Териториални статистически бюра

• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.

Води

През 2018 г. 99.2% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта нараства от 110 л/ден средно на човек през 2017 г. на 117 л/ден/чов. през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Благоевград (117 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2019 г. достигат 27.3 хиляди, което е с 1.6% по-малко спрямо края на септември 2019 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 13.5%.

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 536.7 млн. лв., или с 29.2% повече в сравнение с 2017 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 508.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено намаление с 23.7%, а при нежилищните сгради – увеличение с 4.7% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 27.8 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 57.5%, а на нежилищни сгради – 42.5%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград са 190.5 млн. лв., като намаляват с 11.2% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 54.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 45.4% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават със 72.2% спрямо 2017 г. и достигат 346.2 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 61.9%, следван от „Други приходи“ – 32.9%.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 20 жилищни сгради с 35 жилища в тях и 5 243 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 23 други сгради с 10 140 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 11.1%, жилищата в тях – с 25.0%, а общата им застроена площ – с 52.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление с 43.9%, но при общата им застроена площ се наблюдава нарастване с 90.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличава със 100.0%, броят на жилищата в тях – със 133.3%, а разгънатата им застроена площ – със 142.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 51.1%, докато разгънатата им застроена площ е повече с 23.5%.

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 104.1 млн. лв., като спрямо 2017 г. се увеличават с 21.4%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 89.0 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 23.0%, а при жилищните сгради – с 4.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 15.1 млн. лв., или с 10.8% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищните сгради е 51.0%, а на нежилищните сгради – 49.0%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 59.0 млн. лв., като се увеличават с 11.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.3%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.7% от общите приходи от сградно строителство.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2018 година е 1 113 млн. лв. Това нарежда областта на 25 място в страната. В сравнение с  2017 г. обемът му в номинално изражение нараства с 15.5%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 153 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 15 615 лв. за страната.

Създадената през 2018 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2017 г. с 15.9% и възлиза на 996 млн.лв. Създадената в областта БДС е 1.0% от общата за страната .

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2019 г. се увеличават спрямо края на септември2019 г. с 0.4% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.1 и 17.9%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.4% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор намаляват с 0.3% (до 21.3 хиляди).

В края на декември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 0.6% в сравнение с края на декември 2018 година.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2019 г. със 7.6%, като достига 1 051 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 151 лв., а за частния – 1 019 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 16.0%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.3%, а в частния сектор – с 16.2%.

През декември 2019 г. в Софийска област са функционирали 94 места за настаняване с общо 7 453 броя легла. В сравнение с декември 2018 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е с 2.2% повече. Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди се е увеличил с 12.0%, но е намалял броят на местата за настаняване от категория 3 звезди – с 12.0% и броят на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди – с 5.9%.

Реализираните приходи от нощувки през декември 2019 г. са близо 4 380 хил. лв., като 58.4% от тях са от български граждани.

В сравнение с декември 2018 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 1.6%, като приходите от нощувки на чужденци са със 17.8% повече, а тези на български граждани са със 7.5% по-малко.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2018 г. възлизат на 12 432 млн. евро, което е с 1.0% повече в сравнение с 2017 година.

През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 266 млн. евро, което е с 1.9% повече в сравнение с 2017 година. Следващ по обем на направените ПЧИ е отрасъл „Операции с недвижими имоти“ – 2 338 млн. евро или с 3.1% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 960 млн. евро, което е с 8.0% повече спрямо 2017 година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 273 млн. евро, или с 34.0% по-малко в сравнение с 2017 година.