование – 77.5% и за лицата с основно и по-ниско образование – 37.1%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 723.8 млн. лв., или с 9.0% повече в сравнение с 2020 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 692.3 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 23.8%, а при нежилищните сгради – намаление с 4.1% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 31.5 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 39.6%, а на нежилищни сгради – 60.4%.

През 2021 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград са 198.2 млн. лв., като нарастват с 8.3% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 50.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 49.4% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 9.3% спрямо 2020 г. и достигат 525.6 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 60.9%, следван от „Други приходи“ – 33.8%.