Териториални статистически бюра

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. се увеличават с 0.8 хил., или с 0.4% спрямо края на март 2023 г., като достигат 228.5 хиляди.

Средната брутна месечна работна заплата в област Пловдив за април 2023 г. е 1 706 лв., за май – 1 660 лв. и за юни – 1 662 лева. През второ тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първо тримесечие на 2023 г. с 4.4%, като става 1 676 лева.

През юни 2023 г. в областта са функционирали 252 места за настаняване с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.4 хил., а на леглата – 12.8 хиляди. В сравнение с юни 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 0.8%, а леглата в тях се увеличават с 4.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 126.5 хил., или с 9.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 89.6 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 36.9 хил. – от чужди граждани.

През 2022 г. в област Смолян с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата на 223 извършени престъпления. Осъдените лица в съдилищата на територията на област Смолян през 2022 г. са 206. От тях 3 лица са непълнолетни (фиг. 1).

Обвиняемите лица в област Смолян през 2022 г. са 307. От тях с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 65 лица или 21.2% от общия брой на обвиняемите, на 141 лица – с условно осъждане (45.9%), 94 лица са освободени от наказание (30.6%), 4 лица са оправдани (1.3%), а за 3 лица (1.0%) делата са прекратени.

През 2022 г. коефициентът на криминална активност за областта е 243 на 100 хил. души от средногодишното наказателноотговорно население в област Смолян и е по-малък от коефициента на криминална активност за страната (428).

Осъдени лица по видове престъпления

През 2022 г. с най-голям брой и относителен дял са осъдените лица за общоопасни престъпления1 – 145, или 70.4% от всички осъдени лица. Спрямо 2021 г. лицата, осъдени за общоопасни престъпления намаляват с 6.5%.

На второ място в структурата на осъдените са тези за престъпления против собствеността2. Осъдените лица са 20 или 9.7% от общия брой на осъдените лица. В сравнение с 2021 г. лицата, осъдени за този вид престъпления намаляват с 13 броя.

Осъдените лица за престъпления против личността са 18 с относителен дял 8.7%, като броят им не се променя спрямо 2021 година.

Следват осъдените за престъпления против брака, семейството и младежта и за документни престъпления, които са съответно 6 и 5 лица. Осъдените за престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функциии са 4. Същият е броят и на осъдените за престъпления против стопанството.

През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 265 жилищни сгради с 1 633 жилища в тях и със 179 117 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 1 389 кв. м РЗП и на 300 други сгради със 119 753 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 0.4%, като жилищата в тях нарастват с 88.1%, а общата им застроена площ – с 63.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат ръст от 120.6%, но тяхната РЗП намалява с 6.3%.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 33.6%, жилищата в тях – с 10.3%, а разгънатата им застроена площ – с 21.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече със 145.9%, а тяхната РЗП – със 75.3%.

Към 31.12.2022 г. в областта функционират осем заведения за болнична помощ с 1 060 легла в тях (табл.1). Многопрофилните болници са четири с 556 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 45 с 16 легла за краткосрочно лечение, а другите лечебни и здравни заведения са две и са без легла.

В сравнение с 2021 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ и легловият фонд  се запазват.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2022 г. е една от най-високите в страната – 1135.5 на 100 000 души при средно за страната – 848.5.

Сред извънболничните заведения най-голям е броят на самостоятелните медико-технически лаборатории – 19, следват медицинските центрове – 14 и самостоятелните медико-диагностични лаборатории – 10 и един диагностично – консултативен център.

През 2022 г. в област Смолян функционират две други лечебни и здравни заведения без легла. Към тях се отнасят Център за спешна медицинска помощ и Регионалната здравна инспекция.

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите препоръки на ЮНЕСКО.

1. Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства)                    и библиотеките.

1.1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Пазарджик функционират 10 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. През 2022 г. музеите в областта са посетени от 159 991 посетители, като 1 584 от тях са чужденци, а 15 307 от посещенията са осъществени в дните със свободен вход. В сравнение с 2021 г. общият брой посетители се е увеличил с 58.2%. Регистрирано е и увеличение на чуждестранните посетители – с 920

През май 2023 г. в областта са функционирали 248 места за настаняване с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.3 хил., а на леглата – 12.6 хиляди. В сравнение с май 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нарастват с 9.7%, а леглата в тях – с 13.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 106.4 хил., или с 2.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 80.9 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 25.5 хил. – от чужди граждани.

В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 65.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от български граждани те са 33.4%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 25.5% от нощувките на чужди граждани и 39.4% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 9.3 и 27.2%.

Към 31.12.2022 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 093 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 62 с 44 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 20 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2022 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 79.2% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2022 г. има 5 специализирани болници с 211 легла.

В края на 2022 г. заведенията за извънболнична помощ са 62 с 44 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2021 г. броят на тези заведения в областта се увеличава с едно, а легловият фонд се запазва същият.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 20 с 37 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения със 7 легла.

В края на годината в областта функционират 40 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2022 г. тези заведения в областта са 5 с 20 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла за страната в края на 2022 г. е 848.5 на 100 000 души от населението. За област Хасково този показател е 526.9 на 100 000 души от населението от населението в областта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“.

Оценка на бедността

През 2022 г. линията на бедност за област Пловдив e 466.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 19.6% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 2.4%, а относителният дял на бедното население намалява с 3.9 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 19.6 до 28.6%, или с 9.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.3%, или с 23.7 процентни пункта.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2022 г. населението на област Пазарджик е 226 209 души, което представлява 3.5% от населението на България и нарежда областта на 8-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора,  Благоевград и София (област). В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 416 души, или с 0.6%.(за 2021 г. е било 227 625).

Мъжете са 109 829 (48.6%), а жените – 116 380 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 жени.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 53 920, или 23.8% от населението на страната

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 28.2%, а на мъжете – 19.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.4%, и Благоевград – 21.6%.