Териториални статистически бюра

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2015 – 2017 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.7 и 72.8 години в областите Монтана и Враца до 76.6 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Силистра (8.5 години), Перник (8.2 години) и Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (съответно с 6.0 години).

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за страната е 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2018 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 353.17 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 11.9% от населението на областта (табл.1).

Текуща демографска ситуация в областта през 2018 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Намалява абсолютният брой на живородените и се запазва коефициентът на обща раждаемост.
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Нараства броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите намалява.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2018г. населението на област Благоевград е 305 123 души, което е 4.4% от цялото население на страната. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 2 759 души, или с 0.9%.

           Мъжете са 148 542 (48.7%), а жените – 156 581 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат

 1 054 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 49 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 3 515 деца, или с 1.9% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 359 и 465 ученици.
• През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 88.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Благоевград са водени 449 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им се увеличава с 56, или 14.2%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 73.7%;
• Малолетни (8 – 13 г.) – 26.3%;
• Момчета – 382 (85.1%);
• Учащи – 273 лица (60.8%);
• В криминогенна среда живеят 160 малолетни и непълнолетни (35.6%).

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 697.0 хил., или 77.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.5 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 701.5 хил., или 62.0% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 75.4 %, следвани от лицата със средно образование – 57.1%, и от лицата с основно и по-ниско образование -23.0%.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 682.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 75.6%, съответно 77.5% за мъжете и 73.8% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 1.0 процентен пункт.

• Безработните лица в област София (столица) са 14.5 хиляди. В сравнение с 2017 г. броят на безработните лица намалява с 26.4%.

• Коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта (при 1.0 процентен пункта намаление за страната) в сравнение с 2017 г. и достига 2.0%.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 205.6 хил., от които 92.5 хил. са мъже и 113.1 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 2.6%, съответно с 1.1% за мъжете и с 3.8% за жените.

Текущата демографска ситуация в областта през 2018 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Нараства общият коефициент на възрастова зависимост. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване.;
• Намаляване абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната. През 2018 г. областта е сред областите в страната с най-висока смъртност.
• Намалява детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите нараства;

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица)  през 2017 година е 40 127 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил със 6.7%. Произведеният в областта БВП е 39.7% от общия за страната. На човек от населението се падат  30 295 лв. от стойностния обем на БВП  за областта, при 14 280 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 30 295 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в Софийска област са 107.3 хил., или 73.8% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.6 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица e 108.0 хил., или 54.3% от населението на 15 и повече навършени години.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 106.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 73.3%. В Софийска област през 2018 г. най-висок е коефициентът на заетост при лицата с висше образование – 79.9%, а най-нисък на тези с основно и по-ниско образование – 17.6%.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали  разрешителни за строеж на 104 жилищни сгради със 141 жилища в тях и 23 869 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 79 други сгради със 125 427 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 16.8%, броят на жилищата в тях – с 11.9%, а общата им застроена площ – с 11.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 25.5%, докато тяхната РЗП  бележи ръст от 283.7%.

В сравнение с четвъртото  тримесечие на 2017 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 62.5%,  жилищата в тях – с 83.1%, а общата им застроена площ – със 70.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече с 21.5% , а тяхната РЗП – с 492.5%.

През четвърто тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 85 жилищни сгради с 90 жилища в тях и с 16 409 кв. м обща застроена площ и на 41 други сгради с 93 188 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 1.2% , докато жилищата в тях намаляват с 23.1%, а общата им застроена площ – с 11.0%. Броят на започнатите други сгради са по-малко с 14.6%, но разгънатата им застроена площ  нараства с 98.7%.