Териториални статистически бюра

1. Води

През 2019 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 126 л/ден през 2018 г. на 124 л/ден през 2019 г.(фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2020 г. е 56.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. се увеличава с 0.2 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 116.9 хил., от които 67.6 хил. са мъже и 49.3 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства с 5.8%, като с 6.5% се увеличава броят на мъжете и с 4.9% – на жените.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2020 г. е 76.2% и не се променя в сравнение със същото тримесечие на 2019 година. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2020 г. в Софийска област са 115.0 хил., като 65.9 хил. от тях са мъже и 49.0 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група нараства с 5.6%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Кюстендил през 2019 година е 1 117 млн. лв. Това нарежда областта на 26-то място в страната. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 0.2%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 468 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 38 603 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 8 130 и 7 687 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По окончателни данни Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 658.2 млн. лв. или с 22.6% повече в сравнение с 2018 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 625.1 млн. лв. като при жилищните сгради е отчетено намаление със 9.2%, а при нежилищните сгради – увеличение с 19.9% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 33.1 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 49.3%, а на нежилищни сгради – 50.7%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград достигат 202.7 млн. лв. като се увеличават с 6.4% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.5%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.5% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават със 31.6% спрямо 2018 г. и достигат 455.5 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 74.4%, следван от „Други приходи“ – 21.9%.

• През 2020 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 56.8 хил., или 76.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се понижава с 1.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 54.1 хил., или 51.4% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 27.9 хил. са мъже и 26.2 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 55.0% за мъжете и 48.1% за жените.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 52.1 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 69.8%, съответно 69.6% за мъжете и 70.0% за жените. В сравнение с 2019 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) e по-нисък с 1.1 процентни пункта, като намалението при мъжете е с 2.8 процентни пункта, а при жените има увеличение с 0.7 процентни пункта.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 17.9 хиляди. В сравнение с 2019 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група се увеличават с 1.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 15.2 хил., като коефициентът на заетост е 74.0%. В сравнение с 2019 г. този коефициент нараства с 0.9 процентни пункта.

1. Води

През 2019 г. 98.9% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта намалява от 117 л/ден средно на човек през 2018 г. на 113 л/ден/чов. през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2020 г. достигат 26.1 хиляди, което е с 1.5% по-малко спрямо края на септември 2020 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 12.3%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.2% (до 6.9 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.0% (до 19.2 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 4.4% по-малко в сравнение с края на декември 2019 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“, „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Култура, спорт и развлечения”.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 532.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 1.2%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 161.5 млн. лв., което е с 15.4% по-малко в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.6 млн. лв., или с 18.3% по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 49.0% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 9.0 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и 3 155 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 28 други сгради с 4 218 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 52.9%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 11.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение с 21.7%, а при общата им застроена площ – с 3.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил нараства с 30.0%, докато броят на жилищата в тях намалява с 20.0%, а разгънатата им застроена площ – с 39.8%. Спрямо същия период издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 21.7%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 58.4%.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2019 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 0.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 356 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 170 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).