Териториални статистически бюра

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2019 г. показват, че 83% от домакинствата в област София (столица), при средно 75.1% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано увеличение от 1.1 процентни пункта спрямо предходната година.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2019 г. област София (столица) се нарежда на второ място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Русе – 84.4%.

Относителният дял на лицата използващи редовно интернет в област София (столица) за 2019 година е 79.8%, като се разпределят по пол съответно – мъже – 80.2% и жени – 79.5%. Делът на използващите редовно интернет бележи увеличение спрямо предходната година с 1.6 при мъжете и 4.3 процентни пункта при жените.

Значителни са различията при редовно използващите интернет в област София (столица) през 2019 г. по образование. Докато 94.4% от лицата с висше образование използват редовно интернет, то само 53.6% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа. Редовно използващите интернет със средно образование са 73.8%.

През ноември 2019 г. в Софийска област са функционирали 80 места за настаняване с общо 7 002 броя легла. В сравнение с ноември 2018 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 3.6%, като най-много е намалял броят на местата за настаняване от категория 3 звезди (с 10.0%), следван от местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди (с 2.1%), докато броят на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди остава същият.

Реализираните приходи от нощувки през ноември 2019 г. са близо 1 904.3 хил. лв., като 85.3% от тях са от нощувки на български граждани.

В сравнение с ноември 2018 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 15.8%, като приходите от нощувки на чужди граждани са със 75.1% повече, а тези на български – с 9.4%.

Резултатите от проведеното през 2019 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 67.3% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си.

През 2019 г. 62.6% от населението в Софийска област на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 64.5 и 61.0%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование – докато 95.8% от лицата с висше образование и 65.9% със средно образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 31.4% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

През 2019 г. 45.9% от лицата в Софийска област използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2018 г. възлизат на 499.3 млн. евро, което е с 5.3% повече в сравнение с 2017 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.0% и съответно 3.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема осмо място в страната.

През 2018 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 248.3 млн. евро, с 1.3% повече в сравнение с 2017 година.

В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 139.5 млн. евро или с 3.0% повече от 2017 година. През 2018 г. тези две дейности заедно формират 77.7% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял бележи спад спрямо 2017 г. с 2.5 процентни пункта.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2018 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 29 019, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2017 г. броят на наетите намаляват с 391 души или с 1.3%. Намаление на наетите лица е регистрирано в тринадесет икономически дейности – най-значимо в процентно изражение е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Добивна промишленост”. Увеличение се наблюдава в шест от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Строителство“ (6.5%), „Финансови и застрахователни дейности“ (5.2%) и „Транспорт, складиране и пощи” (4.2%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.0 и 12.6%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2018 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 751.1 хил. и Пловдив – 221.8 хил., а най-малък в областите Силистра – 21.0 хил. и Видин – 16.5 хиляди.

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2018 г. са представили общо 5 412 нефинансови предприятия от област Перник, или с 2.1% повече в сравнение с 2017 година.

Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 049 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 298, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 12.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 773 млн. лв., като е отчетено увеличение с 11.4% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 56.3%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 25.1 и 6.2%.

Произведената продукция в област Перник през 2018 г. възлиза на 2 118 млн. лв. по текущи цени, като е отчетен ръст от 14.9% спрямо 2017 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 63.2% от произведената продукция.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2018 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 88 781, което представлява 3.8% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2017 г. броят на наетите намалява с 965 души или с 1.1%. Намаление на наетите лица е регистрирано в осем икономически дейности – най-значимо в „Добивна промишленост“ (25.5%) и „Преработваща промишленост“ (6.2%). Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Строителство“ (9.9%), „Хотелиерство и ресторантьорство“ (7.0%) и „Операции с недвижими имоти“ (4.6%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.2 и 11.9%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2018 г. областта заема 6-то място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 751.1 хил., а най-малък в област Видин – 16.5 хиляди.

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2018 г. са представили общо 5 935 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил, или с 3.6% повече в сравнение с 2017 година. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (2 971) и Дупница (2 149), или съответно 50.1% и 36.2% от общия брой за областта.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 93.6%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.4%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Нефинансовите предприятия в област Кюстендил приключват 2018 г. с положителен финансов резултат от 101 млн. лева. Предприятията, реализирали печалба, са 72.9% от общия брой, със загуба – 15.7% и с нулев резултат – 11.4%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2018 г. възлизат на 199.1 млн. евро, което е с 2.5% по-малко в сравнение с 2017 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на преките чуждестранни инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.

През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 127.6 млн. евро, или с 8.2% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 72.9 млн. евро, което е с 11.3% по-малко в сравнение с 2017 година.

И през 2018 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 172.7 млн. евро, или 86.7% от общия обем. Спрямо 2017 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта нараства с 9.8 процентни пункта.

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 134.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 3.3%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 67.2 млн. лв., което е с 18.1% повече от 2017 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.9 млн. лв., или с 9.1% повече в сравнение с предходната година. През 2018 г. тези сектори заедно формират 67.2% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял нараства спрямо 2017 г. със 7.2 процентни пункта. В сектор „Строителство“ инвестициите в ДМА са 16.0 млн. лева, или с 13.8% повече в сравнение с 2017 година.