През първото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Варна е 214.3 хил., от които 119.7 хил. са мъже, а 94.6 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 4.6%.
Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:
През април 2020 г. в областта са функционирали 48 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1.3 хил., а на леглата – 2.3 хиляди. В сравнение с април 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява със 76.5%, а леглата в тях – със 76.4%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 2.8 хил., като 2.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 0.1 хил. – от чужденци.
В местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 64.0% от общия брой нощувки на български граждани, докато от чужденци те са 12.1.0%.
Средният брой реализирани нощувки от чужденците във всички места за настаняване в областта през април 2020 г. е 1.5. Най-много чужденци, посетили област Пловдив, са граждани на Украйна – 51.5%, Турция – 25.0% и Австрия – 10.3% от всички пренощували чужденци в областта.
По данни на Националния статистически институт към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 549 сгради или с 80 повече в сравнение с 2018 година. Жилищата в тях са 123 471. В градовете се намират 66.7% от всички жилища в областта, а в селата – 33.3%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 2 611 с 31 034 жилища в тях, тухлените сгради – 54 950 със 77 341 жилища, а 14 988 жилища се намират в 15 096 сгради с друга конструкция. В градовете 36.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.3% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.3% в тухлени сгради и само 1.8% в стоманобетонни и панелни сгради.
Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -33.9%, а най-нисък след 2011 г. – 0.8%.
Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.7%, а в селата с три и четири стаи са 61.8%.
Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9.
Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 548 при средно за страната 571.
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Добрич през първото тримесечие на 2020 г. е 25, а новопостроените жилища в тях са 28. Спрямо първото тримесечие на 2019 г. броят на сградите се запазва, а жилищата в тях намаляват с 6, или със 17.6%.
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Шумен, изчислена за периода 2017 – 2019 г. е 74.2 години, като спрямо предходния период (2016 – 2018) тя намалява с 0.1 години. Средната продължителност на живота в областта е с 0.7 години по-ниска от средната за страната – 74.9 години.
Към 31.12.2019 г. в област Благоевград функционират 54 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 919 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения и местата в тях в областта намаляват съответно – с 5.3 и 1.3%.
В градовете детските ясли са 32 с 1 490 места, а в селата – 22 с 429 места.
Осигуреността[1] с места в детските ясли в област Благоевград към 31.12.2019 г. е 23.4%, при 17.9% – средно за страната. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по-висока осигуреност е само област Габрово (26.3%).
[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2019 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 391.42 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 28.8% от населението на областта или около 34.5 хил. лица (табл. 1).