През третото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 345 жилищни сгради с 4 760 жилища в тях и с 475 521 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради с 1 899 кв. м РЗП и на 145 други сгради със 184 250 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради бележат спад с 13.5%, но жилищата в тях се увеличават със 161.5%, а общата им застроена площ – със 109.8%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи увеличение с 18.9%, а тяхната РЗП – със 169.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради бележат ръст от 39.1%, жилищата в тях – над три пъти, а разгънатата им застроена площ – над два пъти повече. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нарастват с 39.4%, а тяхната РЗП – със 140.8%.

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в областта е 149.2 хил., или всеки четвърти (25.2%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.8 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.2%, а на мъжете – 20.8%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 6.9 и 4.6 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 29.7%, то в селата е 12.3%, или два и половина пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в община Пловдив – 35.2%, следвана от общините Родопи (21.9%) и Сопот (19.1%), а най-нисък е в общините Раковски (10.0%), Садово (10.1%), Съединение и Калояново (по 10.9%).

През август 2022 г. в областта са функционирали 256 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.0 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с август 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 8.5%, а леглата в тях – с 4.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 133.1 хил., или с 3.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 106.5 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.6 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 48.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 36.3%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 37.9% от нощувките на чужденци и 30.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.3 и 33.6%.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Брой и прираст на населението

Населението на областта към 7 септември 2021 г. е 634 497. Жените са 331 893 (52.3%), а мъжете 302 604 (47.7%), или на 1000 жени се падат 912 мъже.

В периода между последните две преброявания населението на областта е намаляло с 48 530 души, или със 7.1%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление се увеличава от 0.5 на година през периода 2001 – 2011 г. на 0.7 през периода 2011 – 2021 година.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на областта, са естественото движение (раждания и умирания) и вътрешната и външната миграция.

През юли 2022 г. в областта са функционирали 263 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.4 хил., а на леглата – 12.7 хиляди. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 11.0%, а леглата в тях – с 11.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 137.2 хил. или с 16.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 110.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.8 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 46.4% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 34.6%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 41.2% от нощувките на чужденци и 34.8% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.4 и 30.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. нарастват с 1.9 хил., или с 0.9% спрямо края на март 2022 г., като достигат 223.1 хиляди. По икономически дейности спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Строителство“ – с 3.8%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.2% и „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 2.9%. Увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 22.3%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 4.7% и „Добивна промишленост“ – с 3.5%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.7%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.0% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.9%.

В края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.03% повече в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 19.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 12.2% и „Добивна промишленост“ – с 9.3%.

През юни 2022 г. в областта са функционирали 254 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.2 хил., а на леглата – 12.3 хиляди. В сравнение с юни 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 15.5%, а леглата в тях – с 12.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 115.8 хил., или с 34.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 92.1 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 23.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 56.7% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 38.8%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 36.0% от нощувките на чужденци и 33.3% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.3 и 27.9%.

През второто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 399 жилищни сгради с 1 820 жилища в тях и с 226 633 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 122 други сгради с 68 321 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 24.3%, но жилищата в тях намаляват с 5.3%, а общата им застроена площ – с 8.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат ръст от 16.2%, а тяхната РЗП – от 38.2%.

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради нарастват с 64.2%, жилищата в тях – със 72.3%, а разгънатата им застроена площ – с 93.7%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече с 3.4%, а тяхната РЗП – с 22.8%.

През май 2022 г. в областта са функционирали 226 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.7 хил., а на леглата – 11.1 хиляди. В сравнение с май 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нарастват с 1.8%, а леглата в тях – също с 1.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 104.1 хил., или с 29.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 78.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 25.9 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 66.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 42.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.0% от нощувките на чужденци и 30.3% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.2 и 27.0%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2021 г. линията на бедност за област Пловдив e 478.50 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 23.5% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 12.5%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.8 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.5 до 30.9%, или със 7.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.5%, или с 19.0 процентни пункта.