Териториални статистически бюра

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2019 г. населението на област Пазарджик е 252 776 души, което представлява 3.6% от населението на България и нарежда областта на 7-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 2 703 души, или с 1.1% (за 2018 г. е било 255 479).

Мъжете са 123 715 (48.9%), а жените – 129 061 (51.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 043 жени.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 52 708, или 20.9% от населението в областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.6%, а на мъжете -17.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.2%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 20.0%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 38 259, или 15.1% от общия брой на населението в област Пазарджик. За страната този показател е 14.4%.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

През 2019 г. в област Пазарджик са регистрирани 2 323 родени деца, като от тях 2 310 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял със 104 деца (за 2018 г. броят на живородените е 2 414 деца), или с 4.3%.

Броят на живородените момчета (1 193) е със 76 по-голям от този на живородените момичета (1 117), или на 1 000 живородени момчета се падат 936 момичета.

Коефициентът на общата раждаемост през 2019 г. е 9.1 ‰, а през предходните 2018 и 2017 г. той е бил съответно 9.4 и 9.0‰. В градовете и селата живородените са съответно 1 464 и 846 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 9.0‰ в селата. През 2018 г. тези коефициенти са били съответно 9.5 и 9.3‰.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4‰, и София (столица) – 9.8‰. В седемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.2‰, и Видин – 6.5‰.

Демографската картина на област Смолян през 2019 г. показва, че населението намалява и застарява, намалява абсолютният брой на живородените, намалява броят на умрелите лица, както и коефициентът на обща смъртност, увеличава се броят на изселените и заселените. Нараства броят на сключените граждански бракове. Намалява броят на бракоразводите.

Към 31 декември 2019 г. населението на област Смолян е 103 532 души, което представлява 1.5% от населението на страната и нарежда областта на 27 място, като след нея е само област Видин. В сравнение с 2018 г. населението на областта е намаляло с 1 889 души, или с 1.8%.

Мъжете са 49 930 (48.2%), а жените – 53 602 (51.8%), т.е. на 1 000 мъже се падат 1 074 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 25 620, или 24.7% от населението на областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.9 процентни пункта, а спрямо 2009 г. увеличението е със 8.1 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 28.9%, а на мъжете – 20.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Баните (37.5%), Чепеларе (28.8%), Девин (26.7%) и Неделино (25.5%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Доспат – 20.2%, Рудозем – 20.9% и Мадан – 22.3%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 11 858, или 11.5% от общия брой на населението. Спрямо 2018 г. този показател не е променен.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Рудозем – 14.0%, Доспат и Мадан – 12.2% и Смолян – 12.0% от населението на общината. Най-нисък е този дял в община Баните – 6.0%.

Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.

Текущата демографска ситуация в областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата смъртност.

Като положителни тенденции през 2019 г. могат да се отчетат положителния механичен прираст и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.

1. Основни тенденции в броя и структурите на населението

В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2019 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 666 801 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 1 533 души, или с 0.2%.

В общия брой на населението жените са повече (52.0%), или на 1000 мъже се падат 1083 жени.

Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 505 158 души, или 75.8% от населението на областта, а в селата – 161 643 души (24.2%).

Към края на 2019 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 – села. В 21, или в 9.9% от населените места живеят от 1 до 50 души.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

Към 31.12.2019 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 21.0% (139 759) от населението на областта. В сравнение с 2018 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.2 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст 65 и повече години е 24.5%, а на мъжете – 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 14.8% (98 568) от общия брой на населението. Спрямо 2018 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – се увеличава с 0.2 процентни пункта.

През февруари 2020 г. в област Кърджали са функционирали 41 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 640, а на леглата – 1 243. В сравнение с февруари 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 57.7%, а на леглата в тях – с 45.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2020 г. е 4 736 и нараства с 39.1% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди се увеличава със 113.5%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 12.4%.

През февруари 2020 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 38.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36.7% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 61.1% и 63.3%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 76.1% от всички реализирани нощувки, следвани от Румъния – 6.1%, Гърция – 5.9% и Нидерландия – 1.9%.

Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравно-осигурителната и системата за социална защита.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2019 г. населението на област Хасково е 225 317 души, и в сравнение с 2018 г. намалява с 2 824 души, или с 1.2%. Мъжете в областта са 109 971 (48.8%), а жените – 115 346 (51.2%), или на 1 000 мъже в областта се падат 1 049 жени.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. в област Хасково е 130 561 души, което е 57.9% от населението на областта, като мъжете са 69 728, а жените – 60 833. Броят на трудоспособното население в областта през 2019 г. намалява с 2 347 души, или с 1.8% спрямо предходната година.

Населението в над трудоспособна възраст е 59 903 души, което представлява 26.6% от общото население в областта.

Средната възраст на населението в областта в края на 2019 г. е 44.9 години, при средна възраст за страната 43.9 години. При мъжете средната възраст е 43.0, а при жените – 46.6 години. Средната възраст на населението в градовете е 43.7 години, а в селата – 48.0 години.

През февруари 2020 г. в областта са функционирали 201 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.3 хил., а на леглата – 10.5 хиляди. В сравнение с февруари 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 4.1%, а леглата в тях – с 12.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 87.8 хил., или с 28.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 73.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 14.1 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 61.0% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 44.6%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.4% от нощувките на чужденци и 33.7% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 8.6 и 21.7%.

През декември 2019 г. в област Смолян са функционирали 280 места за настаняване с над 10 легла, от които 127 са хотели и 153 – други места за краткосрочно настаняване (хижи, квартири, почивни станции, бунгала и ваканционни селища). Броят на стаите в тях е 5 552, а на леглата -11 774. В сравнение с предходния месец общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 42.9%, а леглата в тях – с 44.8%. Спрямо декември 2018 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 3.4%, а леглата в тях – с 0.9%.

Реализираните нощувки в област Смолян са 90 551, като 75 743 (83.6%) от тях са от български граждани, а 14 808 (16.4%) – от чужденци. В сравнение със същия месец на предходната година, през декември 2019 г. реализираните нощувки се увеличават с 9.7%, като нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди се увеличават с 1.0%, в категориите с 3 звезди – с 6.2%, а в местата с 4 и 5 звезди – с 18.8%.

През декември 2019 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 53.5% от нощувките на чужденци и 39.6% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 41.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 4.6 и 27.3%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2019 г. се увеличават с 0.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достигат 33 157. От всички пренощували лица 87.8% са българи и са реализирали средно по 2.6 нощувки. От тях 40.8% са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Пренощувалите чужденци са 4 061, като 55.0% от тях също са предпочели местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки във всички места за настаняване е 2.7.

• През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 101.6 хил., или 71.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) нараства с 3.0 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица достига 103.1 хил., или 53.0 % от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 101.2 хиляди.
• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 70.9% (73.7% за мъжете и 67.9% за жените), с 4.9 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 64.6%, с 3.2 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 41.2 хиляди, от които 19.0 хил. са мъже и 22.2 хил. са жени.

• През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 308.9 хил., или 72.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.5 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица достига 315.4 хил., или 55.5% от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 301.6 хил., като в сравнение с 2018 г. намаляват с 0.1%.
• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 70.3% (74.4% за мъжете и 66.2% за жените), или с 0.4 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 70.0%, и е с 0.6 процентни пункта по – висок в сравнение с 2018 година.
• Безработните лица са 7.6 хиляди.
• Коефициентът на безработица намалява с 1.2 процентни пункта в сравнение с 2018 г. и достига 2.4%.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 120.2 хил., от които 50.4 хил. са мъже и 69.8 хил. – жени. Коефициентът на икономическа неактивност е 28.0%, съответно 23.5% за мъжете и 32.5% за жените.
• Броят на заетите лица с висше образованиее 89.6 хил., със средно – 179.8 хил. и с основно и по-ниско образование – 46.0 хиляди.
• Коефициентът на заетост при лицата с висше образование е 73.1%, или с 2.8 процентни пункта по-висок от този за 2018 г., за лицата със средно образование той е 62.7% и съответно с 0.1 процентни пункта по-висок, за лицата с основно и по-ниско образование – 29.0%, съответно с 0.5 процентни пункта по-нисък спрямо 2018 година.