Териториални статистически бюра

През април 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 51 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 922, а на леглата – 4 222. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 2.0%, а на леглата в тях – с 1.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г. е 42 607, или с 8.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 10.4%) се наблюдава в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди.

През април 2019 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 84.0% от общия брой нощувки на български граждани и 83.2% – на чужди, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 16.0 и 16.8%.   Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Република Северна Македония – 17.0%, следвани от Израел – 9.4% и Руската федерация – 9.0%.

Естествен и механичен прираст на населението.

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 440 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 5.6‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.1‰, а в селата – минус 8.1‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. 

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9‰) и Сливен (-3.6‰). 

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.0‰, и Кюстендил – минус 13.4‰

Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Сърница (-0.2‰), Ракитово (-0.3‰) и Велинград (-3.4‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Лесичово – минус 15.8‰, следвана от общините Стрелча (-14.9‰) и Белово (-13.1‰).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 1 046 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

През 2018 г. се наблюдава увеличение на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 1 100 и са със 14 повече от предходната година. От всички регистрирани бракове 65.8% (724) са сред населението в градовете. В селата са сключени 376 брака. Коефициентът на брачност[1] през 2018 г. е 4.3‰.

По общини най-малко бракове на 1 000 души от населението са сключени в община Панагюрище (2.4‰) и община Стрелча (2.4‰), следват общините Белово (2.6‰), Велинград (2.8‰) и Батак (3.0‰). Най-висок е коефициентът на брачност в община Брацигово (5.8‰) и община Септември (5.2‰).

През 2018 г. в област Пазарджик най-голям е броят на сключените бракове във възрастовата група от 25 до 29 години при мъжете – 282, а при жените – 289.

За 90.1% от мъжете и 90.3% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.0 и 27.9 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и с 0.1 години за жените.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич – 5.4‰, и Разград – 5.1‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2.6‰.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на март 2019 г. се увеличават с 1.4% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 60.0 хиляди.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.7% (13.3 хиляди), а в частния сектор с 1.3% (46.8 хиляди) през първото  тримесечие на 2019 година.

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 1.3% или с 0.8 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е с 2.2%., а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 1.9%.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2019 г. за област Пазарджик е 907 лв., за февруари – 927 лв., и за март – 985 лева.

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 3.0% и достига 940 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 019 лв., а за частния – 917 лева. През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 13.8% в сравнение с първото тримесечие на 2018 година.

През март 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 53 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 933, а на леглата – 4 202. В сравнение с март 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 3.9%, а на леглата в тях – с 1.8%

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март 2019 г. е 46 721, или с 5.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 93.6% от тях са осъществени от български граждани и 6.4% – от чужди. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Чешката република – 19.0%, следвани от Република Северна Македония – 13.9% и Руската федерация – 10.1%.

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 110.8 хил., или 67.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 2.0 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица достига 108.7 хил., или 49.9% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 105.6 хил.

• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 63.8% (68.9% за мъжете и 58.4% за жените), или с 0.8 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2017 година.

• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 60.4%, и е с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с 2017 година.

• Безработните лица са 5.3 хиляди.

• Коефициентът на безработица намалява с 1.6 процентни пункта в сравнение с 2017 г. и достига 4.6%.

Раждаемост

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

През 2018 г. в област Пазарджик са регистрирани 2 427 родени деца, като от тях 2 414 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 67 деца (за 2017 г. броят на живородените е 2 347 деца), или с 2.9%.

Броят на живородените момчета (1 238) е с 62 по-голям от този на живородените момичета (1 176), или на 1 000 живородени момчета се падат 950 момичета.

Коефициентът на общата раждаемост[ през 2018 г. е 9.4 ‰, а през предходните 2017 и 2016 г. той е бил съответно 9.0 и 9.2‰. В градовете и селата живородените са съответно 1 528 и 886 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.5‰ в градовете и 9.3‰ в селата. През 2017 г. тези коефициенти са били съответно 9.1 и 8.9‰.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.0‰, София (столица) и Ямбол – по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.3‰, Габрово и Видин – по 6.8‰.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2018 г. населението на област Пазарджик е 255 479 души, което представлява 3.6% от населението на България и нарежда областта на 7-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 2 486 души, или с 1.0% (за 2017 г. е било 257 965).

Мъжете са 125 103 (49.0%), а жените – 130 376 (51.0%), или на 1 000 мъже се падат 1 042 жени.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 52 523, или 20.6% от населението в областта. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.2%, а на мъжете -16.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.5%, и Варна – 18.9%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.7%. Най-висок е този дял в Италия (22.6%), следвана от Гърция (21.8%) и Португалия (21.5%). Общо в осем страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

През март 2019 г. Националният статистически институт започва провеждането на анкетно проучване „Статистика на доходите и условията на живот 2019“.

С Регламент № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета се определя обща рамка за системно изготвяне на статистически данни на Европейската общност за доходите и условията на живот (ЕU-SILC), които да включват съпоставима и актуална информация за моментното състояние и динамиката на доходите.

Изследването се провежда върху шестгодишен ротационен панел от обикновени домакинства. Размерът на извадката за всяка година в панела е около 8 600 домакинства, разпределени във всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на 16 и повече години. В периода март – май 2019 г. избраните домакинства ще бъдат посетени от специално обучени анкетьори за провеждане на персонални интервюта и попълване на два въпросника – Въпросник за домакинството и Индивидуален въпросник. Домакинствата са включени в извадката чрез случаен подбор, с който се гарантира представителността на резултатите. При посещенията си в домакинствата анкетьорите ще се легитимират със служебни карти.

През февруари 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 51 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 896, а на леглата – 4 128. В сравнение с февруари 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 8.5%, а на леглата в тях – с 5.5%

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2019 г. е 48 506, или с 3.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 95.4% от тях са осъществени от български граждани и 4.6% – от чужди. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Чешката република – 25.7%, следвани от Република Северна Македония – 15.1% и Руската федерация – 8.3%.