Териториални статистически бюра

PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Оценка на бедността

През 2017 г. линията на бедност общо за област София (столица) е 510.5 лв. средномесечно на лице от домакинство.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 8.0%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.4 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 23.8%, или с 3.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 36.9%, или със 16.3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на септември 2018 г. намаляват с 1.3% спрямо края на юни 2018 г., като достигат до 88.0 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2018 г. наетите лица в частния сектор бележат намаление с 1.9% (до 67.9 хиляди), докато в обществения сектор се увеличават с 0.7% до – 20.1 хиляди.
В края на септември 2018 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 0.7%. По сектори в сравнение с края на септември 2017 г. наетите в частния сектор намаляват с 1.4% (или с 0.9 хил.), докато в обществения сектор бележат увеличение с 1.3% (или с 0.3 хил.).
През третото тримесечие на 2018 г. средната месечна заплата за областта се запазва същата както и през второто тримесечие на 2018 г. – 743 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 974 лв., а за частния – 673 лева.
През третото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 4.9% в сравнение със същия период на предходната година.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2018 г. намаляват с 2.7% спрямо края на юни 2018 г., като достигат 28.4 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.4 и 14.6%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.3% (до 7.2 хил.), а в частния сектор с 3.2% (до 21.2 хиляди).
В края на септември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.2% по-малко в сравнение с края на септември 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на септември 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство”, „Други дейности” и „Транспорт, складиране и пощи”.
През третото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 783 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2018 г. с 0.8%. Най-голямо намаление има в „Култура,спорт и развлечения” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата са „Селско, горско и рибно стопанство” и „Финансови и застрахователни дейности”.
Средната брутна месечна работна заплата в област Кюстендил през третото тримесечие на 2018 г. за обществения сектор е 905 лв., а за частния – 741 лева.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2018 г. намаляват спрямо края на юни 2018 г. с 2.1% и достигат 29.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.2 и 17.1%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.0% (до 6.4 хил.), а в частния сектор – с 6.7% (до 22.6 хиляди).
В края на септември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение с края на септември 2017 година.

През третото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта намалява спрямо второто тримесечие на 2018 г. с 1.8%, като достига 871 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 940 лв., а за частния – 851 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 12.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 5.7%, а в частния сектор – с 15.5%.

PDF файл

През третото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 22 жилищни сгради с 38 жилища в тях и 4 302 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 27 други сгради с 6 511 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават със 100.0%, жилищата в тях – с 245.5%, а общата им застроена площ – със 132.3%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 92.9%, докато общата им застроена площ бележи спад с 34.3% (Фиг. 1).
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличава със 120.0%, жилищата в тях – с 245.5%, а разгънатата им застроена площ – със 78.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 30.8%, а разгънатата им застроена площ – с 33.6%.
През третото тримесечие на 2018 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 296, Пловдив – 239, Варна – 152, Бургас – 151 и София – 125. По този показател област Кюстендил се нарежда на 17-то място сред 28-те области в страната.
През третото тримесечие на 2018 г. в област Кюстендил е започнал строежът на 7 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 1 168 кв. м обща застроена площ и на 5 други сгради с 454 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради остава непроменен, докато жилищата в тях намаляват с 22.2%, а общата им застроена площ – с 52.5%. При започнатите други сгради също се наблюдава понижение с 44.4%, а при разгънатата им застроена площ – с 96.1%.

PDF файл

През третото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 43 жилищни сгради с 48 жилища в тях и 7 428 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 23 други сгради с 2 251 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 53.6%, жилищата в тях – с 4.3%, а общата им застроена площ – с 20.5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 32.4%, а разгънатата им застроена площ – с 63.8%.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 4.9%, броят на жилищата в тях – с 11.6%, а разгънатата им застроена площ – с 5.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 34.3%, а разгънатата им застроена площ – със 75.7%.

През третото тримесечие на 2018 г. в област Перник е започнал строежът на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и с 5 560 кв. м обща застроена площ, и 13 други сгради с 846 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради са повече с 85.7%, а общата им застроена площ бележи ръст от 20.0%, докато жилищата в тях са по-малко с 24.3%,. Броят на започнатите други сгради намалява с 27.8%, но тяхната РЗП нараства с 5.4%.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 16.1%, броят жилищата в тях – с 52.5%, а разгъната им застроена площ – с 33.7%. Започнатите други видове сгради са повече с 30.0%, докато тяхната разгъната застроена площ е по-малко със 7.6%

PDF файл

През 2016 г. в област София (столица) са регистрирани 13 834 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2016 г. се наблюдава намаление с 14.3%. През годината са настъпили 975 броя тежки произшествия, при които леко ранени са 877 души, тежко ранени са 307, а загинали – 37 души. Спрямо предходната година леко ранените лица нарастват 11.0%, а загиналите и тежко ранените намаляват съответно с 11.9 и 41.1%. По брой пътнотранспортни произшествия с пострадали област София (столица) заема първо място в страната.
От участниците в движението с най-голям дял са ранените водачи на МПС (36.1%), следвани от пешеходците (35.3%) и пътниците с – 28.6%. Произшествията по вина на водачите в област София (столица) са 853 броя, като 66.5% от тях са извършени с личен автомобил.
Най-много пътнотранспортни произшествия са регистрирани в сряда – 163, а най-много ранени лица има в понеделник -204 , или 17.2% от всички ранени за областта.

През 2017 година най-много ПТП с пострадали са регистрирани през месец октомври – 104 с ранени- 124 и загинали – 7. Най-малко регистрирани ПТП има през месец февруари -54, най-малко ранени лица има през месец януари- 64, а най-малко загинали – през месец май- (1).

PDF файл

През 2017 г. в София (столица) са приключили делата за 2 198 извършени престъпления. Делата за 941 от тях са завършили с ефективно осъждане, за 1 050 – с условно осъждане, за 84 – с оправдаване, за 24 – с прекратяване, и за 99 – с освобождаване от наказание.
С осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 1 991 извършени престъпления, което е с 9.3% повече в сравнение с 2016 година.
През 2017 г. обвиняеми са били 2 085 лица, от които:
• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 904 лица, или 43.4% от
общия брой на обвиняемите;
• условно осъдени са 983 (47.2%) лица;
• освободени от наказателна отговорност са 101 (4.8%) лица;
• оправдани са 74 обвиняеми лица (3.5%);
• на 23 лица делата са прекратени (1.1%).

PDF файл

През 2017 г. в Софийска област са приключили делата за 1 568 извършени престъпления. Делата за 391 от тях са завършили с ефективно осъждане, за 833 – с условно осъждане, за 21 – с оправдаване, за 20 – с прекратяване и за 303 – с освобождаване от наказание.
С осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 1 224 извършени престъпления. 1 176 от тях са извършени от едно лице, 32 – от две лица, а 16 – от три и повече лица.
Относителният дял на делата, приключили с осъдителни присъди (ефективни и условни), е 78.1%, а 21,9% от делата са завършили с оправдаване, прекратяване и освобождаване от наказание.
През 2017 г. в Софийска област обвиняеми са били 1 545 лица, като делата на 379 от тях (24.5%) са приключили с ефективна осъдителна присъда, на 819 лица (53.0%) – с условна присъда, 19 лица (1.2%) са оправдани, 312 лица (20.2%) са освободени от наказателна отговорност, а делата на 16 лица (1.1%) са прекратени.
Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди през 2017 г. в Софийска област е 1 198. Осъдените непълнолетни лица (14 – 17 години) са 32 (2.7%).

PDF файл

През 2017 г. на територията на област Кюстендил са регистрирани 99 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с пострадали, вследствие на които са загинали 10 лица и са ранени 118 души. В сравнение с 2016 г. се наблюдава увеличение на ПТП с 3.1%, а на ранените лица – с 2.6%. Регистрирано е увеличение на броя на загиналите лица – с 25.0% (Фиг.1).
От общия брой за страната делът на пътнотранспортните произшествия с пострадали през 2017 г. в област Кюстендил е 1.4%, а на ранените и загиналите – съответно 1.4 и 1.5%.
Броят на ПТП по вина на водачите на пътни превозни средства (ППС) е 90, или 90.9% от общия брой за областта. От тях 6, или 6.7% са причинени от водачи, управлявали ППС, чиято собственост е фирмена. Броят на пътнотранспортните произшествия по вина на водачи на лични превозни средства е 84, или 93.3%.
През 2017 г. в областта всички загинали лица при ПТП са по вина на водачите на лични ППС.
В област Кюстендил броят на пътнотранспортните произшествия е най-голям през месец август – 13, или 13.1% от общия брой ПТП. Най-малък брой ПТП има през месеците януари и февруари 2017 г. – по 5 броя. През месеците юли и декември ранените лица са най-много – съответно 15 и 14, или 12.7 и 11.9% от общия брой за годината. По 3 загинали лица има през месеците януари и април, а през месеците март и септември – по 2.