Териториални статистически бюра

СТАТИСТИКА НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ОБЛАСТ ВРАЦА – ГОДИШНИ ДАННИ ЗА 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

1.Води 

През 2016 г. в област Враца потреблението на вода от домакинствата, свързани с общественото водоснабдяване остава относително устойчиво. Използваната питейна вода средно на човек от населението се увеличава от 94 л/ден/човек през 2014 г. на 95 л/ден/човек през 2016 година (фиг.1). Област Враца се нарежда на 10 място в страната по този показател. Най-голямо потребление на питейна вода има в област София (столица) – 127 л/ден/човек. Най-ниска е консумацията на вода в област Търговище (69 л/ден/човек). За Северозападният район областта се нарежда на второ място след област Плевен (100 л/ден/човек).

РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ И ПРИДОБИТИ ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ

АКТИВИ В ОБЛАСТ ВРАЦА ПРЕЗ  2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

По данни на НСИ извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в област Враца през 2016 г. във всички сектори на икономиката са 301.8 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 5.8%.                         

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектор “ Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – 175.7 млн. лв., или 58.2%, и в сектора “Селско, горско и рибно стопанство” – 57.5 млн. лева или 19.1%. През 2016 г. тези сектори заедно формират 77.3% от общия обем разходи за ДМА, като относителният им дял общо се увеличава с 5.0 пункта спрямо предходната година.

ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ОБЛАСТ ВРАЦА КЪМ 31.12.2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Враца към 31.12.2016 г. възлизат на 76.9 млн. евро, което е с 10.2% по-малко в сравнение с 2015 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.3% и съответно 15.0% от ПЧИ в рамките на Северозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Враца заема двадесет и трето място в страната.

ДЕЙНОСТ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

В ОБЛАСТ ВРАЦА ЗА 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

1. Брой предприятия

По окончателни данни за 2016 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Враца са 5 913. Броят им нараства с 1.2% в сравнение с 2015 г., като най-голямо е увеличението в сектор „Транспорт, складиране и пощи ”- 9.2%, сектор „Добивна промишленост ” – 7.1%, и сектор „ Култура,спорт и развлечения ” –  6.4%.

Най-голям спад спрямо 2015 г. е регистриран в броя на стопанските субекти в сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване ”- 6.3%, сектор „Строителство” – 4.7% и сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа”- 1.4%.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА  ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

  В ДОМАКИНСТВАТА ОТ ЛИЦАТА В ОБЛАСТ ВРАЦА

ПРЕЗ 2017 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в домакинствата от лицата показват, че през 2017 г. 67.3% от домакинствата в България притежават достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 3.8 процентни пункта спрямо предходната година.

За област Враца домакинствата с достъп до интернет са 64.0% или с 6.8 процентни пункта  по-малко в сравнение с 2016 година.

ГОДИШНА СТАТИСТИКА НА ЗАЕТОСТТА И РАЗХОДИТЕ ЗА ТРУД

В ОБЛАСТ ВРАЦА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекги от финансовия и нефинансовия сектор в област Враца сочат, че средногодишният брой наети лица по трудово и служебно правоотношение е 36.1, което преставлява 1.6 % от общият брой наети в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите намалява с 1.1 или с 3.0%. Увеличение са наблюдава в 6 от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в “Професионални дейности и научни изследвания” (9.3%) и “Операции с недвижими имоти ” (6.6%). Намаление на наетите е регистрирано в 13 икономически дейности – като най-значимо е в „ Административни и спомагателни дейности ” и „ Строителство” с 0.8%.

В структората по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „ Преработваща промишленост “ и „Търговия; ремонт на автомобилили и мотоциклети “ съответно 19.5% и 12.9%.

По брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение  през 2016 г. областта заема 17 място сред 28-те области в сраната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 723.2.хил., а най-малък в област Видин – 16.5 хиляди.

В област Враца средната брутна годишна работна заплата за 2016 г. е 10 988 лв.(фиг.1), при 11 379 средно за сраната.

ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ, УБИТИ И РАНЕНИ В ОБЛАСТ ВРАЦА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

През 2016 г. на територията на област Враца са регистрирани 155 пътнотранспортни произшествия (ПТП), при които броят на ранените е 197, а на убитите – 21 души. В сравнение с 2015 г. се наблюдава намаление както на произшествията – с 21.3%, така и на ранените лица – с 17.6%, докато при убитите лица е регистрирано увеличение от 16.6%.

МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЛАСТ ВРАЦА ПРЕЗ 2016

Пълен текст в PDF файл

През 2016 г. лицата от област Враца, променили своето обичайно местоживеене в рамките на страната, са 3 620 души (5 311 през 2015 г.).

От всички лица от област Враца, които са променили своето обичайно местоживеене през годината вътре в страната, 45.0% са мъже и 55.0% – жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 – 29 години (18.9%), следвани от лицата във възрастовата група 10-19 години (17.1%). Значително по-малък е броя и относителния дял на мигриралите лица във възрастовите групи от 60 – 69 години (9.6%) и от 70-79 години (6.2%).

Вътрешнообластната миграция праз 2016 г. обхваща 1 620 лица, т.е. тези лица са променили обичайното си местоживеене в рамките на годината между населените места на територията на област Враца. Сред тях 721 (44.5%) са мъже и 899 (55.5%) – жени.

В границите на областта най-голямо териториално движение има по направленията „село-град“ (41.8%) и „град-село“ (29.3%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направленията, „село – село“ (18.4%) и „град – град“ (10.5%).

ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ ВРАЦА КЪМ 31.12.2016 ГОДИНА

 Пълен текст в PDF файл

Към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Враца се състои от 84 992 сгради с 110 585 жилища в тях. В сравнение с 2015 г. жилищните сгради са с 4 повече, а жилищата в тях се увеличават с 95. В градовете се намират 52.9% от всички жилища в областта, а в селата 47.1%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 1 113 с 24 637 жилища в тях, тухлените – 78 963 с 82 002 жилища, а 3 946 жилища се намират в 4 916 сгради с друга конструкция. В градовете 41.5% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 56.5% – в тухлени и 2.0% в други сгради. В селата 94.0% от жилищата се намират в тухлени сгради, 5.3% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 0.7% в стоманобетонни и панелни сгради. (фиг.1)

 ОСНОВНИ ДАННИ ЗА КУЛТУРАТА В ОБЛАСТ ВРАЦА

ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

 Пълен текст в PDF файл

           Културни институции

            В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

     Към 31.12.2016 г. на територията на област Враца функционират 3 професионално действащи музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности в тях са национално богатство и представляват част от Националния музеен фонд. Музейните експозиции в областта включват 141.6 хил. фондови единици, които представляват 1.9% от общия брой на експонатите, изложени в този вид културни институции в страната. През годината в музеите са постъпили 0.9 хил. нови фондови единици, от които 86.0% са от направени през 2016 г. дарения. Новите информационни технологии навлизат активно и в музеите в област Враца, създавайки възможности за по-добър и широк достъп до културното наследство. Те следват пътя на цифровизацията и улесняват комуникацията с посетителите. Броят на цифровизираните фондови единици през 2016 г. се запазват, както предходната година и са 9.3 хиляди.