Териториални статистически бюра

Обществено водоснабдяване

През 2017 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 97 л/ден през 2016 г. на 99 л/ден през 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.), Благоевград (110 л/ден/чов.) и Перник (109 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (68 л/ден/чов.).

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 9 664 нефинансови предприятия от Софийска област, в които е произведена продукция за 10 583 млн. лв., реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 2 423 млн. лв. и са заети 58 699 лица.

В Софийска област микропредприятията (до 9 заети) са 92.4%, малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.2%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 1.2% и големите предприятия ( с 250 и повече заети) са 0.2%. Въпреки че са с най-малък  относителен дял, големите предприятия реализират 78.3% от произведената продукция и в тях  работят 30.1% от заетите лица в областта.

Нефинансовите предприятия. в Софийска област приключват 2017 г. с положителен финансов резултат от 962 млн. лева.  Предприятията, реализирали печалба, са 6722, на загуба са 1763 и с нулев финансов резултат – 1179.

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благовград са 487.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 14.0%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 186.3 млн. лв., което е с 6.9% по-малко от 2016 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.7 млн. лв., или с 13.8% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 58.7% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 8.6 процентни пункта.

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 131.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 3.6%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 59.8 млн. лв., което е с 21.2% по-малко от 2016 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 40.2 млн. лв., или с 6.9% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 75.9% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. със 7.2 процентни пункта. Следващ по обем на направените инвестиции в ДМА е секторът „Селско, горско и рибно стопанство“ – 10.8 млн. лв.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2017 г. възлизат на 474.4 млн. евро, което е с 1.8% по – малко в сравнение с 2016 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.9% и съответно 3.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема осмо място в страната.

През 2017 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 245.1 млн. евро, с 6.3% повече в сравнение с 2016 година.

В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 135.4 млн. евро или с 8.9% по- малко от 2016 година. През 2017 г. тези две дейности заедно формират 80.2% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял нараства спрямо 2016 г. с 1.7 процентни пункта.

И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 2.5% повече. Относителният дял на инвестициите в община Петрич спрямо общия размер за областта нараства с 2.0 процентни пункта спрямо 2016 година.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2017 година е 952 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с  2016 г. обемът му в номинално изражение нараства с 10.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 735 лв. от стойностния обем на показателя.

Създадената през 2017 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2016 г. с 11.4% и възлиза на 826 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.

През 2017 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 60.6% от общата БДС за областта и е в размер на 500 млн. лв., което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2016 година.

Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 274 млн. лв. и представлява 33.2% от общата БДС за областта. Спрямо 2016 г. нейният относителен се увеличава с 0.7%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2017 г. възлизат на 42.8 млн. евро, което е с 2.1% по-малко в сравнение с 2016 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 25.5 млн. евро или с 3.1% по-малко от 2016 година, като 51.0% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 9.7 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.1 млн. евро или с 24.4% повече спрямо предходната година. През 2017 г. тези три дейности заедно формират 96.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 5.1% спрямо 2016 година.

Води

През 2017 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се запазва на равнището на предходната година – 109 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2014 г. насам в област Перник не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 107.1 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличават с 41.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 92.5 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение със 111.1%, а при нежилищните сгради – с 50.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 14.6 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 12.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 66.2%, а на жилищни сгради – 33.8%.

През 2017 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 59.3 млн. лв., като се увеличават с 59.7% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.4% от общите приходи от сградно строителство. В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 24.6% спрямо 2016 г. и достигат 47.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 44.6% от общите приходи на строителните предприятия.

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 6 800.2 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват със 7.7%. Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 1 902.3 млн. лв., което е с 9.7% по-малко в сравнение с 2016 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 1 076.6 млн. лв., което е с 37.2% по-малко в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези два сектора формират 43.8% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 8.1 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 498.8 млн. лв., което е 40.3% повече в сравнение с 2016 година.