Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. За 2018 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 329.08 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 14.7% от населението на областта или около 17.8 хил. лица (табл. 1).

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1.1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2017 г. техният брой се увеличава с 0.2%. Към 31.12.2018 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 517. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 024 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 38.5 хил. и в сравнение с 2017 г. се увеличават с 2.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.8% от посещенията в музеите. В сравнение с 2017 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 15.7%, докато изнесените беседи намаляват с 25.5%.

Общият персонал на музеите през 2017 г. е 43 души, или с 4.4% по-малко в сравнение с предходната година.

Към 31 декември 2018 г. населението на област София (столица) е 1 328 120 души, което представлява 19.0% от населението на България. В сравнение с 2017 г. населението се увеличава с 2 691 души, или с 0.2%. Мъжете са 636 963 (48.0%), а жените – 691 157 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., а на жените – 40-44 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 231 939, или 17.4% от населението на област София (столица). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Към 31 декември 2018 г. населението на Софийска област е 229 041 души, което представлява 10.9% от населението на Югозападен район и 3.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. населението на Софийска област намалява с 2 522 души, или с 1.1%.

Мъжете са 112 497 (49.1%), а жените – 116 544 (50.9%), което означава, че на 1 000 мъже се падат 1 036 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на Софийска област. В Софийска област 61.5% от населението живее в градове, а 38.5% – в села.

И през 2018 г. продължава процесът на застаряване на населението. Към 31 декември лицата на 65 и повече навършени години са 53 797, или 23.5% от населението на областта. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. В Софийска област хората в трудоспособна възраст са 133 731 души като 53.7% от тях са мъже, а 46.3% са жени. В под трудоспособна възраст са 33 585 души, а 61 725 души са в над трудоспособна възраст.

Бракове

            През 2018 г. в област София (столица) са регистрирани 6 064 юридически брака – с 11 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност[1] е непроменен – 4.6‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (5 892) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 172 брака.

Сключилите брак през 2018 г. във възрастова група 25-34 години са 58.4% за мъжете и 61.6% за жените.

            За 85.2% от мъжете и 86.9% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2018 г. е 2 340, или със 127 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове  96.1% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.8%), следват причините „несходство в характерите“ (28.7%) и фактическа раздяла (4.7%).

За 9.0% от жените и 12.3% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 40.2 при мъжете и 37.9 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 30-39 при мъжете – 28.2% и 35-39 при жените – 20.9%.

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 7 546 деца, или с 2.5% повече в сравнение с предходната година.

• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 759 и 811 ученици.

• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2018/2019 година са 2 050.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.5 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.3 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.6 години, докато при жените е с 8.3 години по-висока – 77.9 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.5 и 1.8 години.

В периода между 2008 и 2018 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.0 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.1 години Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2019 г. нарастват с 2.5% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 28.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.7 и 13.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.1% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 3.3% (до 21.3 хиляди).

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.1% по-малко в сравнение с края на март 2018 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2019 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Селско, горско и рибно стопанство” и „Строителство”.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 845 лв. и се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 5.0%. Най-голямо увеличение има в „Транспорт, складиране и пощи” и „Хотелиерство и ресторантьорство”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Селско, горско и рибно стопанство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2019 г. намаляват с 0.6% спрямо края на декември 2018 г., като достигат до 88.0 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.2% (до 20.4 хиляди), докато в частния сектор намаляват  с 1.1% до – 67.6 хиляди.

В края на март 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1.6%. По сектори в сравнение с края на март 2018 г. наетите в частния сектор намаляват с 2.8% (или с 1.9 хил.), докато в  обществения сектор бележат увеличение  с 2.6% (или с 0.5 хил.).

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 1.0% – до 779 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 036 лв., а за частния – 702 лева.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 8.0% в сравнение със съответния период на предходната година.

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 455 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 8.6%.

В градовете детските ясли са 12 със 425 места, а в селата – 1 с 30 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 399 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2018 г. е 15.9% при 17.3 – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (66.7%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.