Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Благоевград през 2020 година

През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 152.0 хил., или 77.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2020 г. се понижава с 1.4 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица e 144.2 хил., или 56.0% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 75.5 хил. са мъже и 68.7 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 60.8% за мъжете и 51.5% за жените. По степени на образование разпределението на заетите лица е следното: с висше образование са 33.3 хил. лица, със средно – 92.1 хил. и с основно или по-ниско образование – 18.9 хил., като коефициентът на заетост е съответно – 77.4, 64.0 и 26.7%. В сравнение с 2019 г. през 2020 г. се наблюдава увеличение на коефициента на заетост за лицата с висше образование – с 1.0 процентни пункта, докато за лицата със средно образование и за тези с основно и по-ниско образование бележи спад съответно – с 5.2  и 5.6 процентни пункта (фиг. 1.).

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Благоевград през 2019 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Благоевград през 2019 г. е 3 139 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 5.1%. Произведеният в областта БВП е 2.6% от общия за страната. На човек от населението се падат 10 329 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 17 170 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Благоевград през 2019 година

По окончателни данни Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 658.2 млн. лв. или с 22.6% повече в сравнение с 2018 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 625.1 млн. лв. като при жилищните сгради е отчетено намаление със 9.2%, а при нежилищните сгради – увеличение с 19.9% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 33.1 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 49.3%, а на нежилищни сгради – 50.7%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград достигат 202.7 млн. лв. като се увеличават с 6.4% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.5%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.5% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават със 31.6% спрямо 2018 г. и достигат 455.5 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 74.4%, следван от „Други приходи“ – 21.9%.

Статистика на околната среда в област Благоевград през 2019 година

  1. Води

През 2019 г. 98.9% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта намалява от 117 л/ден средно на човек през 2018 г. на 113 л/ден/чов. през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Благоевград през 2019 година

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 532.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 1.2%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 161.5 млн. лв., което е с 15.4% по-малко в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.6 млн. лв., или с 18.3% по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 49.0% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 9.0 процентни пункта.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Благоевград през 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. годишен отчет за дейността си са представили общо 21 840 нефинансови предприятия от област Благоевград, което е с 0.3% по-малко в сравнение с предходната 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети), които съставят 93.4% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.6%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) формират 0.1% от всички нефинансови предприятия в областта.

Крайният финансов резултат на предприятията от област Благоевград за 2019 г. е печалба в размер на 589 млн. лв. или с 3.0% повече от предходната година. Предприятията, реализирали печалба, са 15 775, което е 72.2% от общия брой. Тези със загуба са 17.3%, а с нулев финансов резултат – 10.5%.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Благоевград през 2019 година

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2019 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наети лица по трудово и служебно правоотношение е 89 026, което представлява 3.8% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2018 г. броят на наетите се увеличава с 245 души или с 0.3%. Увеличение на наетите лица е регистрирано в тринадесет икономически дейности – най-значимо е в „Административни и спомагателни дейности“ (13.3%). Намаление се наблюдава в шест от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в секторите „Добивна промишленост“ (38.6%) и „Държавно управление“ (6.6%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности през 2019 г. най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.6% и 12.1%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. област Благоевград заема 6-то място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 768.5 хил., а най-малък в област Видин – 15.7 хиляди.

В област Благоевград средната брутна годишна работна заплата за 2019 г. е 9 810 лв. (фиг. 1), при 15 209 лв. средно за страната.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Благоевград към 31.12.2019 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2019 г. възлизат на 526.7 млн. евро, което е с 5.5% повече в сравнение с 2018 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.1% и съответно 3.5% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема седмо място в страната.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 258.2 млн. евро, или с 4.0% повече в сравнение с 2018 година.

В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 148.3 млн. евро, или с 6.3% повече от предходната година. През 2019 г. тези две дейности заедно формират 77.2% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял бележи спад спрямо 2018 г. с 0.5 процентни пункта.

Основни резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата през 2020 г. в област Благоевград

Резултатите от проведеното през 2020 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 75.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си при средно 78.9% за страната.

За десетгодишен период използването на ИКТ в област Благоевград става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 33.5 процентни пункта.

През 2020 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област София (столица) (90.8%), а с най-нисък – област Видин (44.8%). По този показател област Благоевград заема 18-то място сред 28-те области.

Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в област Благоевград, които регулярно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) през 2020 г. е 71.9%, като спрямо предходната година е отбелязано увеличение от 6.7 проценти пункта.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Благоевград през третото тримесечие на 2020 година

През третото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 116 жилищни сгради с 270 жилища в тях и 38 802 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 81 други сгради с 13 243 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 39.8%, жилищата в тях – с 86.2%, a съответната им РЗП – с 62.0%. При броя на издадените разрешителни за строеж на други сгради се наблюдава увеличение с 52.8%, докато разгънатата им застроена площ бележи спад с 47.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 4.5%, броят на жилищата в тях – с 25.0%, а разгънатата им застроена площ – с 26.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 26.6%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 41.1%.