Териториални статистически бюра

По данни от текущата демографска статистика, население на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души, а на област Перник – 118 023 души. В сравнение с предходната година населението на страната намалява със 77 611 души (1.1%), а на областта – с 2 403 души, или с 2.0%. Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

През 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка^[1] от Преброяване 2021, очаквания брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души, а на територията на област Перник – 113 112 .

Разликата между данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията.

[1] Предварителна оценка за броя на населението на България към 7 септември 2021 година (nsi.bg)

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2022 г. нараства с 0.6% спрямо края на декември 2021 г., като достигат до 86.0 хиляди Спрямо края на четвъртото   тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор намаляват  с 0.4% (до 21.1, хиляди), докато в частния сектор нарастват с 0.9% до – 64.9 хиляди.

В края на март 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат увеличение с 1.2%. По сектори в сравнение с края на март 2021 г. наетите в частния сектор нарастват с 0.8% (или с 0.5 хил.) и в  обществения сектор с – 2.3% (или с 0.5 хил.).

През първото тримесечие на 2022 г. средната месечна заплата за областта бележи намаление спрямо предходното тримесечие с 3.1 % до – 1 040 лева. За обществения сектор средната месечна 3аплата е 1 375 лв., а за частния – 926 лева.

През първото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 9.6% в сравнение със съответния период на предходната година.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Благоевград през 2020 г. е 3 134 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение намалява с 0.7%. Произведеният в областта БВП е 2.6% от общия за страната. На човек от населението се падат 10 381 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 17 299 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През четвъртото тримесечие на 2021 г. общинските администрации на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 170 жилищни сгради с 292 жилища в тях и 40 247 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 58 други сгради с 51 579 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 11.0%, като броят на жилищата в тях е намалял с 0.3%, а общата им застроена площ – със 7.9%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 10.8%, а тяхната РЗП намалява със 17.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличава с 38.2%, жилищата в тях – със 107.1%, а общата им застроена площ – с 67.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 6.5%, а тяхната РЗП – с 39.6%.

• През 2021 г. в област София (столица) икономически активните лица са 692.2 хил., а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 62.5% при 55.3% общо за страната. Коефициентът на икономическа активност е съответно 67.7% за мъжете и 57.7% за жените.
• През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години са 675.4 хил., или 76.9% от населението на същата възраст, съответно  79.2% за мъжете и 74.7% за жените.
• Общият брой на заетите лица достига 673.7 хил., или 60.8% от населението на 15 и повече навършени години (над средното ниво за страната, което е 52.3%). Коефициентът на заетост е съответно 65.7% за мъжете и 56.4% за жените.
• Заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 657.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 74.8%, съответно 76.8% за мъжете и 72.9% за жените.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 72.4%.

• През 2021 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 57.3 хил., или 76.9% от населението на същата възраст.

• Общият брой на заетите лица e 55.4 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 28.4 хил. са мъже и 27.0 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 56.4% за мъжете и 49.6% за жените.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.0 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 71.2%, съответно 71.8% за мъжете и 70.5% за жените

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 17.2 хиляди.

• Заетите лицана възраст 15 – 64 навършени години с висше образование в област Перникса 10.8 хил., като коефициентът на заетост е 86.8%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2020 година е 51 281 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение се намалява  с 0.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 38 891 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 299 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 891 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През четвъртото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 115.7 хил., от които 64.5 хил. са мъже и 51.2 хил. са жени.

Коефициентът на заетост е 57.0%, съответно 65.0% при мъжете и 49.3% при жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години в Софийска област през четвъртото тримесечие на 2021 г. са 113.1 хил., като 62.8 хил. от тях са мъже и 50.2 хил. – жени

Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 76.3%, съответно 81.8% при мъжете и 70.4% при жените.

През 2020 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 454.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.7%.Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 127.5 млн. лв., което е с 21.0% по-малко в сравнение с 2019 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 119.7 млн. лв., или с 20.2% повече в сравнение с предходната година. През 2020 г. тези сектори заедно формират 54.4% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял нараства спрямо 2019 г. с 5.4 процентни пункта.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Кюстендил през 2020 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение остава без промяна. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 616 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 17 229 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).