Индикатори за бедност и социално включване в област Кюстендил през 2019 година

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

За 2019 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 391.42 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 28.8% от населението на областта или около 34.5 хил. лица (табл. 1).

Основни данни за културата в област Перник през 2019 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

  1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките

1.1. Музеи

Към 31.12.2019 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 58.3 хил. фондови единици. В сравнение с 2018 г. техният брой се увеличава с 2.1%. Към 31.12.2019 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 517. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 313 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2019 г. са 37.9 хил. и в сравнение с 2018 г. намаляват с 1.6% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 67.0% от посещенията в музеите. В сравнение с 2018 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 50.8%, а изнесените беседи – с 18.3%.

Общият персонал на музеите през 2019 г. е 44 души, или с 2.2% повече в сравнение с предходната година.

Образование в област Благоевград през учебната 2019/2020 година

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград показват, че:

  • През учебната 2019/2020 година в детски градини са записани 10 678 деца, или с 1.8% по-малко в сравнение с предходната година.
  • Завършилите средно образование през 2019 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 320 и 1 103 ученици.
  • През учебната 2019/2020 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“,  „бакалавър” и „магистър“ е 8 970.

Брачност и бракоразводност в област София (столица) през 2019 година

Бракове

През 2019 г. в област София (столица) са регистрирани 6 292 юридически брака – с 228 повече спрямо предходната година. Коефициентът на брачност[1] се повишава и възлиза на 4.7‰. От всички регистрирани бракове 96.9% (6 096) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 196 брака.


Сключилите брак през 2019 г. във възрастова група 25-34 години са 55.4% за мъжете и 60.2% за жените.

            За 84.2% от мъжете и 86.3% от жените, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2019 г. е 2 308, или със 32 по-малко спрямо 2018 г. От всички прекратени бракове  96% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.6%), следват причините „несходство в характерите“ (26.5%) и фактическа раздяла (5.2%).

Население и демографски процеси в Софийска област през 2019 година

Към 31 декември 2019 г. населението на Софийска област е 226 671 души, което представлява 10.8% от населението на Югозападен район и 3.3% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. населението на Софийска област намалява с 2 370 души, или с 1.0%.

Мъжете са 111 249 (49.1%), а жените – 115 422 (50.9%), което означава, че на 1 000 мъже се падат 1 038 жени. Броят на мъжете е по-голям от този на жените във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличава относителният дял на жените от общото население на Софийска област. В Софийска област 61.6% от населението живее в градове, а 38.4% – в села.

И през 2019 г. продължава процесът на застаряване на населението. Към 31 декември лицата на 65 и повече навършени години са 53 481, или 23.6% от населението на областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.

В Софийска област хората в трудоспособна възраст са 132 072 души като 53.8% от тях са мъже, а 46.2% са жени. В под трудоспособна възраст са 33 589 души, а 61 010 души са в над трудоспособна възраст.

Население и демографски процеси през 2019 година  в област София (столица)

Към 31 декември 2019 г. населението на област София (столица) е 1 328 790 души, което представлява 19.1% от населението на България. В сравнение с 2018 г. населението се увеличава с 670 души, или с 0.05%. Мъжете са 637 465 (48.0%), а жените – 691 325 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., и на жените е 30-34 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 235 188, или 17.7% от населението на област София (столица). В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Перник през периода 2017 – 2019 година

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2016 – 2018 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.5 години по-ниска от средната за страната – 74.9 години.


[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.

Образование в Софийска област през учебната 2019/2020 година

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• През учебната 2019/2020 година в детски градини са записани 7 652 деца, или с 1.4% повече в сравнение с предходната година.

• През 2019 г. равен брой ученици са завършили средното си образование в общообразователни и професионални училища – по 729 ученици.

• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2019/2020 година са 1 770.

Детски ясли в област Перник през 2019 година

Към 31.12.2019 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 460 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 1.1%.

В градовете детските ясли са 12 с 440 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 404 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2019 г. е 16.4% при 17.9% – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (46.2%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.


[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Кюстендил през периода 2017 – 2019 година

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2016 – 2018 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.9 години. Стойността на показателя варира от 72.8 години в областите Враца и Сливен до 76.7 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.3 години, а при жените – 78.1 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Кюстендил (8.9 години), Перник (8.2 години) и Смолян (8.1 години), а най-малка – в областите Кърджали и София (столица), съответно 5.7 и 6.2 години.