Естествен, механичен прираст и миграция на населението в област Пазарджик през 2018 година

Естествен и механичен прираст на населението.

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 440 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 5.6‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.1‰, а в селата – минус 8.1‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. 

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9‰) и Сливен (-3.6‰). 

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.0‰, и Кюстендил – минус 13.4‰

Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Сърница (-0.2‰), Ракитово (-0.3‰) и Велинград (-3.4‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Лесичово – минус 15.8‰, следвана от общините Стрелча (-14.9‰) и Белово (-13.1‰).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 1 046 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

Брачност и бракоразводност в област Пазарджик през 2018 година

През 2018 г. се наблюдава увеличение на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 1 100 и са със 14 повече от предходната година. От всички регистрирани бракове 65.8% (724) са сред населението в градовете. В селата са сключени 376 брака. Коефициентът на брачност[1] през 2018 г. е 4.3‰.

По общини най-малко бракове на 1 000 души от населението са сключени в община Панагюрище (2.4‰) и община Стрелча (2.4‰), следват общините Белово (2.6‰), Велинград (2.8‰) и Батак (3.0‰). Най-висок е коефициентът на брачност в община Брацигово (5.8‰) и община Септември (5.2‰).

През 2018 г. в област Пазарджик най-голям е броят на сключените бракове във възрастовата група от 25 до 29 години при мъжете – 282, а при жените – 289.

За 90.1% от мъжете и 90.3% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.0 и 27.9 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и с 0.1 години за жените.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич – 5.4‰, и Разград – 5.1‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2.6‰.

Образование в област Смолян през 2018/2019 учебна година

Предучилищно образование

През 2018 г. броят на самостоятелните детски градини в област Смолян е 49, като 19 от тях са в градовете на областта, а 30 – в селата. Броят на децата настанени в тях е 2 779, което е с 93 деца или със 3.2% по-малко от броя им през предходната учебна година, като от общия брой деца 1 386 са момичета и 1 393 – момчета. Детските групи са 148, от които 146 са целодневни и 2 – полудневни. Полудневните групи са в детски градини в селата, като в тях са настанени 12 деца.

Средният брой деца в една детска градина е 57, като в градовете той е значително по-голям – 100, а в селата – 30. За страната този показател е 119 (154 в градовете и 62 в селата). Средният брой деца формиращи една група е 19, съответно – 22 в градовете и 15 в селата.

Броят на местата в детските градини в област Смолян е 3 898, като на 100 деца се падат 140 места. За страната на 100 деца се падат 107 места.

Педагогическият персонал зает в детските градини е 316 души, от които 298 са детски учители. Общият брой на педагогическия персонал през учебната 2018/2019 година намалява с 7 души (2.2%) в сравнение с предходната учебна година.

Противообществени прояви и престъпления на малолетни и непълнолетни лица в област Смолян през 2018 година

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. в област Смолян на отчет[1] в детските педагогически стаи (ДПС) саводени 120 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления като броят им в сравнение с 2017 г. намалява с 2 лица (1.6%) .

Основните характеристики на водените на отчет в детските педагогически стаи са следните:

  • Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) са 71.7%, а малолетни (на възраст от 8 до 13 г.) са 28.3%;
  • Момчета са 101 лица (84.2%), а   момичета – 19 или 15.8%;
  • Учащи са 107 лица (89.2%);
  • В криминогенна среда живеят 87 лица (72.5%).

Броят на заведените на отчет през годината в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни е 39, или 32.5% от всички водени на отчет лица като 48.7% от тях са малолетни. В сравнение с 2017 г. броят на новозаведените нараства с 8.3%.


[1] Малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Наети лица и средна брутна работна заплата през първото тримесечие на 2019 г. в област Пазарджик

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на март 2019 г. се увеличават с 1.4% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 60.0 хиляди.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.7% (13.3 хиляди), а в частния сектор с 1.3% (46.8 хиляди) през първото  тримесечие на 2019 година.

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 1.3% или с 0.8 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е с 2.2%., а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 1.9%.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2019 г. за област Пазарджик е 907 лв., за февруари – 927 лв., и за март – 985 лева.

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 3.0% и достига 940 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 019 лв., а за частния – 917 лева. През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 13.8% в сравнение с първото тримесечие на 2018 година.

Дейност на местата за настаняване в област Пазарджик през март 2019 година

През март 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 53 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 933, а на леглата – 4 202. В сравнение с март 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 3.9%, а на леглата в тях – с 1.8%

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март 2019 г. е 46 721, или с 5.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 93.6% от тях са осъществени от български граждани и 6.4% – от чужди. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Чешката република – 19.0%, следвани от Република Северна Македония – 13.9% и Руската федерация – 10.1%.

Наети лица и средна брутна заплата в област Хасково през първото тримесечие на 2019 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2019 г. нарастват с 1.1 хил., или с 2.1% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 52.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 28.1%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 17.9% и „Образование“ с 8.5%.

В края на март 2019 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 1.3 хил., или с 2.5% спрямо същия период на предходната година.Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2019 г. е 840 лв., за февруари – 860 лв. и за март – 882 лева.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кърджали през първо тримесечие на 2019 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на март 2019 г. се увеличават с 4.4% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 30.9 хиляди. Спрямо края на четвърто тримесечие на 2018 г. наетите лица в частния сектор бележат ръст с 5.1% (до 22.1 хиляди), а в обществения сектор – с 2.8% и достигат до 8.8 хиляди.

В края на март 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 3.5%. В сравнение с края на март 2018 г. наетите в частния сектор се увеличават с 3.0% (или с 0.6 хил.), а в обществения сектор – с 4.6% (или с 0.4 хил.).

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава с 1.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. и достига 894 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1004 лв., а за частния – 851 лева. През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 11.9% в сравнение със същия период на предходната година.

Наети лица и средна брутна заплата в област Пловдив през първото тримесечие на 2019 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2019 г. се увеличават с 2.1 хил., или с 0.9% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 224.8 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ – с 10.1%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 6.0% и „Други дейности“ – с 1.9%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Операции с недвижими имоти“ – с 12.8%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 10.5% и „Добивна промишленост“ – с 5.7%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 32.4%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.8% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.7%. В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.8% повече в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Строителство“ – с 27.6%, „Култура, спорт и развлечения“ – със 7.6% и „Добивна промишленост“ – с 5.7%.

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през март 2019 година

През март 2019 г. в областта са функционирали 196 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.5 хиляди. В сравнение с март 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 4.3%, а леглата в тях – с 1.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 76.0 хил., или с 6.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 61.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 14.6 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 58.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 34.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.3% от нощувките на чужденци и 39.0% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 6.1 и 26.4%.