Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение; 
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната.

При преброяванията използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Кърджали българската етническа група обхваща 37 383, или 29.0% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 1.2 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 83 280, или 64.5% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.7 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към ромския етнос са се самоопределили 1354, или 1.0% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група остава непроменен в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 2 130 души, или 1.7%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 640 (0.5%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 269, или 3.3% от отговорилите лица.

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата показват, че през 2022 г. 89.1% от домакинствата в област Пловдив имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 0.2 процентни пункта спрямо предходната година. Средната стойност за страната по този показател е 87.3%. По дял на домакинствата с достъп до интернет областта е на пето място в страната.

През 2022 г. 78.4% от населението на възраст 16 – 74 навършени години се възползва от удобствата на глобалната мрежа всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата в сравнение с предходната година е регистриран ръст от 5.6 проценти пункта, а в сравнение с 2010 г. – ръст от 39.4 проценти пункта.

През октомври 2022 г. в областта са функционирали 237 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.4%, а леглата в тях – с 12.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 116.0 хил., или с 42.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.3 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 24.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 39.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.4% от нощувките на чужденци и 34.0% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.3 и 27.0%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Смолян българската етническа група обхваща 86 818, или 90.9% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 3 049, или 3.2% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.7 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към ромския етнос са се самоопределили 483, или 0.5% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група се запазва същия като в 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 3 589 души, или 3.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 236 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 373, или 1.4% от отговорилите лица.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.  Към 7 септември 2021 г. в област Хасково българската етническа група обхваща 154 088, или 78.5% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.9 процентни пункта.  Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението на двете основни етнически групи (минимално увеличение има само при турския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 221.1 хиляди, като намаляват с 2.0 хил. или 0.9% спрямо края на юни 2022 година. По икономически дейности спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 8.0% и „Строителство“ – с 4.6%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.0%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 2.9% и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 2.2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.2% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 8.1%.

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.7% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление с 8.5% е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост“ – с 8.2%, „Други дейности“ – със 7.9% и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 5.8%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на септември 2022 г. намаляват с 0.4 хил., или с 1.2% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 31.0 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в частния сектор бележат намаление с 2.0% (до 21.3 хиляди), докато в обществения сектор имаме увеличение с 0.6% и достигат до 9.7 хиляди.

В края на септември 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 1.0%. В сравнение с края на септември 2021 г. наетите в обществения сектор се увеличават с 2.9% (или с 0.3 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.7% (или с 0.6 хил.).

През третото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за областта намалява с 0.2% спрямо второто тримесечие на 2022 г. и достига 1 277 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 537 лв., а за частния – 1 162 лева.

През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 9.6% в сравнение със същия период на предходната година.

През септември 2022 г. в областта са функционирали 251 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 12.6%, а леглата в тях – с 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 118.0 хил., или с 22.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 51.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 38.1%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.0% от нощувките на чужденци и 31.8% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.2 и 30.1%.