Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия в област Перник към 31.12.2019 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2019 г. възлизат на 187.0 млн. евро по текущи цени, което е с 6.1% по-малко в сравнение с 2018 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.7% и съответно 1.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 108.9 млн. евро, или с 14.7% по-малко в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 77.0 млн. евро, което е с 5.6% повече в сравнение с 2018 година.

И през 2019 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 155.0 млн. евро, или 82.9% от общия обем. Спрямо 2018 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 3.8 процентни пункта.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Кюстендил през 2019 година

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2019 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 28 183, което представлява 1.2% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2018 г. броят на наетите намаляват с 836 души или с 2.9%. Намаление на наетите лица е регистрирано в девет икономически дейности – най-значимо в процентно изражение е в „Добивна промишленост” и „Професионални дейности и научни изследвания”. Увеличение се наблюдава в десет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (34.2%)

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.1 и 13.1%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 768.5 хил. и Пловдив – 222.2 хил., а най-малък в областите Силистра – 20.9 хил. и Видин – 15.7 хиляди.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Кюстендил през 2019 година

 По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 6 136 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил, или с 3.4% повече в сравнение с 2018 година. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 094) и Дупница (2 186), или съответно 50.4% и 35.6% от общия брой за областта.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 94.0%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.0%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Нефинансовите предприятия в област Кюстендил приключват 2019 г. с положителен финансов резултат от 120 млн. лева. Предприятията, реализирали печалба, са 74.4% от общия брой, със загуба – 15.0%, a с нулев финансов резултат – 10.6%.

Наблюдение на работната сила в област София (столица) през третото тримесечие на 2020 година

През третото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години в област София (столица) е 663.2 хил., от които 342.0 хил. са мъже, а 321.2 хил. – жени.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 59.6%, като при мъжете този дял е 65.1%, а при жените – 54.7%. В сравнение  със същото тримесечие  на 2019 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години намалява с 2.9 процентни пункта.          

            През третото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 – 64 навършени години в област София (столица) е 644.5 хил., от които 332.6 хил. са мъже и 312.0 хил. – жени.

 Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15 – 64 г.) е 73.4% (76.4% за мъжете и 70.6% за жените). В сравнение със същото тримесечие на 2019 г. този коефициент намалява с 3.2 процентни пункта.

Използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Кюстендил през 2020 година

Резултатите от проведеното през 2020 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 78.6% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 78.9% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 16.1 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2011 – 2020 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от два пъти.

През 2020 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Видин, Монтана и Ямбол, а с най-висок – София (столица), Сливен и Перник  (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 11-то място в страната.

Основни резултати от изследването на информационното общество в домакинствата в област София (столица) през 2020 година

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2020 г. показват, че 90.8% от домакинствата в област София (столица), при средно 78.9% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано увеличение от 7.8 процентни пункта спрямо предходната година.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2020 г. област София (столица) се нарежда на първо място в страната. На второ място по относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Перник и Сливен – 83.4%.

Относителният дял на лицата използващи редовно интернет в област София (столица) за 2020 г. е 83.9%, като се разпределят по пол съответно – мъже – 87.1% и жени – 80.8%. Делът на използващите редовно интернет бележи увеличение спрямо предходната година с 6.9 процентни пункта при мъжете и 1.3 процентни пункта при жените.

Значителни са различията при редовно използващите интернет в област София (столица) през 2020 г. по образование. Докато 97.0% от лицата с висше образование използват редовно интернет, то 53.1% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа. Редовно използващите интернет със средно образование са 76.6%.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в Софийска област през третото тримесечие на 2020 година

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през третото тримесечие на 2020 г. е 59.8%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. се увеличава с 3.2 процентни пункта. През третото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 124.1 хил., от които 68.6 хил. са мъже и 55.5 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства с 11.4%, като с 9.2% нараства броят на мъжете и с 14.4% – този на жените.

Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата през 2020 г. в област Перник

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2020 г. показват, че 83.4% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 78.9%, като е отбелязан ръст от 14.6 процентни пункта спрямо предходната година.
За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Перник с достъп до интернет се е увеличил над два пъти.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2020 г. област Перник се нарежда на второ място в страната, след област София-столица (90.8%). Най-малък е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Видин – 44.8%.

Наети лица и средна брутна работна заплата в Софийска област през третото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на септември 2020 г. са 56 хил. или с 1.7% повече спрямо края на юни 2020 г.

Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за юли 2020 г. е 1 309 лв., за август – 1 269 лв. и за септември – 1 314 лв. За третото тримесечие на тази година тя е 1 297 лв., което нарежда Софийска област на второ място в страната след област София (столица) по размер на средната брутна месечна работна заплата за този период. През трето тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област остава под размера на тази за страната  (1 373 лв.). През последните 10 години средната месечна работна заплата в Софийска област е нараснала с 84.5% – от 703 лв. за първо тримесечие на 2011 г. до 1 297 лв. за трето тримесечие на 2020 г.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Благоевград през третото тримесечие на 2020 година

През третото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 116 жилищни сгради с 270 жилища в тях и 38 802 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 81 други сгради с 13 243 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 39.8%, жилищата в тях – с 86.2%, a съответната им РЗП – с 62.0%. При броя на издадените разрешителни за строеж на други сгради се наблюдава увеличение с 52.8%, докато разгънатата им застроена площ бележи спад с 47.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 4.5%, броят на жилищата в тях – с 25.0%, а разгънатата им застроена площ – с 26.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 26.6%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 41.1%.