Териториални статистически бюра

През май 2019 г. в областта са функционирали 211 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.2 хил., а на леглата – 10.0 хиляди. В сравнение с май 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 10.5%, а леглата в тях – със 7.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 96.1 хил., или с 6.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 61.5 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 34.6 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 28.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 33.1% от нощувките на чужденци и 42.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.7 и 29.9%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Пловдив e 368.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава със 7.7%, а относителният дял на бедното население запазва равнището си (табл.1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.9 до 31.5%, или с 9.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.6%, или с 21.7 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Кърджали e 263.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 16.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 8.4%, докато относителният дял на бедното население намалява с 12.2 процентни пункта (табл.1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 16.9 до 31.1%, или с 14.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 49.5%, или с 32.6 процентни пункта.

Към 31.12.2018 г. в област Пазарджик в състава на 23-те детски градини (ДГ) функционират яслени групи с общо 700 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта се увеличават с 8, или с 1.2%.

В градовете в областта детските ясли са 20 с 634 места, а в селата – 3 с 66 места.

Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2018 г. общо за област Пазарджик е 9.8 на 100 деца до 3-годишна възраст (фиг. 1). Най-висока е осигуреността с места в общините

Стрелча (21.9 на 100 деца), Брацигово (19.0 на 100 деца) и Пещера (18.6 на 100 деца). Най-ниска е осигуреността в общините Велинград (4.1 на 100 деца), Септември (6.6 на 100 деца) и Панагюрище (9.8 на 100 деца). В общините Лесичово и Сърница няма функциониращи детски ясли.

През 2018 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 591 деца, или с 12 повече в сравнение с 2017 г. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 648 деца (табл. 2), от които момчета са 339, а момичета – 309. В сравнение с 2017 г. броят на децата в детските ясли намалява с 4.7%.

По последни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян към края на март 2019 г. нарастват с 2.5% спрямо края на декември 2018 г. и достигат 32.1 хил., като обществения сектор има увеличение на наетите с 6.3%, а в частния сектор – с 1.2%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, „Административни и спомагателни дейности” и „Селско, горско и рибно стопанство“. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Операции с недвижими имоти” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 36.6 и 11.5%.

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян са с 2.5% повече в сравнение със същия период на предходната година, като увеличението на наетите в обществения сектор е с 10.3%, а в частния сектор – с 0.1%.Средната брутна месечна работна заплата в област Смолян за януари 2019 г. е 827 лв., за февруари – 847 лв. и за март – 877 лева.

Към края на 2018 г. в област Смолян функционират 16 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 379 места в тях (табл. 1). В градовете детските ясли са 13 с 347 места, а в селата – 3 с 32 места. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта през 2018 г. намаляват с 26. 15 са детските ясли в състава за детски градини, а една е самостоятелна.

През 2018 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 301 деца или с 11 деца по-малко в сравнение с 2017 година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 309 деца (табл. 2), от които момчета са 162, а момичета – 147. В сравнение с 2017 г. броят на децата в детските ясли към 31.12.2018 г. намалява с 1.9%.

Разпределението на децата, отглеждани в детски ясли, към 31.12.2018 г. по възраст е следното – най-голям е относителният дял на децата на 2-годишна възраст – 92.6%, децата на 3 и повече години са 3.2%. На 1 година са 13 деца или 4.2% (фиг. 1).

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2018 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 469 сгради или с 59 повече в сравнение с 2017 година. Жилищата в тях са 123 088. В градовете се намират 66.6% от всички жилища в областта, а в селата – 33.4%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 536 с 30 713 жилища в тях, тухлените сгради – 54 941 със 77 275 жилища, а 15 100 жилища се намират в 14 992 сгради с друга конструкция. В градовете 36.6% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.5% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.4% в тухлени сгради и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -34.0%, а най-нисък след 2011 г. – 0.7%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.7%, а в селата с три  и четири стаи са 61.8%.

Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9. Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 540 при средно за страната 566.

През април 2019 г. в област Кърджали са функционирали 36 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 564, а на леглата – 1 153. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 5.9%, а на леглата в тях – с 4.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г. е 5 532 и намалява с 8.4% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства с 6.8%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 20.5%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 57.9%, следвани от Гърция – 8.9%, Обединеното кралство – 5.0% и Германия – 4.5.

През април 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 51 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 922, а на леглата – 4 222. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 2.0%, а на леглата в тях – с 1.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г. е 42 607, или с 8.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 10.4%) се наблюдава в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди.

През април 2019 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 84.0% от общия брой нощувки на български граждани и 83.2% – на чужди, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 16.0 и 16.8%.   Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Република Северна Македония – 17.0%, следвани от Израел – 9.4% и Руската федерация – 9.0%.

През април 2019 г. в областта са функционирали 204 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.1 хил., а на леглата – 9.7 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 7.9%, а леглата в тях – с 3.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 87.1 хил., като 64.8 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 22.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 54.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 36.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 38.4% от нощувките на чужденци и 39.2% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.0 и 24.1%.