Териториални статистически бюра

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 5 500 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.6% повече в сравнение с 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 290, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 844 млн. лв. по текущи цени, като е отчетено увеличение с 2.6% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 51.7%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 29.7 и 5.8%.

Произведената продукция в област Перник намалява в сравнение с предходната година с 5.4% до 2 004 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 58.2% от произведената продукция.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.

През 2019 г. в структурата на  разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. 98.4% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 106 л/ден през 2018 г. на 107 л/ден през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/чов./ден) и Благоевград (113 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (66 л/чов./ден).

През 2019 г. в област Перник е регистриран режим на водоснабдяване за 84.5% от населението поради недостиг на вода. С ограничено водоснабдяване през 2019 г. е 6.0% от населението в страната, като най-засегната е област Перник, следвана от област Плевен (47.6%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води. През 2019 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74.5% от населението в областта, при общо за страната 64.5%. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване, е свързано 5.2% от населението (11.8% за страната).

По окончателни данни през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 145.5 млн. лв., като спрямо 2018 г. намаляват с 5.7%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 133.3 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено намаление с 20.5%, докато при нежилищните сгради – увеличение с 29.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 12.2 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват с 45.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 58.4%, а на жилищни сгради – 41.6%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 62.3 млн. лв., като се увеличават с 1.4% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на нежилищни сгради е 56.0%, а от строителство на жилищни сгради – 44.0% от общите приходи от сградно строителство.

В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции намаляват с 10.4% спрямо 2018 г. до 83.2 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 57.2% от общите приходи на строителните предприятия.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2019 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 768 471, което представлява 33.1% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2018 г. броят на наетите се увеличава със 17 360 души или с 2.3%. Увеличение се наблюдава в шестнадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения “ (7.6%) , „Строителство“ (5.0%) и „Държавно управление“ (4.6%). Намаление на наетите лица е регистрирано в три икономически дейности, като най-значимо е в „Преработваща промишленост“ (1.9%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 19.9 и 11.1 процента.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (768 471) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

През ноември 2020 г. в Софийска област са функционирали 60 места за настаняване с общо     5 066 броя легла. В сравнение с ноември 2019 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 25.0%, като най-много е намалял броят на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 46.7%), следван от местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди (с 27.7%), докато броят на местата за настаняване от категория 3 звезди остава същият.

Реализираните приходи от нощувки през ноември 2020 г. са над 505 хил. лева. В сравнение с ноември 2019 г. приходите от нощувки в Софийска област са намалели със 73.5%.  

Резултатите от проведеното през 2020 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 73.0% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си.

През 2020 г. 72.3% от лицата в Софийска област на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 78.9% и 66.4%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование – докато 95.7% от лицата с висше образование и 71.1% със средно образование използват редовно глобалната мрежа, то 55.7% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

През 2020 г. 9.5% от лицата в Софийска област използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация.

През 2020 г. в Софийска област делът на домакинствата с достъп до интернет е под средните стойности за Югозападния район и за страната. Делът на лицата в Софийска област, използващи регулярно интернет, е по-голям от средните стойности за страната, но е по-малък от тези за Югозападния район.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2019 г. възлизат на 526.7 млн. евро, което е с 5.5% повече в сравнение с 2018 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.1% и съответно 3.5% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема седмо място в страната.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 258.2 млн. евро, или с 4.0% повече в сравнение с 2018 година.

В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 148.3 млн. евро, или с 6.3% повече от предходната година. През 2019 г. тези две дейности заедно формират 77.2% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял бележи спад спрямо 2018 г. с 0.5 процентни пункта.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 9423.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 27.4%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите  (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 2 452.9 млн. лв., което е с 16.4% повече в сравнение с 2018 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2019 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на операциите с недвижими имоти с 3.2 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са 744.9 млн. лв. и са с 15.2% повече в сравнение с 2018 година.

Резултатите от проведеното през 2020 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 75.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си при средно 78.9% за страната.

За десетгодишен период използването на ИКТ в област Благоевград става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 33.5 процентни пункта.

През 2020 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област София (столица) (90.8%), а с най-нисък – област Видин (44.8%). По този показател област Благоевград заема 18-то място сред 28-те области.

Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в област Благоевград, които регулярно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) през 2020 г. е 71.9%, като спрямо предходната година е отбелязано увеличение от 6.7 проценти пункта.