По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 221.1 хиляди, като намаляват с 2.0 хил. или 0.9% спрямо края на юни 2022 година. По икономически дейности спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 8.0% и „Строителство“ – с 4.6%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.0%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 2.9% и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 2.2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.2% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 8.1%.

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.7% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление с 8.5% е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост“ – с 8.2%, „Други дейности“ – със 7.9% и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 5.8%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на септември 2022 г. намаляват с 0.4 хил., или с 1.2% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 31.0 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в частния сектор бележат намаление с 2.0% (до 21.3 хиляди), докато в обществения сектор имаме увеличение с 0.6% и достигат до 9.7 хиляди.

В края на септември 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 1.0%. В сравнение с края на септември 2021 г. наетите в обществения сектор се увеличават с 2.9% (или с 0.3 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.7% (или с 0.6 хил.).

През третото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за областта намалява с 0.2% спрямо второто тримесечие на 2022 г. и достига 1 277 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 537 лв., а за частния – 1 162 лева.

През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 9.6% в сравнение със същия период на предходната година.

През септември 2022 г. в областта са функционирали 251 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 12.6%, а леглата в тях – с 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 118.0 хил., или с 22.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 51.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 38.1%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.0% от нощувките на чужденци и 31.8% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.2 и 30.1%.

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик броят на лицата с висше образование е 36 387, или всеки шести (16.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 4.5 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 20.4%, а на мъжете – 13.1%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 5.4 и 3.4 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 21.7%, то в селата е 9.2%.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).

В област Пазарджик най-висок е относителният дял на висшистите в общините Пазарджик (21.0%), Пещера (17.5%) и Панагюрище (17.0%), а най-нисък в Лесичово (7.9%), Ракитово (8.6%) и Сърница (10.8%).

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Този процес в област Кърджали се извършва доста по-бавно и като краен резултат имаме относително по-неблагоприятна образователна структура, в сравнение с другите области в страната.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в област Кърджали е 18 668. Те съставляват 14.0% от населението на възраст 7 и повече години. Това е най-ниският относителен дял на висшистите спрямо другите области на страната.

Сравнението по общини показва още по-неблагоприятни резултати за всички общини на областта, с изключение на община Кърджали, където относителният дял на лицата с висше образование е 20.0%, но пак е по-нисък от средния за страната.

В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 3.7 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 16.8%, а на мъжете – 11.1%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 4.1 и 3.1 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете на областта е 25.2%, то в селата е 6.1%, или четири пъти по-малко.

През третото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 345 жилищни сгради с 4 760 жилища в тях и с 475 521 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради с 1 899 кв. м РЗП и на 145 други сгради със 184 250 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради бележат спад с 13.5%, но жилищата в тях се увеличават със 161.5%, а общата им застроена площ – със 109.8%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи увеличение с 18.9%, а тяхната РЗП – със 169.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради бележат ръст от 39.1%, жилищата в тях – над три пъти, а разгънатата им застроена площ – над два пъти повече. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нарастват с 39.4%, а тяхната РЗП – със 140.8%.

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в областта е 149.2 хил., или всеки четвърти (25.2%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.8 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.2%, а на мъжете – 20.8%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 6.9 и 4.6 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 29.7%, то в селата е 12.3%, или два и половина пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в община Пловдив – 35.2%, следвана от общините Родопи (21.9%) и Сопот (19.1%), а най-нисък е в общините Раковски (10.0%), Садово (10.1%), Съединение и Калояново (по 10.9%).

Образователна структура на населението

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в област Хасково е 35 670, или с висше образование са 17.9% от населението на възраст 7 и повече години. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 3.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 21.3%, а на мъжете – 14.3%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 4.8 и 2.9 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 22.1%, то в селата е 7.1%, или три пъти по-малко.

Към 7 септември 2021 г. 89 952 лица в областта са със завършена най-висока степен средно образование. От тях 32.5% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 67.5% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 316 лица, а 3 372 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование. 

През второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Смолян е 45.4 хил., от които 23.0 хил. са мъже, а 22.4 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица нараства с 10.5%, а спрямо второто тримесечие на 2021 г. – с 3.4%.

През второто тримесечие на 2022 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 42.7 хил., като 21.7 хил. от тях са мъже, а 20.9 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група нараства в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. с 9.5%,  а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.  – с 2.4%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 69.4%, съответно 69.1% за мъжете и 69.8% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент нараства с 6.4 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.  – с 4.0 процентни пункта.

През август 2022 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната в област Пазарджик са функционирали 90 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 3 282, а на леглата – 6 961. В сравнение с август 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 69.8%, а на леглата в тях – с 61.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2022 г. е 127 426, или с 65.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 94.0% от тях са осъществени от български граждани и 6.0% – от чужди.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел – 29.8%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2022 г. в област Пазарджик се увеличават с 59.4% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достигат 40 783. От всички пренощували лица 95.3% са българи и са реализирали средно по 3.1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 1 905 и са реализирали средно по 4.0 нощувки.