Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През 2017 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 150.3 хил., или 72.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2016 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2017 г. се повишава с 2.8 процентни пункта. По стойност на коефициента на икономическа активност за тази възрастова група област Благоевград се нарежда на седмо място сред областите в страната.
Общият брой на заетите лица e 145.5 хил., или 55.0% от населението на 15 и повече навършени години в област Благоевград през 2017 година. По степени на образование разпределението на заетите лица е следното: с висше образование са 31.8 хил. лица, със средно – 92.4 хил. и с основно или по-ниско – 21.3 хил., като коефициентът на заетост е съответно – 75.8, 65.0 и 26.5%. В сравнение с 2016 г. през 2017 г. се наблюдава увеличение на коефициента на заетост за лицата с висше образование – с 2.7 процентни пункта, за лицата със средно образование – с 4.3 процентни пункта, и за тези с основно или по-ниско – с 1.3 процентни пункта (фиг. 1.).

PDF файл
 

През януари 2018 г. в област Благоевград са функционирали 221 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, като броят на леглата в тях е 26.8 хиляди. В сравнение с януари 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) в област Благоевград намалява с 2.2%, докато леглата в тях се увеличават с 4.4%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в Благоевградска област възлиза на 239.3 хил., или с 18.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като нарастване на нощувките (с 38.4%) се наблюдава само в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. В останалите места за настаняване реализираните нощувки бележат намаление.
През януари 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 77.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 53.6% от българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 16.5% от нощувките на чужденци и 30.9% – на български граждани., а в местата за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 5.6% и 15.5%.

PDF файл
 

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Благоевград през 2016 година е 2 583 млн. лв. Това нарежда областта на 7 място в страната. В сравнение с 2015 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 4.2%. Произведеният в областта БВП е 2.7% от общия за страната. На човек от населението се падат 8 290 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2016 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Благоевград възлиза на 2 229 млн.лв., което е с 4.0% повече в сравнение с 2015 година.
Добавената стойност реализирана от дейностите в секторът на услугите е 1 305 млн. лв. и представлява 58.5% от общата БДС за областта. В сравнение с 2015 г. относителният и дял се увеличава с 1.1 процентни пункта.
През 2016 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 707 млн. лв. и представлява 31.7% от общата БДС за областта. Спрямо 2015 година нейният относителен дял се намалява с 0.9 процентни пункта.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 9.8% от добавената стойност на областта и е в размер на 217 млн. лева. Спрямо 2015 г. относителният дял бележи намаление с 0.2 процентни пункта.

PDF файл
 

1. Води
През 2016 г. 96.2% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 110 л/ден през 2015 г. на 111 л/ден през 2016 година (фиг.1), като по този показател областта се нарежда на трето място в страната. През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.) , а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).
През 2016 г. в област Благоевград, както и в още 13 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%) и Търговище (12.0%).
В областта 81.0% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 50.5% от населението (12.6% за страната).
2. Дълготрайни материални активи с екологично предназначение
В края на 2016 г. общата стойност на наличните дълготрайни материални активи за околната среда в област Благоевград е 185.7 млн. лв., или с 0.7% повече в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2017 г. намаляват с 0.1% спрямо края на септември 2017 г., като достигат до 88.6 хиляди. Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в частния сектор се увеличават с 0.3% (до 69.0 хиляди), докато в обществения сектор са по-малко с 1.6% до – 19.5 хиляди.
В края на декември 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 1.1%. По сектори в сравнение с края на декември 2016 г. наетите в частния сектор се увеличават с 0.7% (или с 0.5 хил.) и в обществения сектор с – 2.5% (или с 0.5 хил.).
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата за областта нараства спрямо третото тримесечие на 2017 г.с 3.5% до – 733 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 981 лв., а за частния – 658 лева.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 4.9% в сравнение със съответния период на предходната година.

PDF файла
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 427.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 23.7%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 200.2 млн. лв., или с 12.2% повече от 2015 година. В промишления сектор разходите за придобиване на ДМА са 87.6 млн. лв., или с 4.2% повече в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 67.3% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 20.5 процентни пункта. В сектора строителство инвестициите в ДМА са 46.0 млн. лева, или с 56.3% по – малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Най-голям относителен дял от общия обем на направените инвестиции в ДМА имат разходите за транспортни средства – 32.5% и за сгради, строителни съоръжения и конструкции – 31.9%. Най-малък относителен дял имат разходите за земя – 3.9%.
В сравнение с предходната година относителният дял на вложените средства за сгради, строителни съоръжения и конструкции нмалява с 15.2 пункта. Същевременно нараства делът на направените разходите за придобиване на машини, производствено оборудване – с 2.8 пункта, транспортни средства – с 4.4 пункта, други разходи – със 7.4 пункта и за земя – с 0.6 пункта.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2017 г. показват, че 63.3% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си при средно 67.3% за страната. За областта е регистрирано намаление от 0.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За седемгодишен период използването на ИКТ в област Благоевград става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 21.0 процентни пункта.
През 2017 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област Шумен (77.9%), а с най-нисък – Монтана (51.5%). По този показател област Благоевград заема шестнадесето място сред 28-те области.
Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в област Благоевград, които регулярно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) през 2017 г. е 61.3%, като спрямо предходната година е отбелязан растеж от 4.3 проценти пункта.
В област Благоевград мъжете са по-активни при регулярното използване на интернет като техният относителен дял е 62.5%, докато за жените той е 60.2%. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-нисък от общия за страната по пол, съответно с 0.5 и 0.6 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Благоевград по степени на завършено образование – докато 98.4% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 16.1% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 75.5%.

PDF файл
 

По данни на Националния статистически институт през 2016 г. годишен отчет за дейността в област Благоевград са представили общо 21 023 нефинансови предприятия , или с 8.5% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микро-предприятията, с персонал до 9 заети – 19 695 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 1 116, а на средните (50 – 249 заети) е 192. Големите предприятия с над 250 заети са 20.
Произведената продукция в област Благоевград през 2016 г. възлиза на 4 877 млн. лв., като е отчетен ръст от 1.5% спрямо 2015 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 40.7% от произведената продукция.
През 2016 година активните предприятия в област Благоевград са реализирали приходи от дейността в размер на 6 617 млн. лева. Отчетен е ръст от 3.5% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 6 095 млн. лв., което е с 3.0% повече в сравнение с 2015 година.
Нетните приходи от продажби в област Благоевград достигат 6 145 млн. лв., като е отчетено увеличение с 3.2% в сравнение с предходната година. Предприятията от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ са реализирали най-голям дял от нетните приходи от продажби – 33.8%, следвани от сектор „Други услуги“ и „Промишленост“ съответно 31.2 и 28.2%.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2016 г. възлизат на 483.0 млн. евро, което е с 8.2% повече в сравнение с 2015 година(Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.1%. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема седмо място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 230.6 млн. евро, с 15.3% повече в сравнение с 2015 година. В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 148.7 млн. евро или с 2.2% повече от 2015 година. През 2016 г. тези две дейности заедно формират 78.5% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял нараства спрямо 2015 г. с 1.1 процентни пункта.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 24.9% повече. Oтносителният дял на инвестициите спрямо общия размер за областта се увеличава с 6.0 процентни пункта спрямо 2015 година.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. местните администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 80 жилищни сгради с 277 жилища в тях и 37 448 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 4 административни сгради/офиси с 1 219 кв. м РЗП и на 93 други сгради с 63 210 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 25.2%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 16.9% и общата застроена площ – с 10.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад с 27.3%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 57.6% .
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 45.5%, а жилищата в тях и тяхната РЗП съответно – с 218.4%, и 142.0%. Броят на разрешителни за строеж, издадени на административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП е по-малко с 1.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 12.1%, а разгънатата им застроена площ е повече със 150.7% .