Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Смолян e 445.60 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 23.2% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 33.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 6.4 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.2 до 26.8%, или с 3.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.5%, или със 17.3 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2020 г. намаляват с 5.6 хил., или с 2.5% спрямо края на март 2020 г., като достигат 214.6 хиляди. По икономически дейности спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Строителство“ – с 6.5%, „Други дейности“ – с 3.6% и „Образование“ – с 3.5%. Увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Финансови и застрахователни дейности“, „Държавно управление“ и „Култура, спорт и развлечения“. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 32.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.8% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.6%.

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 4.3% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 19.4%, „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 14.9% и „Добивна промишленост“ – с 8.5%.

През юни 2020 г. в област Кърджали са функционирали 39 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 594, а на леглата – 1 180. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 18.2%, а на леглата в тях – с 10.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2020 г. е 4 952 и намалява с 28.7% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди се увеличава с 5.8%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 55.7%.

През юни 2020 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 65.4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 34.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 34.6% и 65.9%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Румъния – 34.6% от всички реализирани нощувки, следвани от Гърция – 19.6%, Турция – 17.8% и Нидерландия – 7.5%.

През юни 2020 г. в областта са функционирали 197 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.1 хил., а на леглата – 10.0 хиляди. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 11.3%, а леглата в тях – с 2.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 37.7 хил., или с 66.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 35.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 2.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 49.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 33.5%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 40.0% от нощувките на чужденци и 28.0% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 10.5 и 38.5%.

През второто тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 244 жилищни сгради с 1 109 жилища в тях и със 127 861 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради с 12 465 кв. м РЗП и на 93 други сгради с 61 116 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 21.4%, жилищата в тях – с 58.2%, а общата им застроена площ – с 48.7%. Броят на разрешителните за строеж на административни сгради бележи увеличение с 55.6%, но тяхната РЗП намалява с 15.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад със 7.9%, но тяхната РЗП нараства с 24.3%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват със 7.2%, жилищата в тях – с 13.3%, а разгънатата им застроена площ – с 14.7%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради нараства почти два пъти, а тяхната РЗП – с 28.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 25.6%, а тяхната РЗП – с 32.2%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2019 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 101 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 61 с 41 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 38 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.6% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2019 г. има 5 специализирани болница с 219 легла.

В края на 2019 г. заведенията за извънболнична помощ са 61 с 41 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2018 г. броят на тези заведенията намалява с едно.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 17 с 31 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения с 10 легла.

В края на годината в областта функционират 42 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология. В края на 2019 г. тези заведения в областта са 5 с 38 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла общо за страната в края на 2019 г. е 776.8 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол  (385.2) и Видин (404.4) (фиг. 1).

През май 2020 г. в областта са функционирали 110 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 2.5 хил., а на леглата – 5.0 хиляди. В сравнение с май 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 47.9%, а леглата в тях – с 49.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 8.5 хил., или с 91.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 8.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 0.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 18.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 22.8%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 73.9% от нощувките на чужденци и 34.7% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.9 и 42.5%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Кърджали e 340.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 24.2% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 29.2%, а относителният дял на бедното население – със 7.3 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 24.2 до 29.4%, или с 5.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.2%, или с 19.0 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Пловдив e 393.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.0% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 6.6%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.9 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 31.0%, или с 10.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.5%, или с 19.5 процентни пункта.

През април 2020 г. в област Кърджали са функционирали 17 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 263, а на леглата – 507. В сравнение с април 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 52.8%, а на леглата в тях – с 56.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2020 г. е 539 и намалява с 90.3% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 84.1%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – с 96.8%.

През април 2020 г. в местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 84.2% от общия брой нощувки на български граждани, а в тези с 3 звезди – 15.8%. Няма реализирани нощувки от чужди граждани.