Териториални статистически бюра

През второто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 35 жилищни сгради с 57 жилищa в тях и 7 607 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 18 други сгради с 3 471 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 59.1%, броят на жилищата в тях – със 159.1%,  както и общата им застроена площ – с 41.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 25.0% по-малко, а общата им застроена площ – със 74.0% .

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличават с 9.4%, жилищата в тях – с 16.3%, докато разгънатата им застроена площ е по-малко със 17.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 43.8%, докато разгънатата им застроена площ нараства със 7.3%.

През 2021 г. в област София (столица) са издадени:

• 6 678 книги с годишен тираж 3 214 хиляди;
• 1 235 брошури с годишен тираж 759 хиляди;
• 98 вестници с годишен тираж 108 711 хиляди.

            В сравнение с предходната година през 2021 г. броят на издадените книги и брошури нараства с 1 121 (16.5%), но средния тираж намалява от 701 през 2020 г. на 502 през 2021 г. или с 71.6%.

Към 31.12.2021 г. в Софийска област са регистрирани 179 730 жилища, което представлява 4.5% от жилищата в страната и 16.0% от жилищата в Югозападен район. По този показател тя се нарежда на пето място в страната след областите София (столица), Пловдив, Бургас и Варна, и на второ място в Югозападен район след област София (столица).

Повече от половината жилища в Софийска област са с две и три стаи, съответно 33.3% и 31.0%, следвани от тези с четири стаи (15.3%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (5.2%). Жилищата, състоящи се само от една стая, са 9.5% от всички жилища в областта.

През периода 2012 – 2021 г. общият брой на жилищата в Софийска област се е увеличил с 1.4%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 33.6% през 2012 г. и 33.3% през 2021 година.

Към 31.12.2021 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област е 12 387 хил. кв. м., което е с 0.4% повече в сравнение с 2020 година. По този показател Софийска област е на шесто място в страната, като с по-големи стойности са само областите София (столица), Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 74.3 години, или с 1.2 години по-малко спрямо предходния период 2018 – 2020 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.7 години по-висока от средната за страната – 73.6 години.

Към 31.12.2021 г. в област София (столица) функционират 67 заведения за болнична помощ с 10 774 легла, от които 66 болници с 10 729 легла (табл. 1).

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2020 г. легловият им фонд намалява с 94 легла, или с 0.9%.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2021 г. многопрофилните болници са 28 с 7 436 легла, или в 41.8% от болничните заведения е съсредоточен 69.0% от легловия фонд на всички заведения за болнична помощ. Към 31.12.2021 г. специализираните болници са 38 с 3 293 легла.

Към 31.12.2021 г. в Софийска област функционират 38 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 069 места в тях.

В края на 2021 г. в детските ясли в Софийска област се отглеждат и възпитават 994 деца, от които момчетата са 528, а момичетата – 466 (табл. 2).

В края на 2021 г. обхватът^[1] на децата в Софийска област, отглеждани в детски ясли, е 15.7% и в сравнение с предходната година се увеличава с 0.2 процентни пункта.

В Софийска област към 31.12.2021 г. общината с най-много места в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ е Ботевград (223 места) и съответно там са и най-много децата в тях (217 деца). Обхватът на децата е най-голям в общините Челопеч (46.3%), Антон (36.6%) и Годеч (31.9%) (фиг. 1).

[1] Показателят се изчислява като отношение на децата, посещаващи самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ, на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2022 г. намаляват спрямо края на март2022 г. с 1.3% и достигат 26.3 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.6 и 13.6%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор  нарастват с 0.1% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 1.7% (до 19.5 хиляди).

В края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 3.2%  в сравнение с края на юни 2021 година.

         През второто тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2022 г. с 6.6%, като достига 1 126 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 464 лв., а за частния – 1 002 лева.

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 9.5%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 4.8%, а в частния – с 11.7%.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград показват, че:

• През учебната 2021/2022 година в детски градини са записани 10 621 деца, или с 1.5% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2021 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 263 и 1 043 ученици.
• През учебната 2021/2022 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“,  „бакалавър” и „магистър“ е 8 702.

През второто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 98 жилищни сгради със 126 жилища в тях и 21 994  кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради с 356 кв. м РЗП, както и на 34 други сгради с 2 503 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече със 75.0%, броят на жилищата в тях с – 34.0%, а общата им застроена площ бележи ръст от 42.0%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им с 69.9%, така и на разгънатата им застроена площ – с 87.7%.

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 38.0%, докато броят на жилищата в тях и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 14.9 и 8.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече със 17.2%, а разгънатата им застроена площ – с 50.1%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2022 г. се увеличават спрямо края на март2022 г. с 1.0% и достигат 28.1 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.8 и 14.9%.

Спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.9% (до 7.1 хил.), а в частния сектор – с 1.0% (до 21.0 хиляди).

В края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.3% по-малко в сравнение с края на юни 2021 година.

 През второто тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2022 г. с 13.3%, като достига 1 337 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 486 лв., а за частния – 1 286  лева (Фиг. 1).

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област се увеличава с 12.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 8.0%, а в частния сектор – с 13.5%.